|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | >> (покажи всички)
|
Ами незнам,всеки търси нещо реално.Колкото и да не е търсещ.
Нека бъде вашата воля!
| |
|
Обикновенно не е правилен.
Нека бъде вашата воля!
| |
|
друго си е да започнеш да виждаш и другите, нали? Да дадеш път на това за което копнееш, желаеш, мечтаеш, а не да го затварш в себе си и неистово да го отричаш и да се бориш срещу него...и да налагаш на себе си какво е "правилно"
Видя Балкана, съседа, салатката...а не мутрите, гадното обслужване ииии...
какво ми липсва?..не знам..не се съсредоточавам върху липсите, а се старая с това което се захвана да търпи развитие..влагам цялата си енергия, любов, страст в него..
Та..сега си в Норге, направи така, че докато си там да се чувстваш добре и полезен, доколкото можеш, пък след някоя друга година като детето порасне и хване своя път..Балкана те чака..съседа..салатката.. : ) отлагането не е най-доброто решение /за мен/ но ти просто /доколкото те познавам/ няма да смееш да направиш промяната сега...: )
пп а ми липсват починалите хора..много..но!..някъде,, някога пак ще се срещнем с тях...а сега живея земния си живот и искам той да е максимално пълноценен...но още свиквам с липсата им..
| |
|
Виждам друг тип неща да.Истината е,че душата ми страда и копнее за други неща,истински хора и отношения които не са насила.
В България и Калофер нещата изобщо не са същите,и махалата не е същата.
Може би на голяма степен и аз никога няма да бъда същия.
Много съм отнесен напоследък.Вглъбен в телефона,интернет..чак ми се кара жена ми.
Че живея в друг свят.Че не забелязвам на моменти детети си дори,племенниците и не се държа адекватно.
Искам да съм полезен,но като съм безработен и в такова увиснало никакво положение,се чуствам безполезен и увиснал в нищото и аз.
Може би е просто период на адаптация,може би правенето на нищо кой знае колко съшественно ме прави латентен и инертен.
Опитвам се уж да структурирам деня,ама все повече се улавям че ме мързи някакси.
Като че ли каквото и да направя,няма смисъл.
Имам чуството че тия бивши мои работодатели успяха за жалост да ми бръкнат в психиката.Отнеха ми спокойствието и душевният мир.
Може би понеже ми е крайно трудно да им простя вътрешно и не съм го направил истински,и затова постовнно живея с мисълта че се измъкнаха,минаха метър,прецакаха ми живота...
С две думи прекалено много изчаках в глупави шансове,че нещо ще им светне.
И накрая взех да се мразя себе си,че все още съм там.
Че все още съм под игото им.
Накрая дойде неизбежното.
Незнам..завиждам на хората които имат цел,чуство за посока и призвание.
Аз съм достс безидееен точно в момента.
Като че ли най-накрая отделих ярко и подчертах нещата които не искам да бъда.
А малкото неща които искам реално,знам че сс осъдени на провал и нерентабилност..ако се захвана с това което душата ми винаги е искала.
Доста пак се отнесох,но е едно пълнолуние и пак не мога да спя.
А утре с моята от бюрото по труда ще ходим да се молим на поредната лафка,този път към студентските общежития.
Очаквах и от други места да излезне нещо евентуално,ама може и да не е.
Това очакване на неща които все не се случват като работс ме убива.
Искам нещата да са под мой контрол.
Затова и най-вече се махнах,понеже абсолютно нищо не зависеше накрая от мен,пък и прекалено много вече не беше рентабилно и добре като цяло за мен във всякакъв план.
Няма да позволя за в бъдеще издевателства над мен.
Нито несериозни отношения.
Може и до живот да съм на социални,но или ще е човешки и законово изрядна една работа,или много набързо ще се отърва от нея.
По причини здраве.
Имам чуството че масово тук навсякъде частниците гледат да те наклецат още в движение преди да си започнал дори.
Сори за грубите изрази,ама по разни срещи със собственници и интервюта лъсват много бързо що за тарикати са.
