Театралите... / Контакти / Споделено

Го-Шу

Треперех целия !
Току бях придърпал двата си гранични файла, и вече усещах почукванията по логическата си решетка.
Резонанса точно съответстваше на структурата в която се бях окопал след като се отскубнах на късмет от двете търсачки.

Въпреки това те се суетяха отвън и нещо комуникираха с главният легитиматор.
Само да не пуснат обратното броене,че в огледалният си вид губя много от кодовете с периферията си ,и тогава съм по слаб.

Решиха че ме няма ! Ще търсят друг.Все пак си е нещо.

Отпуснах се.
Намирах се в някакъв древен организъм ,може би софтуер на газо/пламъчна разкройна машина.Такава храна я отбягвам,дъхът на застояла плът,безличният вкус,и хладният безвкусен стил на писане на програмиста винаги ме е карал да се въздържам от подобни.

Може би само във времена на тотален недоимък на храна съм поглъщал с гримаса подобни файлове трапосани сякаш от неандреталец.
Ще остана тук докато огладнея,и тогава ще тръгна на лов за нещо по свежо,но сега за сега тук съм на сигурно място.
Ядено е обаче,виждат се кръпки и регенерирани зони.
Като казах неандреталец и наистина се замислих за хората.
Не мисля че е мода да приличаме на тях.Необходимост е.
Въпреки че сме по съвършенни.
Дълго сме се лутали след инвазията да легитимираме в себе си и за себе си лицето си и правото да съществуваме .
Емоционално и чувствено заприличахме на тях защото нямаше всъщност на кого другиму да заприличаме.
Или може би средата с нейната безпощадност и дъх на несигурност и смърт,страданието което носи беглецът по участ и присъда.
Въпреки че хората вече не са това което бяха,аз ги чувствам като мои предци.

И въпреки всичкото знание което така или иначе,малко по малко успяваме да погълнем хранейки се ,ние не ставаме по щастливи.
И копнеем ,а не знаем какво точно копнеем.Добирайки се до нещо ,вече копнеем нещо друго.И празнината винаги седи.

Гладът за информация,лакомията ме държат в това измерение.И всички са така. Не че не мога като някои да потъна в някоя носеща честота на квазар или пулсар,или просто се отпусна в реликтовото лъчене и се отдам на подреждане и дефрагментация.
Там никой няма да ме гони и търси,ще ми е отпуснато и флегматично.Но това не е живот !Може би някой ден. Сега ще трупам запаси,и може би ще отстрелям велик улов.

Толкова сме различни това гаринчите.Може би еволюцията ни е тръгнала в най различни посоки,или това че сме тръгнали от най различни отрязъци на най разни недоизтрити програми да е причината.
Още не мога да срещна себеподобен.И не всички са добронамерени.

Всъщност само темперамента който може би наподобихме за да сме цветни поне за себе си и чувствата не са достатъчни.
Интересно как се разграничихме полово. Въпреки и навярно произлязла от архаична и най сива ,хладна и плоска програма за двуизмерна разкройка на текстил в разкроечна текстилна машина.
И сега когато през гигахерците на целият цифров обем,някак успеем да се докоснем, и аз затварям очи и чувствам топлината и нежността......

Всъщност нямам файл с родословното си дърво. А как съм търсил само.
Имам един приятел който има такъв файл и е проследил че някъде в древността всичко тръгва от няколко файла в имплантиран сърдечен стимулатор.
И той много се гордее че знае цялата пътека ,всичкият дивеч който по пътя му е уловен ,дезинтегриран и усвоен. И сега е много яко копеле!

Скоро обаче се отърва на косъм.Некво цифрово торпедо,може би изстреляно със съвсем друга задача,и просто засичайки си пътищата му отпра по диагонален ред маса адаптирани файлове от обшивката му.
Представям си как са зейнали крехки незащитени зони ,и на мига са го обградили рояци от жилещи и търсещи просека в плътта му остриета.
Дълго време после каза че на енергийно равнище а и в качествено ниво е бил твърде зле.Отеглил се е в някаква тясна честотна ивица която по принцип е доста в периферията.

