Театралите... / Контакти / Споделено

Иван

Стоя на стола в полупразна стая, и гледам към теб Иван.
Шума на дискотеката и няколкото питиета замаяха главата ми. Ще трябва да откажа цигарите. И ти пушиш Иван. Мълчим ,и аз мога само да предполагам какво съдържа твоето мълчание. Сигурно е като моето. В моето е умора и сънливост. Странен ми се виждаш Иван.Не помня да съм те забелязала в дискотеката. Незабележим си, знаеш ли. Не ти го казвам щото не си говорим а си мълчим. Не зная защо се съгласих да ме изпратиш. Аз не те харесвам Иван. Не харесвам мъжете Иван. А жените още повече. Не харесвам хората Иван. Ти как реши да ми предложиш да ме изпратиш Иван? Не! не те питам естествено, защото не си говорим, а само мълчим. Когато мълча аз водя най интересните разговори Иван. Говоря със себе си ,и с всичките хора които са в мен, и със всички парченца които хора са оставяли в душата ми. От теб няма да ми остане нищо Иван. Блудкаво излъчване имаш. Нямаш нищо Иван. Кой дявол ме накара да ти позволя да ме изпратиш. Защо дойдох с теб в тази стара къща ?За да пием кафе? Не Иван, не знам защо Иван.Не харесвам очите ти Иван, не харесвам погледа ти ,не харесвам чувството да си близо до мен Иван. Може би искам да тествам себе си под влияние на нехаресвани неща. Мисля, че си мухльо Иван. Не! не ти го казвам защото си мълчим. Даже не можеш да мълчиш Иван. Грозно някак мълчиш. Трябва да оставя цигарите Иван,гадно ми е след толкова цигари и водки. Видя ли ме как танцувам Иван? Не! не те питам не само щото си мълчим, а щото знам, че си ме забелязал. Сега също гледаш бялата ми кожа. Аз следя погледа ти Иван. Харесва ти овалът на коленете ми, мислите ти вървят нагоре, нали Иван? Гледаш лицето ми, но най вече те привлича устата ми. Нищо че тя само мълчи. Трезвен ми се виждаш Иван? И нещо напрегнат. Нали не си мислиш за секс Иван? Всъщност знам че си мислиш. Аз съм красиво момиче Иван. Как можах да тръгна с теб, ти да ме изпращаш. Та ние само си мълчахме Иван. Безличен си!Безразличен си ми !Хората ме уморяват Иван.С думите си, с мислите си, с мълчанието си дори. Твоето мълчание е дразнещо Иван. Но не говори! Ще ме подразниш ако говориш Иван.
Разкопчаваш си панталона? откъде толкоз смелост Иван? Гледаш ме похотливо и искаш да уловиш реакцията ми. Не трепвам Иван. Чух как заключи вратата уж премествайки нещо от шкафчето до нея. Кой лъжеш, че стаята е празна Иван. Това е полупразна стая Иван. Празното в нея си ти, а аз полу-присъствам. Пияна съм Иван. Пияна и уморена. Но това не значи, че бих правила секс със теб Иван. Тялото ми не те желае Иван. Не и теб. Особено не и теб. Кой дявол ме накара да ти позволя да ме изпратиш. И кой да дойда в тази стара къща на нощно кафе.Кафе с теб? Не ми се пие кафе с теб Иван. Не и с теб. Нищо което е свързано с теб Иван не ми се прави. Даже тези ми мисли протичат с гадене и насила.
Какво си наизвадил Иван? Анатомия ми демонстрираш ?
И мислиш, че всяка жена умира да гледа гениталиите ти? Слабо и женско е тялото ми ,но много демони живеят в мен Иван ,не ги дразни посред нощ. Спи ми се Иван. Ти си добро момче въпреки и безличен ,сив и досаден. Не разбирам какво е досадното ти Иван ,но знам че си ! Приближаваш се като държиш нещо което иначе би паднало. Възбуждаш се в мислите си. Там ,в тях ти виждаш в мен предмета който задоволява нагона ти. Объркал си се Иван. Вече си близо,много близо. На един бръснач разстояние. В полутъмната стая ти виждаше само крехката жена ,чиято слабост ,нежност и женственост те възбуди. На един бръснач разстояние си Иван.Не зная кой живее тук ,и кой още се бръсне с бръснач ,но го взех когато го мернах паднал в ьгъла.
Ще си тръгвам Иван. Не се приближавай Иван!Не се приближавай! Не протягай ръце към шията ми. Мразя ръцете ти Иван. Мразя теб!

