|
Еее, ти пък, що така постно и само с думи... Дай да ги видим на снимка Лорд Ашли и Сър Джон де, ако имаш и от продукта на мултипликацията.
Ще ме вземеш за смахнат, ама аз имам и още едно.
Тая овчарка, дето е като възглавница, е женска, Криси фон нам-си-кво, със съответните документи удостоверяващи потекло – майката е (била де, вече трябва да си е отишла) изложбена кучка от Германия. Иначе бащата е от някакъв полицейски развъдник. На външен вид се е метнала на майка си, с тая рунтава козина дето всяка пролет пуска по едно руно вълна, ама на характер хич не е изложбена и даже доста сприхава. Като беше малка с нея съм обикалял навсякъде. Цяла София, по Витоша, на море всяко лято. Много обича да се къпе в морето, колкото по-големи вълни, толкова повече се кефи.
Обаче все не можах да и намеря някой да я заплоди. Тя просто външни кучета не дава да се доближават до нея. Абсурд. Лае, хапе, напада, ако ще и да я надвият, но не дава. И една сутрин, миналата зима, точно пред блока, гледам най-прекрасното кутренце, самичко в снега; ей тоя сладур (тогава беше по-малък):
И си го взех. Гледах по сайтове, обяви, в квартала някой да е разлепил афиши... Не. Никой не си го потърси, или ако го е търсил някой, аз не съм разбрал. Кръстих го Рошко и така тоя юнак зажива с нас. Сигурно щото беше малък, ама Криската някак си го прие и дори успя да я забремени, така както си беше на по-малко от годинка. Ей го резултата...
Това е баткото:
И неговата сестричка, с която имат 2 дена разлика (и която вечно се губеше я под възглавниците, я под дивана):
Големи сладурчета бяха, спомням си за тях с умиление:
Подарих ги. Черньо го дадох на едно младо семейство от Перник, което го взеха за малката си дъщеричка, а Кафявушка си намери дом с къща и двор някъде в провинцията.
Само че е голямо диване Рошката и не го пускам изобщо без каишка, че веднъж вече се загуби и само по един късмет си го върнах, половин година по-късно (добре че има ФБ и добри хора). Овчарката слуша, като и викна, идва, дори и да е надалеч, ама тоя храбрец така и не можах да го приуча. Хуква нанякъде да дивее и после не можеш го настигна.
А пък оня горе, дето се е изтегнал върху Криси, е Бочко. Кръстоска между немска овчарка и бордър коли... Ама повече се е метнал на колито, понеже е доста мъничък и не дава индикации да стане голямо куче. Мен такъв даже повече ме кефи, на бати душончето.
Редактирано от Nuke Dukem на 27.05.17 02:06.
|
|
Поотделно ги разхождам, защото не са дресирани и ако се втурнат подир нещо, направо могат да ти извадят ставите. Почти 30 кг са големите и става много трудно да минаваме покрай катунът от котки пред блока, освен това и двамата просто трябва да обдушат обстойно всяко дърво, клонче и тревичка, няма две мнения по този въпрос. Това е абсолютно задължителен ритуал в кодекса за поведение на всеки уважаващ себе си дърт куч; да усетиш "каква е хавата", така да се каже. А две кучешки сили приложени в произволна посока, без някаква ясна логика, хич не са за подценяване.
Не ми отнема повече време да ги развеждам поединично, просто правя 3 по-кратки тигела вместо един дълъг. За час сме приключили. Бочко е много лесен, първокласник може да го разходи. Като овчица е. Седи където застанеш и тръгва чак след като поемеш нанякъде. Плашливичък е навън и няма желание да рови с муцуна по земята, само се ослушва като гърмян заек. Зимата беше много смешен като излизахме, един такъв, дребен, плъх и половина, трепери целия, направо ще разтресе асансьора.
Иначе двамата с Рошко станаха първи приятелчета още щом се запознаха и много обичат да си играят заедно. Обикновено последният ляга по гръб, и преструвайки се на туширан, само побутва малкия чат-пат с лапичка, докато оня църка "страшно" отгоре му в поза партер. Рошко е кастриран е и е много кротък.
Като го загубих септември миналата година, докато безчинствал от квартал на квартал, 2-3 седмици преди Коледа го изловили общинари, кръцнали му орехчетата, дамгосали го по ухото с един маркер тип "щипка" все едно е безпризорен пес (като в процеса му отрязали част от дясното ушо), и баш по празниците го изритали обратно на улицата, в големия студ.
А аз още септември бях пуснал обява за изгубено куче, но никой не се отзова и януари вече бях забравил за нея. Успоредно с това го търсих повече от месец, но без никакъв успех. Целия квартал обходих. Имах си набелязан маршрут и всяка сутрин трамбовах с Крисата на зиг-заг, из всяка улица, междублоково пространство и паркинг, във всеки шубрак и градинка, около всяко магазинче, ресторантче, дюнерджийница или баничарница...
В началото бях оптимист, че до няколко дни все ще се намери, само трябва да го търся. Няма къде да иде, целият квартал е ограден от булеварди и като огланее, ще обиколи насам-натам, и накрая ще се паркира пред някой вход или където хората се хранят. Все си казвах, че вчера трябва да ми се е изплъзнал, че може би просто не съм го видял, и най-вече, че с всеки изминал ден вероятността да го намеря се повишава, аз просто трябва да го търся. Опияняваща надежда, която в един момент внезапно се изпари и на нейно място с гръм и трясък се нанесе горчивата реалност. Беше очевидно. Рошко го нямаше. И да го търсех, и да не го търсех, все тая, от него ми бяха останал само шепа снимки и споменът за 9-месечното ни другарство. Както и една успокояваща мисъл, че някъде щъкат две кутренца от неговата плът.