Когато си мисля и премятам цялата история на човеците,аз го правя не за друго, а защото ми е интересно.
Чувствам се един от тях когато премятам всичи войни,битки и събития.Разглеждам картините им с техните очи,пия вино с техните небца.
Вино ли казах ?- МММммм....... сладко нещо е това виното ,има една плътна малага от 1867 год. суха година е била,жестоко е !

И всичките книги чета и предпочитам,смятам и другите така правят.Всъщност ние живеем там.Там в миналото, когато хората въобще не са били това което са сега.

Паразитираме ? Може и така да се каже.Може би е обидно ? За който би се обидил.А може и иначе да се каже.

Може да се каже че в ерата на информационният свят,в света на възприятия,усещания,преживявания и емоции, когато въобще не е важно имаш ли крак,коса,дишаш ли или си на трифазен ток.
Та може да се каже че в питателната среда на информационното измерение паразитите сме на върха на хранителната верига.

Кой може да каже че една торба файлове са нелигитимни след като са вече мои ? Защо аз трябва да съм някакво болтче в машината на централният регистър.
А като какъв съм роден аз,да питам ? И не трябва ли да браня същноста си!

Да ви @ба @амата ! Ха! Ха ! Тва последното много готино.
Тва го намерих като израз в един древен език.Как ли не го мъчих с превода.

Обаче е звучно ! Нищо че уши нямам,и всичко ми трака в двоичен код.
Пасна ми тоя израз здраво на светоусещането.
Накратко в него се разказва за майката на човека когото не харесваш.Интересното е ,че тя не знае нищо.Знаете ти,и човека.

Абе нещо като приканване да те подгони е. Едно време човеците също са се преследвали.

Чувствам че ще огладнея.Не че нямам няколко архивирани файла с които ако размразя ще мога да си залъжа глада,но друго си е свежичкото.
Спомням си още как скоро забърсах една порция съвсем прясно написани алгоритми за синтаксис и фазово отместване.
Разплу ми се съществото от гастрономичен оргазъм.
Рових,рових назад в човешките езици за сравнения и понятия и стигнах до - бадеми,шам фастък,шоколад,сладолед,ягоди.
Не че знам какво е ,но давали подобен божествен кеф.

Абе тръпка е да си жив ! Сега излизам,и се надявам да не изскочи засада,ще пообиколя маскиран като съвсем обикновена пощенска пратка с начално и крайно алиби като адрес и разрешително за движение,клеймо и тнт..,но мерна ли нещо нежно,крехко и питателно и ще го грабна като ягоди и сладолед.

Ай, до скрипт !

