нА ви сега захлаждане... : )) / Контакти / Споделено

Принцеса?...Още ли си търсите принцесите?...: ))))

На кораб съм!,

плувам един вид.
Плувам, но си и мисля /не си бъркам в носа обаче /.

Вода! О, ти чудо на природата! Колко си течна! Колко си мокра! И колко много те има!

Добре, че не съм водомер! - това море можеше да ми вземе здравето!/.............................

Рицар съм!!! на кон, в пълно бойно снаряжение. Конят ми е здрав и строен, с наметало, гледа лошо! Както трябва да гледа всеки един кон, който иска да вземе страха на коня на другия рицар.

Аз обаче гледам любовно, но това е под железния шлем, а още по надолу едно сърце подрипва на пресекулки виждайки Нея! /на сърцето Фея!/.

Тя е принцеса и днес случайно е с червената си рокля, коронката е може би златна, може би сребърна, но важното е че и отива.

Усмихва ми се така както се усмихва принцеса на своя рицар.

Не знам защо сме на плаж, и кое е това крайбрежие, най-вероятно Флорида.

Горещо ми е под железните доспехи, а и конят затъва в пясъка.

Да се разхладим? предлага принцесата, и се озоваваме на мига на върха на висока водна пързалка със шеметни виражи.

Конят ми е силно учуден, явно ще му е за пръв път............. трябваше да го оставя долу, но вече е късно за каквото и да е.............

Всеки се плъзга по собствена траектория, и добре, че хвърлих петметровото копие, с което нанизвах по пет рицаря наведнъж.

Конят е някъде напред и тревожно цвили....... не беше честно към него да го подлагам на такова изпитание /дружка все пак /.
Бързо свалям ризницата, за да не нараня принцесата, а и пързалката се драска от тенекиите.

Мократа и рокля прозрачно е прилепнала по тялото й.
Оказва се, че тези железни доспехи се свалят удивително трудно, особенно във водна пързалка, при тази шеметна скорост и луди виражи.

Моля се да не изкочи на някой завой принцесата, моля се и аз да не изкоча............ сънуваната пързалка е без лимит! - до събуждане, но все пак не може само да се пързаляме.

Изхвърлих всички железа от мен и те изчезнаха в несънувано пространство.
Последното метално нещо бе короната на принцесата, която падайки ме удари по главата, за миг с носталгия се сетих за шлема, който свалих секунди по рано.

Боже! каква принцеса!

Ама цар съм на сънуването! всичко си има! направо не ми се събужда, направо ще сънувам продължение! - ще го нарека - Девет седмици и половина!.........................

Събуждам се с нежелание, няма я принцесата, но още стискам ръката, която държеше нейната......

Корабно кафе, с корабна цигара...... гадно нещо са цигарите.... що ли ми трябва да се правя на мъж......, избягвам да мисля, защото ще зацикля някъде, ще се умисля, ще заспя умислен, и знае ли се в съня какво ме чака - принцесата не ми е обещана от никой!

Ами ако сънувам мезозойската ера?

Там само мръвки и кървища! добре че обикновенно бързо ме изяждат.

Шарен свят, шарен кораб, моят кораб......... дали в сънено състояние не продиктувах на адвоката си името на кораба със задача да го купи по най-бързия начин без да се пазари?
Може би миг преди събуждане?
Иначе защо точно капитана ще ми носи сутрешното кафе? - няма логика! не ми се мисли, обаче!