Разбърква водата.
Рибарско кредо е,- разбъркай я ти, преди те да я разбъркат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Живеем в най добрата възможна Вселена, нещата могат да бъдат безкрайно по лоши.

Да си благодарен на Битието, означава просто да си честен със себе си.

Минало и забравено. Живеем сега.

А защо е необходимо да се разбърква?

Проблема е че съм за вярата,но против религията.И фарисейската част.
Един вид чиста душа,изъормозена от несъвършенствата на света който ме заобикаля

Абе към Бог ще се обръщаш... Блъдьо е за Бог. На теб нищо ти няма, просто ми се струва, че в твоя случай е налице класическа проява на т.нар.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Шекспир имаше нещо, но не се сещам, не, май аз съм го писал , " кат сепия в мастилени води, що крие своите следи " Ся гледам Панорама, един писател, каза " Касивите лъжи не трябва да се унищожават " тва във връзка копнежът Левски да е имал пародонтоза, а Ботев да е бил кривоглед. Мисля и за грозните лъжи че са важни. Но ти пак няма да ме разбереш, и да съм солидарен, казвам клишето че и аз не се разбирам, а за да разбъркам водата, а може би не се и харесвам.

Ти що се харесваш ? Това е като да приемеш статуквото, а не да се перчиш пред него. Като автобус, не искащ да тръгне , щото му харесва спирката.

Вали, а мен ми се полива.

Може да не усещаш, но ме правиш по добър.

Пубертета щеше ме вкара в интензивното, тежко го преболедувах. Едно падане с колело се сещам. Гражданка беше дошла на село, софиянка май. Отдалеч я видях, седи на пейката пред сладкарницата леко прикрита от розовата алея и яде сладолед в пластмасова чашка с пластмасова лопатка. Ще завъртя една контра, нямах контрол над това решение.

Засилих се с балканчето по тротоара, наместих курбела хоризонтално назад и блокирах задното колело. Гумата заподскача по неравните плочки, занесох на една страна, после на друга, и попаднах онова състояние в което виждаш бъдещето - видях как и къде ще падна. Задната гума удари бордюрчето на розовата градинка и колелото ме метна в розите с онова движение което при моторите му викат highside. След мен дойде и колелото в розовите храсти с все чанта с буркани които смятах да върна и със стотинките да си взема едно червено тиксо. Всичко това щото ме наблюдаваше няква госпожица. Дойде да помогне де, извади ме от храстите.

"Добър" е субективно понятие, ще съм удовлетворена, ако успея да те усмихвам, това е хубава емоция, а какво по-хубаво от хубавите емоции.
При една усмивка реагират очите, устните, ума, всичко т.е. едното цяло.

Но си запомнил и госпожицата, и сладобеда, и контрата. А, ако я нямаше госпожицата от къде такъв спомен, а?
И аз като малка "биех" контра и въртях задна гума и карах без ръце, но това е част от детството.
Колената ми едно време бяха все с рани и си спомням, че преди да ходим на море, една седмица не ме пускаха навън да играя, защото не можех да вляза в солената вода, много щипеше на раните. И много се ядосвах на морето.
А сега какво правиш, като видиш госпожица със сладолед?