Доста си поплаках в този период на осъзнаване.
Тогава взех Бочко. Като беше край мен, не се сещах толкова за Рошко. Впоследствие просто си казах, че аз все пак съм му дал един хубав живот докато бяхме заедно, както и възможност да му се родят собствени кученца, а това, че съм го загубил, е просто един (тъжен) завършек на нашата дружба. Утешавах се, че все пак той вече е голямо куче и сигурно оцелява някак си, също както останалите бездомни кучета.
Видиш ли, Крисата преди това беше много болна и за малко да си отиде. Не исках да остава пак сама. Като има компания, поне ще си играят.
Зимата '12-13, далеч преди Рошко и Бочко, в центъра я нападана цяла глутница, не просто помияри, ами огромни, нагли и освирепели от лютия студ, СЪЩИНСКИ ЗВЕРОВЕ! Както наближавах Попа откъм градинката Св.Седмочисленици (исках да се разходим в Борисовата), изведнъж изскочиха от някаква странична глуха на Графа и така се стреснах (понеже ме изненадаха и първоначално не ги видях), че докато се окопитя, най-големият пес вече я беше захапал с прогнилите си, отровни от мършоядство и ровене в кофите, криви жълти зъби... По най-гадния и коварен начин – изотзад, като вълците, в зоната на слабините между коремчето и опашката, докато останалите, общо 4 или 5 псета, я бяха приклещили от всички страни. Разтурих ги с викове и ритници, и те потънаха обратно в уличката, обаче Криси много се разстрои.
Като се прибрах, погледнах раната и видях единствено 4 малки дупчици на 3-4 см от мунката, а там кожата е много тънка и съвсем близо до органи и черва. Не изглеждаше сериозно разкъсване и реших, че само с промивки ще се оправи за няколко дена. Само че вместо да се излекуват и затворят, тези дупчици постепенно загнояха и станаха по-дълбоки, а до тях започнаха да се появяват нови, по-малки дупчици. В един момент инфекцията внезапно се влоши и всичко стана на една голяма и гангренясваща рана. Дупчиците ставаха дупки, после кожата около тях започваше да се разкапва и отдолу се откриваше проядена, гъбеста и пурулентна тъкан.
Появиха се нови огнища, по гърдите, врата, лапите, лактите и мишниците, които започнаха да излъчват ужасно зловоние . Всеки ден промивах с душа, с кислородна вода, йод, спирт, разни антисептични прахчета, обаче Криската ставаше все по-зле, и все по-умърлушена и унила. Кучето ми се разлагаше живо.
Местния ветеринар като я видя, само сви рамене и предложи "да я приспим, да не се мъчи". Отказах му. Вече беше изминала цяла година от инцидента, когато най-после намерихме опитен хирург, в една клиника до Пирогов, който да заяви уверено, че може да спаси кучето, и че няма шанс да умре в неговата операционна. Слава Богу, жизнените показатели все още бяха в норма и нямаше засегнати органи, но операцията беше много тежка и продължи повече от 7 часа. На практика две операции една след друга, защото работата се оказала по-дълбока от очакваното и трябваше да премахне допълнително още две засегнати цицки.
За съжаление, когато премахнаме конците, дупчиците не зараснаха и след няколко месеца, на тяхно място вече се бяха образували нови огнища. Една година откак беше оперирана и пак беше в същото състояние.
Нова операция, този път само за 2-3 часа. Човекът каза: не се предавайте, кучето е младо, дано да не се налага, но ако пак стане гангрена, ще я оперираме отново.
Това януари 2015.
Е, юни пак всичко беше постарому.
Криската си отиваше.
И тогава, в края на 2015 година, от една друга клиника ни предписаха медикаментозно лечение с Clorexyderm. Жената каза: всеки ден, сутрин и вечер, мажете всички рани се въоражавате с търпение за поне половингодишна терапия.
И се оказа, че наистина действа!
Още на третия ден раните спряха да миришат и след месец вече бяха чисти и розови. Много дълбоки, имай предвид, но чисти и розови!
Някъде по това време намерих и Рошко. Взех го да се закача с Криска, да не и е скучно.
На втория месец, о чудо, можеше да се види съвсем ясно затваряне на най-дълбоките рани!
До петия месец, на мястото където преди можеше да си пъхнеш цялата длан, вече беше останала само една съвсем малка, розова раничка. От всичко друго бяха останали единствено кафяви белези.
Около този период тя забременя, и когато два месеца по-късно роди, вече нямаше и помен от болестта. На мястото на белезите, преди това дълбоки рани, сега имаше гъста козинка.
Та какво излиза? Рошката заплоди излекуваната Криска и изчезна, а аз взех Бочо на негово място.
Спомняш си като споменах одеве, че общинарите изритали Рошко на улицата, нали? В крайна сметка за добро, защото, след като преживял някак си в преспите и виелиците около Нова година, на 10-ти януари т.г., след повече от 4 месеца суров живот и оцеляване на улицата, едни добри хора го намерили и се погрижили за него. Прегледали го, ваксинирали го, чипирали го, направили му паспорт и след като го изкъпали едно хубавичко, публикували обява със снимки във ФБ, че си търси някой добър стопанин. Той е толкова хубав и мил с хората, толкова мек и благ характер, че даже обявили изисквания и цял въпросник за попълване, с цел да изберат най-добрия стопанин за него.
И тук, като по хепи енд сценарий, някаква непозната жена, която била видяла и моята обява от септември, и тяхната от януари, го разпознала, и ми писа. Свързах се с тях и ми го върнаха.
Всичко е хубаво, щом свърва хубаво.
Редактирано от Nuke Dukem на 27.05.17 18:38.
|
[