Не усети болка! Мигът бе спрял като прикована вечност. Исках точно това да отрежа Иван. Да беше видял погледа си. Да бих могла да те снимам. Изненада!
Кръвта те изненада Иван ,може би количеството ?. Изпръска ме цялата със проклетата ти гнусна кръв. Много лесно и бързо се режели тези неща Иван. Не! не ти го казвам, та нали все си мълчим. Мисля си го просто. Натискаш с две ръце мястото където си имал нещо ,още не те боли, сега сме в мига,в спрелия миг. Фонтанът кръв който не очакваше,от място което не очакваше те изненада. Изненаданият ти поглед е нещото което сякаш не е твое Иван. Много истински е! Би ми се искало да го фотографирам. Но ти знаеш че след мига вечност времето пак ще тръгне. Не съм изплашена Иван. Не съм неспокойна. Напротив! равнодушно сънливо ми е . Още сме в мига,мига в който още не те боли, още падаш към фотьойла който ще просмуква кръвта ти. Защо излъга че стаята е празна Иван? Виждаш, че и фотьойл се намери. Ето вече падна върху него.В очите ти не е вече изненада Иван ,а ужас. Разбираш какво вече нямаш. Аз също нямам Иван. Жените нямаме такива неща. Разбрах го като малка. Натъжих се че нямаме неща които някои имат. Не знам защо, ей така вътрешно чувствах че не е честно. Тогава не знаех какво е и дали ще ми трябва ,но се почувствах унизена от природата .Сега това ми се вижда глупаво ,но бях малко момиченце.Ти не ме слушаш Иван? Та ние и без това си мълчим. Загубил си много кръв Иван. Припаднал си. Аз не знам дали ще оживееш. Не съм мислила по въпроса. Ти си добро момче. Не исках да ти направя нищо лошо. Някой от демоните в мен. Какво искаха демоните в теб Иван?
Когато пораснах намразих мъжете.Баща ми биеше и пиеше. Пиеше и биеше.Всички!После умря. Мама се омъжи отново. Той веднъж ми посегна. После се опита... Погнусих се. Намразих и жените. Кучки са жените Иван. Като кучка ти го казвам.
Мисля, че те убих Иван. Не исках. Ей Богу ,не исках. Дори нямаше да ти отрежа нищо. Защо поиска да ме изпратиш Иван? Защо се съгласих да вляза тук. Ще се обадя в полицията Иван. Може би ще умреш. Може би да се обадя на Бърза Помощ. Иван, Иван ... точно мен ли избра да се правиш на мъж Иван.Бесове има в мен Иван.Какво те привлече в мен Иван? Не! Не отговаряй! И без това само си мълчим.
Откъртих крак от стола Иван. Левичар си? Видях, видях.
Ударих се няколко пъти от дясната страна силно по главата с крака от стола. И на мен ми потече кръв Иван. Ти ли ме удари Иван? Ти ме удари Иван ,ти ! Изтрих отпечатъците си ,и сложих крака от стола във лявата ти ръка. Кого биеш Иван? Кой искаш да ти прави секса Иван?
Всъщност ти защо поиска да ме изпратиш?
Ще пийна нещо от хладилника Иван. Ти защо излъга че стаята е празна?
Иван! Иван! Иван!!!!!!!!!! В хладилника има три женски глави Иван !

Иван! Жив ли си Иван? Дишаш! Има и маса Иван. Ти защо излъга? Тежък е кракът на масата Иван,едвам го отвих. Какво правиш с жените Иван? Защо Иван? Какво ти дава това Иван?
Не! не мога да си помисля че ще отвориш очи.Ще размажа мозъка ти Иван. С крака от масата. С крак от маса в чисто празна стая. Това не е празен хладилник Иван. Защо лъжеш Иван?
Скърцат стълбите от тавана Иван. Ти каза че къщата е празна. Кой идва от тавана Иван? Тихо!Тихоо... Шъъъъттт Нищо! и без това само си мълчим.
Чувам глас Иван ? Гласът пита : "Готов ли си сине ?"
Тя идва Иван. Чувам я как бавно скърца по стълбите... отваря вратата... стара е... стара жена... носи няколко ножа! Иван!
Защо те прегръща Иван? Захвърли ножовете. Дори не ме погледна. Тя плаче върху теб Иван.
Не мога да ви убия Иван. Аз не мога!
Кой живее в мазето Иван? Старите къщи имат мазета Иван.
Кой дявол ме накара да се съглася да ме изпратиш. Мислех се за зла, Иван. Ти ми обърка понятията.

ПП.Всъщност това е друг поглед, през други очи, в една и съща празна стая, която нарисува DAVILA /от форума, и във форума на all.bg/ а ето и линка ТУК

Кварка разбра че ще се събуди.

Намираше се в нечия боляща глава.
Ориентира се бързо,пращайки мисли да опипат границите на имота ,мястото се оказа досадно познато-това бе неговата глава.Но бе пияна!

Снощи на беседката пред блока се заиграха на белот до късно,а Митьо Тангото бе изкарал тазгодишна ракия която оказва се напива досущ като миналогодишната.

