Може ли човек да има бъдеще, ако гледа постоянно в миналото?
Според мен, така дори настоящето му е под въпрос.

Има един израз "на лов за спомени", който сякаш е подходящ за авантюристично настроените натури, приключенците, които сами търсят и откриват нови предизвикателства. И го правят в сегашно време, планират и бъдещето си.

Да ровиш в старите кутии със снимки и спомените си не е лошо, ако е за кратко. Но ако го правиш постоянно, това би било като да си архивар на собствените си спомени. Вадиш от кутията и си "прожектираш" поредното филмче по преживяно.

Ситуациите в миналото натрупват и опит, но в един момент този опит е напълно достатъчен и за да правим нови неща.

Ако човек постоянно рови в минали събития - защо го прави, как мислите:
- липса на самоувереност и търси някакви опори от миналото;
- скука;
- носталгия;
- бягство от реалността;
- любов към краеведството, изучаване на родословието, автобиографичната литература...
- друго...

Опитът ти е похвален, но няма да бъде разбран и осмислен!
Евала, че не спираш да полагаш усилия по деликатен начин да обясниш липсата на посока, мисъл, развитие и насока!
Дано успееш!
Имаш едно рамо и от мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За да се чувстваш млад, трябва да си спомняш какво е да си млад.

Миналото е само в главата ми, в спомените, които са останали.
Преди години унищожих един куп снимки, после съжалявах, но сега съм доволна, мъдро решение е било. : )))
А защо живеят в миналото? Не знам, може би бягство от настоящето и страх от бъдещето.
При мен е някакъв вихър от събития напоследък, но това пък е моят избор, харесвам динамиката и предизвикателствата и трупам спомени...: ))))) но пак само в главата ми...

така лиии...
ама вече не си млад, факт!

Това е тъжно и депресиращо.

миии...остава да тъгуваш и да се депресираш....а ставаш още по-стар...
НО!
Завидна е дарбата ти да мрънкаш...гениален си!...: )))

Значи още повече ще ми е тъжно и ще се депресирам.

Човек нали някога ги е трупал тези спомени, значи е живял на момента. За да се обърне към миналото, сигурно е на кръстопът някакъв в живота си, има нужда от рекапитулация, за да избере в същата или в каква друга посока да продължи напред... Или ако за момента няма опора в настоящето, я търси в миналото и така се спасява, като се вгледа вътре в себе си в съхраненото, докато мъглата се разсее и успее да види ясно хоризонта.
Хубавите спомени ни свързват с хората, които обичаме, правят отношенията ни по-трайни и благодарение на тях успяват да устоят на времето и кризите, които са неизбежни. Пък и не случайно казват, че който не помни миналото си, рискува да го повтори, нали така?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да.