Успокоявам се философски,че щом не са се отворили тези врати пред мен,значи не са били моите врати и не е било за мен.
И нещо доста по-хубаво ме очаква.
Благодаря на бог че ме предпази в някои отношения относно провалени интервюта.
Виждам че май е било за по-добро.
Нека бъде вашата воля!
| |
|
Имай търпение, ще дойдат по-добри времена. Дано си намериш някаква лека допълнителна работа, която да обичаш.
| |
|
пусни линкове с музика
можеш ли да подбереш жизнерадостни парчета, е не "депресарски"
| |
|
Преди това трябва да простиш на себе си, на глупостта си, че си търпял толкова много време. Ако погледнеш реално, никой не те е държал на сила там. Ако беше малко по-смел, малко по-позитивен и уверен в себе си, тогава нямаше да има на кого да прощаваш... А ако ти е трудно да простиш на себе си...приеми го че това е било просто житейски път, който е трябвало да извървиш, за да разбереш, че търпението не винаги е добродетел, а покорството и смирението пред чужда деспотична воля води до....самоунищожение! Няма заплата и въобще пари които да ти платят живота и здравето...
В момента и аз съм замислила един кръъъгооом..ама още е само мисъл, пък да видим дали ще се превърне в действие..или нещата ще поемат в друга посока.
Искам нещата да са под мой контрол.
Само ако знаеш какво искаш..ама реално..ще палнеш с 200 и ще избягаш от това желание за контрол! Кого да котролираш и защо?! Всеки човек има право на избор, как, с кого и къде и...
Желанието за контрол убива контролиращия...бавнооо, но сигурно. Първо убива щастието, после усмивката, после любовта и човек се превръща с следящ невярващ и изнервен тип, с вечната мисъл че нещата му убягват. Не ти трябва контрол над другите Финтроле...даже и самоконтрола понякога е много тъпо нещо...водии до буууммм!
Не знам дали ще ме разбереш, а и не е нужно де, просто ти споделям моята гледна точка...
Бог ни е създал без да ни контролира, а всеки сам да избира и да носи кръста си...защо мислиш че ти можеш?.. : )
А относно работата..всеки има свои трудни моменти, трябва да си ги изживееш..не се превръщай в дон Кихот, не се бори срещу вятърни мелници, просто се успокой, пречисти ума си и душата си от всичко негативно, усмихни се и гледай напред. Имаш хора, които те обичат, никога не забравяй това, и това те прави безценен..те искат теб, спокоен, уравновесен, позитивен..а не озлобения на гърците и живота Финтрол. Работа ще намериш, въпрос навреме е..: )
| |
|
Бре къв дълъг и гиздав постинг.
Когато човек смята как трябва да се живее животът, той го разсъждава.
Днес не сме тия кои сме били вчера,а утрешните съждения, даже за други ден не важат.
Душата е матрица, коя освен че се обогатява, се и износва и уморява, трепетът вече не трепери, а нещата губят прелестта да бъдат нови.
| |
|
гиздав е за този който само чете думичките..без да ги осмисли..иначе е бая труден за изпълнение..: )
Когато човек смята как трябва да се живее животът, той го разсъждава
дали?
Днес не сме тия кои сме били вчера,а утрешните съждения, даже за други ден не важат.
абсолютно вярно...но как днес разсъждаваш как да живееш, като утре вече съжденията са ти други...: )))) нещо май противоречие а?
е и износва и уморява, трепетът вече не трепери
дали? Душата бръчки няма, остарява тялото, закостенява ума, защото е наблъскан със страхове и не позволява нещата да се случват...
Винаги има нещо ново..винаги..или ти знаеш всичко? Ако е така, то няма за какво да си говорим....и при теб наистина няма как да има нещо ново, дядо!... Закачам се...но не мисля да продължавам...оставям те на знанията ти...и на душата ти, която е матрица...
| |
|
Някой да се грижи за мен.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | >> (покажи всички)
|
|
|