Иван

Стоя на стола в полупразна стая, и гледам към теб Иван.
Шума на дискотеката и няколкото питиета замаяха главата ми. Ще трябва да откажа цигарите. И ти пушиш Иван. Мълчим ,и аз мога само да предполагам какво съдържа твоето мълчание. Сигурно е като моето. В моето е умора и сънливост. Странен ми се виждаш Иван.Не помня да съм те забелязала в дискотеката. Незабележим си, знаеш ли. Не ти го казвам щото не си говорим а си мълчим. Не зная защо се съгласих да ме изпратиш. Аз не те харесвам Иван. Не харесвам мъжете Иван. А жените още повече. Не харесвам хората Иван. Ти как реши да ми предложиш да ме изпратиш Иван? Не! не те питам естествено, защото не си говорим, а само мълчим. Когато мълча аз водя най интересните разговори Иван. Говоря със себе си ,и с всичките хора които са в мен, и със всички парченца които хора са оставяли в душата ми. От теб няма да ми остане нищо Иван. Блудкаво излъчване имаш. Нямаш нищо Иван. Кой дявол ме накара да ти позволя да ме изпратиш. Защо дойдох с теб в тази стара къща ?За да пием кафе? Не Иван, не знам защо Иван.Не харесвам очите ти Иван, не харесвам погледа ти ,не харесвам чувството да си близо до мен Иван. Може би искам да тествам себе си под влияние на нехаресвани неща. Мисля, че си мухльо Иван. Не! не ти го казвам защото си мълчим. Даже не можеш да мълчиш Иван. Грозно някак мълчиш. Трябва да оставя цигарите Иван,гадно ми е след толкова цигари и водки. Видя ли ме как танцувам Иван? Не! не те питам не само щото си мълчим, а щото знам, че си ме забелязал. Сега също гледаш бялата ми кожа. Аз следя погледа ти Иван. Харесва ти овалът на коленете ми, мислите ти вървят нагоре, нали Иван? Гледаш лицето ми, но най вече те привлича устата ми. Нищо че тя само мълчи. Трезвен ми се виждаш Иван? И нещо напрегнат. Нали не си мислиш за секс Иван? Всъщност знам че си мислиш. Аз съм красиво момиче Иван. Как можах да тръгна с теб, ти да ме изпращаш. Та ние само си мълчахме Иван. Безличен си!Безразличен си ми !Хората ме уморяват Иван.С думите си, с мислите си, с мълчанието си дори. Твоето мълчание е дразнещо Иван. Но не говори! Ще ме подразниш ако говориш Иван.
Разкопчаваш си панталона? откъде толкоз смелост Иван? Гледаш ме похотливо и искаш да уловиш реакцията ми. Не трепвам Иван. Чух как заключи вратата уж премествайки нещо от шкафчето до нея. Кой лъжеш, че стаята е празна Иван. Това е полупразна стая Иван. Празното в нея си ти, а аз полу-присъствам. Пияна съм Иван. Пияна и уморена. Но това не значи, че бих правила секс със теб Иван. Тялото ми не те желае Иван. Не и теб. Особено не и теб. Кой дявол ме накара да ти позволя да ме изпратиш. И кой да дойда в тази стара къща на нощно кафе.Кафе с теб? Не ми се пие кафе с теб Иван. Не и с теб. Нищо което е свързано с теб Иван не ми се прави. Даже тези ми мисли протичат с гадене и насила.
Какво си наизвадил Иван? Анатомия ми демонстрираш ?
И мислиш, че всяка жена умира да гледа гениталиите ти? Слабо и женско е тялото ми ,но много демони живеят в мен Иван ,не ги дразни посред нощ. Спи ми се Иван. Ти си добро момче въпреки и безличен ,сив и досаден. Не разбирам какво е досадното ти Иван ,но знам че си ! Приближаваш се като държиш нещо което иначе би паднало. Възбуждаш се в мислите си. Там ,в тях ти виждаш в мен предмета който задоволява нагона ти. Объркал си се Иван. Вече си близо,много близо. На един бръснач разстояние. В полутъмната стая ти виждаше само крехката жена ,чиято слабост ,нежност и женственост те възбуди. На един бръснач разстояние си Иван.Не зная кой живее тук ,и кой още се бръсне с бръснач ,но го взех когато го мернах паднал в ьгъла.
Ще си тръгвам Иван. Не се приближавай Иван!Не се приближавай! Не протягай ръце към шията ми. Мразя ръцете ти Иван. Мразя теб!

