|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | >> (покажи всички)
|
|
|
Съвсем не казвам това. Просто ми беше направило впечатление, че това го каза изключително ерудиран човек с няколко академични титли на някаква кифла, която току що е изпълзяла от гетото на големия си град.
Но да не задълбаваме в анализи преди да сме си казали каквото и да е съдържателно.
Awaken my child, and embrace the glory that is your birthright.Редактирано от M1l1tary M1nD на 20.06.17 14:36.
| |
|
|
|
Така или иначе, ерудираната преподавателка не участва тук или поне не си признава. Затова ти спокойно можеш да бръкнеш в торбата си от мили селски спомени от детството. Аз това имах предвид.
ad infinitum ...
| |
|
|
|
Баба ми ме заключваше някои дни, като отиваха да работят с дядо ми на нивата, по градините или с животните. Затова веднъж изкъртих бравата на вратата и почти разбих самата врата за да изляза. но не успях. Бях на около 3 години.
Много се бях шокирал, като видях магарето да ражда зимата, пак по него време, едни ципи едно чудо. Кръстиха малкото магаре на мен. Няколко години по-късно ме изпрати в несвяст с един къч, защото се опитвах да го успокоявам от отзад(сигурно от собственото си присъствие).
Беше ме страх от патките, като отивахме към къщата скачаха 20-30 патки и съскаха или врякаха.
Пак на около 3 разбрах, че всички умираме. Стоя си аз и гледам едни сладки пиленца как си играят и си викам - сигурно им трябва помощ за да литнат, защото са им малки крилцата. Хвърлям няколко, горките ги осакатих, докато разбера какво става, няколко вече бяха леж, не могат да се изправят на крака. Баба ми дойде - шок и ужас. Взе ги всичките ранени и ги прибра в един кашон, увити в парцали, направо като мини болница за пилета. Повечето се възтановиха, обаче едното умря и баба ми отиде да го хвърля в клозета. И аз я питам, как така е умряло. Тя ми обясни и я разбрах. После питах майка ми и баща ми, като се върнах в града - всички ли ще умрем. Майка ми ми каза - да всички ще умрем, бла-бла. А аз си казах, какво пък, имам доста време, ще се натъжавам, като наближи. Това пак на около 3.
Много добър бях в събирането на яйца! Понеже кокошките снасят където им падне, особено на трудно достъпни места. Сигурно съм им вдигнал добива с около 200%, докато съм бил при тях.
Awaken my child, and embrace the glory that is your birthright.Редактирано от M1l1tary M1nD на 20.06.17 16:13.
| |
|
|
|
Благодаря.
Ето такъв разказ ми се беше приискало да прочета.
ad infinitum ...
| |
|
|
|
добра памет от 3-годишен
моите спомени почват от 4г.
| |
|
|
|
Ех, и тиииии. Да не разкаже смешка човек и веднага го сгащваш все едно той я е измислил.
Лафът за съболезнованията на мен ми хареса. Миналата седмица посочих на колежка къде съм родена и тя само каза: "Оооооо, ясно..."
| |
|
|
|
Може би не съм му свикнала на стила хумор на този, Милитари, сега май за първи път си разменяме клубности.
ad infinitum ...
| |
|
|
|
А защо няма снимки? Ако имаш сподели ги с нас, много обичам да гледам и някой да ми разказва.
Защо не си направим тема със снимки, всеки където забягва на някъде, да споделя и да разказва...: )
Аз бях на вилата за мъничко..и се борех с бурен по-висок от мен...
| |
|
Тема
|
 Re: Съботно бягство
[re: Ludo2]
|
|
| Автор |
Bezsynna (ГюрМих) |
| Публикувано | 24.06.17 18:25 |
|
|
Избягах!! Заразих се от една "селска идилия" при съседите и с книжка, кафенце и цигарка се отдадох на балконстване. Не ми се ходи никъде, а това си беше чудесно. За първи път от много време седях с часове ей така да си клатя крачката. Абсолютно съм забравила какво е да не правя нищо. Обикновено само излизам навън, полея си цветята, поема дъх срещу дърветата и влизам обратно... Обещавам си от понеделник всеки ден като се прибера първо да сядам навън и поне за половин час да не правя нищо!
| |
|
|
|
Каква гледка имаш!
Срещу моя прозорец е стената на съседната къща.
ad infinitum ...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | >> (покажи всички)
| 
|
|