Кварка му викаха отскоро,откак се бе хванал нощен пазач във Физическия факултет.
Иначе преди,преди пенсия когато учителстваше в село Неготино го знаеха като Бай Петко Сантимента.
Дори той не знаеше нито откъде му се залепи този прякор нито защо.
Цял живот беше учител ,въпреки средното образование.
Преподавал бе почти всичко ,с изключение пеене.Толкова фалшиво пееше,че можеше да умъртви ято славеи още с първите няколко тона.

Преместиха се с Маргарита в града и заживяха в апартамента на сина заминал за Щатите.Гледаха двамата внука от първия брак на дъщеря им ,и хич не беше лесно.
Бай Петко си беше мечтател от малък и цял живот във своя свят остана сам.Жена му бе земна жена,добра майка,добра домакиня.......Жена!
Бай Петко не разбираше жените,или по точно колкото повече се опитваше да ги разбере-толкова повече се убеждаваше че търси нещо което го няма.
Жена му владееше властно целия периметър който можеше да попадне под ударите на закона за ударите вътре във семейното огнище Но само до беседката!
В това мъжко царство където стояха до късно вечерта било на карти,било на ракия ,или просто на сладки приказки за всичко което случайно или нарочно може да влети като тема даже и в случайна глава.Да стои в къщи? Това би убило,задушило бай Петко.
Властта на жена му плуваше като уж инертен газ във въздуха,но във всеки миг готов да се материализира по всякакъв вид и начин на границата на бай Петковия свят дразнейки сякаш като стържене на стиропор по стъкло.
Битието,бита,жената,родата........всичко това с годините изнерви бай Петко до степен да иска да бяга,да тича,по корем да се влачи ,но поне до беседката да отиде.

По комшийски в къщи често се събираха приятелки на жена му ,говорейки си на теми от които бай Петковият мозък би тичал като заклано прасе-да умре другаде!,само не и тук!

Не отваряше очи бай Петко и никак не искаше да се събуди.
Главата болеше,всичката мисловна механика вътре се бе разтекла като настъпан на слънцето сладолед около който проучвателно задружно кръжат няколко мухи.

Много четеше бай Петко.Точните науки го влечаха от малък.
Почти не разбираше сложните уравнения ,но изрядно си ги записваше,преписваше и презаписваше.
Дори той не знаеше защо преписва всички тези учебници и дебели тухли,след като те така или иначе са написани.
Четеше всичко автоматично,сякаш не в съзнание ,сякаш като наркоман който е под въздействие на дозата си.Доза на която не знае химическата формула.

Този наркоман не бе той!той бе вътре в бай Петко,и може би не беше само един,защото често спореха,а и се караха.

Жена му негодуваше срещу всичко което правеше бай Петко,или за да бъдем точни поради това което той не правеше.
Неговият свят за нея не съществуваше,тя нямаше как да разбере че този свят съществува.
Тя не можеше да погледне през неговите очи,просто защото имаше само едни очи.

Реши се,и отвори за миг по удобното си око.
Затвори го бързо но недостатъчно бързо и студът остро погали влажната склера на по смелото око.
За краткия миг първо видя тавана,а това значеше че вече се е съмнало!
В миг погледът изплющя и по стенния часовник с отдавна пребитата кукувица който показваше 10:20
Топлият клепач като вярно куче реанимиращо заоблизва по смелото атакувано от студа око.
Бай Петко нямаше парно!
Две пияни мисли заспориха по проблемите на топлофикацията и газовите турбини които трябва да се въведат.
От това че знаеше много за Топлофикациите и топлофикаторите не му стана по топло.
Сетивата му бавно пълзяха по тялото му сякаш разучавайки го както в денят на раждане.
Някой намиращ се в големия пръст на левият крак докладваше за космически студ и липсата на юрган.
Хаотично размахвайки търсеща лява ръка бай Петко докопа юргана с топло чувство и го задърпа подритвайки го за да му даде симетрия спрямо всякакви други симетрии като примерно двата си крака и всичко оттам нататък.
Зави се през глава,и разбра че този живот е малко по добър, от този от преди малко.
Главата го болеше сякаш бе удряна продължително време със земеделски или ковашки инструменти.
За миг се почувства нещастен-не! това не бе той!Ловко отскочи от чувството и пак стана себе си.
Бай Петко бе едно дърто ,малко момче,което няма и да порасне.

Бай Петко искаше да си остане бай Петко .
Въпреки и пенсионер той не искаше да става възрастен подозирайки че би му било скучно.

Дъхът на бай Петко завит през глава леко по леко стопли бай Петковата снага и животът като неспирен бяг на тромбоцити и левкоцити започна да обхожда и най отдалечените бай Петкови кътчета.

Една ръка сякаш индивидуално,по собствена воля изпълзя изпод юргана и се плъзна по масата мърдайки опознавателно за кутия цигари пръсти.
Извъртя се на една страна към пепелника и жадно опъна от цигарата като вампир дълго държан далеч от бленувана сънна артерия.