Птичките сутрин / Контакти / Споделено

Птиците- фолк опера ,автор- Птичкок

През тоталитарно време бажанак ми гледаше мисирки.
Беше заградил около пет декара място с бетонно желязо ф 16,и височина 4 метра а отгоре имаше навита бодлива тел.
По този начин съм си представял концлагерите,но като видях това заграждение и се уплаших.
-Не се плаши баджо-това е за наша сигурност ,каза баджанака.

Всъщност голяма далавера въртеше тоя пич, нали баща му беше шеф на екарисажа, всеки ден по два курса самосвали изсипваха по някой прясно гътнал се кон,я ударил се в комбайн ,я го презорили с малко повече трудов ентусиазъм/знаете тогава петилетките не чакаха,а искаха да ги обладават две за една/,или пък някоя току що преиздоена крава рекордьорка с хлътнали от вакуума бузи/.
Само прясно му караше,но то наши и ваши,още в древна Месопотамия е имало/.
Та гледам аз!-изсипва самосвала!!и като наскочиха едни хищници високи по три метра с крака като колони на амфитеатър, човките им като на ТУ-144/за справка- Конкорд/преди кацане ,сигурно и пираниите така разкъсват,но аз бях толкова близо ,а тях само във филмче съм ги гледал.

Много бързо разбрах защо беше толкова високо заграждението , желязото толкова дебело и защо всички имаха по една преметната ловджийска пушка на гърба.
Късаха големи парчета плът и гледаха лошо.Мен конкретно май въобще не ме харесваха,може би понеже нямах пушка и усещах че погледите им ме опипваха всякак си.
Интересно!!човки,човки,но виждам че и кучешки зъби имат ,и то цяла редица/какво нещо е еволюцията Санчоо..както би казал колегата-още не си си помислил за нея ,и тя вече чука на вратата ти/.......................

-Баджанак!- вика баджанак ми,тая вечер сме на банкет ,ей така за да ми върви бизнеса-едно добиче курбан ще дам.
Гледам един звяр маха неистово с крила и създава тяга като витлов самолет ,а на врата му е преметнато направено от дебел синджир ласо с което пет човека едвам го здържат,а баджанака с една коса с удължена дръжка от четири метра с юнашки замах се опитва да отреже главата на звяра.
На два три пъти умерваше веригата ,но най накрая успя.
Главата му с тътен разтресе земята,но падайки пак ме погледна лошо.
Осем човека с копия държаха останалата част от глутницата да не обезкости за секунди крачещия до преди малко между тях техен събрат,докато с трактор издърпат туловището му навън.
И се почна едно скубане,едно теглене на пера с трактора/по големите,по малките-с Москвич/.
Не издържам на кървави сцени,а и цяло село бяха дошли да помагат,а всъщност и те всички бяха поканени на банкета-влезнах вътре да гледам телевизия,само видях че камион го кара в близкия металургичен комбинат/където имало подходяща пещ/.....................................................................................

Вечер е звезди обсипали са свода небесен ,почти цялото село е в огромната къща на баджанака,коридора е пълен с двайсетлитрови туби вино,гръцка музика и тостове,виждам директора на металургичния комбинат е тук,секретарката,партийния секретар....та чак до двамата портиери.

Не ям/вегетарянец съм/натиснал съм марулената салата и се подпирам на една ракия,шумно е не мога да гледам и телевизия,може би после ще се хвана на хорото.В тъмното виждам как светят кървясалите очи там....в заграденото,и няма как да съм спокоен.Неспокоен съм!

Балдъзата през пет минути с една щайга хвърля кокали на двора,а за един по голям още двама човека и помагаха.
Изпиха всичкото вино,изиграха всички хора.От вчера, малко след като дойдох, искам да си отида,но неучтиво е знаеш -все пак баджанак!

Заспал съм на третия етаж от триетажната му къща,събуждам се със първите петли и гледам как една човка чука по стъклото ми-някой е избягал от заграждението!-е първата ми мисъл,запомнил е че не нося пушка!-почти я застъпва втората,дали това търчене нагоре по стълбите и стърженето на пера по перилата не е.......................