Ако срещу раждане, отглеждане и възпитание сме длъжни да гледаме родителите си в старите им години, какво точно се пада да им дължим срещу раждането без останалата част? Не питам за човешката страна, въпросът е математически.


Естествено, става дума за моята майка, няма нужда да се зачудвате, но подчертавам - никакви емоции, моля само за суха преценка. Явно, естествено и разбираемо съм длъжна, но моля за консултация според други хора с какво точно и конкретно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако още като дете те е изоставила и после много години изобщо не е контактувала или рядко с теб,т о нищо не и дължиш и както прецениш. Даже си облагодетелствана, защото представи си в тоя труден живот в момента, остава да ти се тръсне и стар човек за гледане,особено ако нямаш кой знае какви топли чувства към него.

ad infinitum ...

тежка тема...: )))
само ще ти кажа, че каквото и да дадеш все ще е малко..според тях...
вчера имахме спор...с моята..че тя ме е отгледала, грижила се е за мен, а аз?! оставям я сама в къщи и ходя на работа..а тя си е била в къщи..и ме е гледала като малка...
мии..а отговори на този аргумент а?!
Безсънич..няма отговор на въпроса ти...не се мъчи да го търсиш...: )))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Математически отговор: безкрайно нищо дължиш. Нищо не дължиш. С риск да стана циничен, може да дадеш някой лев за по-така ковчег, щото дъртите са особено чувствителни на тема естетика и погребение.

Бях чул един "родител" да казва "гледахме те, защото като остареем, ти ще се грижиш за нас". За тях детето е по-умен домашен робот, дългосрочна инвестиция. Сделка с живота на едно дете.

Благодаря ти за реакцията. Ще пиша пак, но първо малко да ми отлежи възмущението.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз имам много жесток и ясен вариант за решение на въпроса, но от една страна не мога да го сметна в пари и от друга - не знам дали ще съм така коравосърдечна, че да го изпълня. Но ще ви кажа какво е като помисля и леко да ми мине.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много отдавна я попитах дали срещу едното раждане ще мога да се изкупя, ако й поема погребението. Колко по-цинично може да е. Не съм казвала нищо по-грозно в живота си и още ме е срам.



Тя се държи добре, в последните години се старае, в нормални отношения сме, ще си допиша обаче като ми мине, че мразя да пиша ядосана.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес е вторник, нали? И си в почивка?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Темата не я мисля по цял ден, и за мисленето си имам капацитет и спазвам график

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

, то иначе ще прегрея, просто имах време да драсна да питам, ще ми е полезно когато се наложи да предприема нещо.


А през почивката

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

- до обяд говорих по телефона и подреждах списъка задачи за деня, че напоследък нямам време да си свърша нищо лично, после излязох. Стъпих вкъщи към шест и заготвих. Към осем седнах за пръв път. Манджата е готова, салатата е ок, прането също отметнах, бейби обаче иска гъби, чакат измити, тоест зове ме кухнята, но за момента силно ме мързи да стана.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

, остави математиката. Щото ако подходиш математически, равенство, разбирай баланс няма да намериш. Та за това да го погледнем човешки...
За мен, човек е длъжен единствено и само на себе си, на това което има като чувства, мисли и душевни, духовни изживявания. На никого нищо не дължиш даже и на детето си. Ти си му майка не защото си длъжна, а защото така си решила, така го усещаш - грижовно, не е защото си му длъжна. Така и с всички хора....
Каквото решиш това ще е ... И знам че тук идват скрупулите и предразсъдъците, оказва се, че и те не са лошо нещо, дълго време мислех, че те са за да ни пречат, но не е така, те са за да загладят ръбчетата, които явно ни боцкат, но това е друга тема.

Та казано сега сухо и практично, ако майка ти не се е справила добре с теб /аз не мисля че е така обаче, въпреки всичко, ти си хубав човек/ не значи, че ти трябва да се представиш лошо като дъщеря... Не се насилвай, прави това което ти е на сърце, тя човещината ще ти подскаже как да постъпиш.

п.п. наскоро имах подобно изживяване - на кратко: осъзнах че от пубертета изилам много ядосана, обидена на родителите си и това го бях умишлено забравила, но всъщност е нужно да им простя и да се науча да ги обичам безусловно... За това прозрение ми помогнаха други хора, а също и думите от разказ на Хайтов - "Мъртва ме в гроба положи и тогаз ме целуни!" .... така ли искам да е?