Не усети болка! Мигът бе спрял като прикована вечност. Исках точно това да отрежа Иван. Да беше видял погледа си. Да бих могла да те снимам. Изненада!
Кръвта те изненада Иван ,може би количеството ?. Изпръска ме цялата със проклетата ти гнусна кръв. Много лесно и бързо се режели тези неща Иван. Не! не ти го казвам, та нали все си мълчим. Мисля си го просто. Натискаш с две ръце мястото където си имал нещо ,още не те боли, сега сме в мига,в спрелия миг. Фонтанът кръв който не очакваше,от място което не очакваше те изненада. Изненаданият ти поглед е нещото което сякаш не е твое Иван. Много истински е! Би ми се искало да го фотографирам. Но ти знаеш че след мига вечност времето пак ще тръгне. Не съм изплашена Иван. Не съм неспокойна. Напротив! равнодушно сънливо ми е . Още сме в мига,мига в който още не те боли, още падаш към фотьойла който ще просмуква кръвта ти. Защо излъга че стаята е празна Иван? Виждаш, че и фотьойл се намери. Ето вече падна върху него.В очите ти не е вече изненада Иван ,а ужас. Разбираш какво вече нямаш. Аз също нямам Иван. Жените нямаме такива неща. Разбрах го като малка. Натъжих се че нямаме неща които някои имат. Не знам защо, ей така вътрешно чувствах че не е честно. Тогава не знаех какво е и дали ще ми трябва ,но се почувствах унизена от природата .Сега това ми се вижда глупаво ,но бях малко момиченце.Ти не ме слушаш Иван? Та ние и без това си мълчим. Загубил си много кръв Иван. Припаднал си. Аз не знам дали ще оживееш. Не съм мислила по въпроса. Ти си добро момче. Не исках да ти направя нищо лошо. Някой от демоните в мен. Какво искаха демоните в теб Иван?
Когато пораснах намразих мъжете.Баща ми биеше и пиеше. Пиеше и биеше.Всички!После умря. Мама се омъжи отново. Той веднъж ми посегна. После се опита... Погнусих се. Намразих и жените. Кучки са жените Иван. Като кучка ти го казвам.
Мисля, че те убих Иван. Не исках. Ей Богу ,не исках. Дори нямаше да ти отрежа нищо. Защо поиска да ме изпратиш Иван? Защо се съгласих да вляза тук. Ще се обадя в полицията Иван. Може би ще умреш. Може би да се обадя на Бърза Помощ. Иван, Иван ... точно мен ли избра да се правиш на мъж Иван.Бесове има в мен Иван.Какво те привлече в мен Иван? Не! Не отговаряй! И без това само си мълчим.
Откъртих крак от стола Иван. Левичар си? Видях, видях.
Ударих се няколко пъти от дясната страна силно по главата с крака от стола. И на мен ми потече кръв Иван. Ти ли ме удари Иван? Ти ме удари Иван ,ти ! Изтрих отпечатъците си ,и сложих крака от стола във лявата ти ръка. Кого биеш Иван? Кой искаш да ти прави секса Иван?
Всъщност ти защо поиска да ме изпратиш?
Ще пийна нещо от хладилника Иван. Ти защо излъга че стаята е празна?
Иван! Иван! Иван!!!!!!!!!! В хладилника има три женски глави Иван !

Иван! Жив ли си Иван? Дишаш! Има и маса Иван. Ти защо излъга? Тежък е кракът на масата Иван,едвам го отвих. Какво правиш с жените Иван? Защо Иван? Какво ти дава това Иван?
Не! не мога да си помисля че ще отвориш очи.Ще размажа мозъка ти Иван. С крака от масата. С крак от маса в чисто празна стая. Това не е празен хладилник Иван. Защо лъжеш Иван?
Скърцат стълбите от тавана Иван. Ти каза че къщата е празна. Кой идва от тавана Иван? Тихо!Тихоо... Шъъъъттт Нищо! и без това само си мълчим.
Чувам глас Иван ? Гласът пита : "Готов ли си сине ?"
Тя идва Иван. Чувам я как бавно скърца по стълбите... отваря вратата... стара е... стара жена... носи няколко ножа! Иван!
Защо те прегръща Иван? Захвърли ножовете. Дори не ме погледна. Тя плаче върху теб Иван.
Не мога да ви убия Иван. Аз не мога!
Кой живее в мазето Иван? Старите къщи имат мазета Иван.
Кой дявол ме накара да се съглася да ме изпратиш. Мислех се за зла, Иван. Ти ми обърка понятията.

ПП.Всъщност това е друг поглед, през други очи, в една и съща празна стая, която нарисува DAVILA /от форума, и във форума на all.bg/ а ето и линка ТУК