Може ли човек да има бъдеще, ако гледа постоянно в миналото?
Според мен, така дори настоящето му е под въпрос.

Има един израз "на лов за спомени", който сякаш е подходящ за авантюристично настроените натури, приключенците, които сами търсят и откриват нови предизвикателства. И го правят в сегашно време, планират и бъдещето си.

Да ровиш в старите кутии със снимки и спомените си не е лошо, ако е за кратко. Но ако го правиш постоянно, това би било като да си архивар на собствените си спомени. Вадиш от кутията и си "прожектираш" поредното филмче по преживяно.

Ситуациите в миналото натрупват и опит, но в един момент този опит е напълно достатъчен и за да правим нови неща.

Ако човек постоянно рови в минали събития - защо го прави, как мислите:
- липса на самоувереност и търси някакви опори от миналото;
- скука;
- носталгия;
- бягство от реалността;
- любов към краеведството, изучаване на родословието, автобиографичната литература...
- друго...

Опитът ти е похвален, но няма да бъде разбран и осмислен!
Евала, че не спираш да полагаш усилия по деликатен начин да обясниш липсата на посока, мисъл, развитие и насока!
Дано успееш!
Имаш едно рамо и от мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За да се чувстваш млад, трябва да си спомняш какво е да си млад.

Миналото е само в главата ми, в спомените, които са останали.
Преди години унищожих един куп снимки, после съжалявах, но сега съм доволна, мъдро решение е било. : )))
А защо живеят в миналото? Не знам, може би бягство от настоящето и страх от бъдещето.
При мен е някакъв вихър от събития напоследък, но това пък е моят избор, харесвам динамиката и предизвикателствата и трупам спомени...: ))))) но пак само в главата ми...

така лиии...
ама вече не си млад, факт!

Това е тъжно и депресиращо.

миии...остава да тъгуваш и да се депресираш....а ставаш още по-стар...
НО!
Завидна е дарбата ти да мрънкаш...гениален си!...: )))

Значи още повече ще ми е тъжно и ще се депресирам.

Човек нали някога ги е трупал тези спомени, значи е живял на момента. За да се обърне към миналото, сигурно е на кръстопът някакъв в живота си, има нужда от рекапитулация, за да избере в същата или в каква друга посока да продължи напред... Или ако за момента няма опора в настоящето, я търси в миналото и така се спасява, като се вгледа вътре в себе си в съхраненото, докато мъглата се разсее и успее да види ясно хоризонта.
Хубавите спомени ни свързват с хората, които обичаме, правят отношенията ни по-трайни и благодарение на тях успяват да устоят на времето и кризите, които са неизбежни. Пък и не случайно казват, че който не помни миналото си, рискува да го повтори, нали така?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да.

Понеже животът не е лек, човек трябва да гледа на него по приятен начин.И без тва не остана.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но пак само в главата ми...

Много ненадеждно хранилище е главата. Моят стар спомен е нечие ново приключение.

Хаха какво съвпадение
И моите стари спомени са нечие ново преживяване...

значи да си повтаряме миналото, за да не го забравяме?

само да гледа на него или да го живее?

ку съ налага, щъ уча на търпение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оставете човека на мира и щсе оправи.

... А името на архонта е Омортаг, кан сюбиги...


В този смисъл, не виждам нищо лошо в пета точка.

Преди няколко години, мой роднина - пенсионер, се захвана да търси корените на рода от страна на баба ми - майката на майка ми. Обикаля, рови стари църковни регистри, докара го до някой си дядо Кольо, първият от родата преселил се в селото. Направи родословно дърво, в което аз съм седмо поколение. Изпрати покани до всички родственици, оказаха се над 200 души, с ареал на разпространение от Австралия до САЩ. Не всички дойдоха на сбирката, но на всички ни беше интересно, приятно и забавно. Един от щатите, дори, поради невъзможност да присъства беше изпратил 200 долара, без никой да му е искал, за да "пием по едно за негово здраве".

В този смисъл, търсенето на миналото не виждам да е нещо лошо.

Понякога и в другите варианти е добре, дори като психотерапия. Както казват на изток - приятно вспомнить.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А който лесно хвърля всичко, какво има?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ний не живеем живота, той на живее нас.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поручик, то лошо няма, ама не разбирам целта...
ти представяш ли си, ако при мен това се случи, да седна на една маса с Илияна Йотова. А сега е екстра, тя не знае за мен, аз пък знам, ама си трая...иии супер.
Знаеш ли колко е хубаво понякога роднините да не се познават...: ))))

свобода да надживява минали неща и да не се вкопчва в тях

напълно споделям написаното от теб
посочих го като евентуален мотив, който би ми бил разбираем
аз също познавам такива хора

Сега е много тясно, а бъдещето - неясно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като видя човек, да търси да разглежда албуми, снимки и да се вживява в спомени, за мен този човек не е много стабилен/силен, в точно този момент.
Един вид, този човек не се чувства сигурен или добре (на място) сега, та иска да се върне някъде във времето преди, когато се е чувствал по-добре.
Което e хитрост на мозъка за бягане от проблемите. Нещо като супер лек наркотик, който почти не вреди, но като съшност си е напълно безполезно губене на време. :)

Това дет си го написал е един труд, по издирване и събиране, кауза някаква, родова, дори изследователска работа, но не е поглед в миналото, по смисъл на връщане в спомени.
Във всеки случай не се връщаш назад в никакъв твой спомен от дядо си Кольо, защото никога не си го виждал на живо.
Най-много да можеш да пофантазираш, но то не е връщане назад, а нова измислица...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Което e хитрост на мозъка за бягане от проблемите. Нещо като супер лек наркотик, който почти не вреди, но като съшност си е напълно безполезно губене на време. :)
Половин година от живота си прекарваме в тоалетната по голяма нужда. Абсолютно загубено време. Отделно проспиваме една трета от живота си.

Не искам от миналото никакви спомени. Да им се радват другите. Нали света е техен.

Отделно проспиваме една трета от живота си.

Разсипник!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите