|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | >> (покажи всички)
Тема
|
Офца!
|
|
Автор |
Bezsynna (ГюрМих) |
Публикувано | 17.02.17 11:29 |
|
Научете ме!!!
Научете ме да спра да се съобразявам! Да не щадя всеки наоколо, да не мисля дали тоя момент е подходящ или не е, да не треперя, че ще причиня вреда, че някой ще получи сърдечен удар от моя реакция, да не се спирам като искам да счупя нещо, научете ме да не рева отвътре докато мисля сакън да не пострада друг, искам да мога да избухвам и подскачам както и когато ми дойде, омръзна ми от мене си! Защо постоянно мисля за другите!!!!
| |
|
Значи, много е просто. Чертаеш един малък кръг, който съдържа хората, с които живееш 24/7. В него много внимаваш и гледаш всичко да е наред, с цената на всичко!
Чертаеш един малко по-голям кръг, концентричен на първия. Той съдържа съседите ти в блока и то не всички. В него внимаваш значително по-малко, с приоритет на първия кръг.
Всичко останало извън втория кръг го минаваш през безчувствени, изчислени бизнес отношения. Това е.
Колкото до избухването и трошенето, правиш така. Занасяш средно голям чук в мазето. След това, когато има някаква битова джаджа за подмяна и изхвърляне, не я носиш до кофите или на вторични, а я сваляш и нея в мазето. Примерно старата печка Раховец, пукната ваза, станционарният телефон с шайба и др. И като ти дойде избухливото, слизаш в мазето и мааш с чука по вехториите. Много е разтоварващо! После постепенно събираш парчетата в найлонови торбички, които лесно изхвърляш при обратния курс. Ако не ти достигат собствени неща за трошене, то съм сигурен, че в общите ви коридори и помещения прашасват от години вехтории, печки, мебели, джнунджурии, които никой не иска да си ги изхвърли, нито да си ги вземе обратно да си ползва. И тях ги мааш с чука и изхвърляш постепенно по същата процедура, хем ще и има възпитателен ефект за в бъдеще върху съседите, както и очевидна практическа полза.
~~~
Посетих и други две цивилизации, защото и там самсарата ни беше отвела.
Lucky Eva
| |
|
Някои неща не могат да се променят.
Вече съм се убедила, че когато човек е по-тактичен и чувствителен, той редовно се съобразява с околните, независимо дали са негови близки, съседи, колеги или непознати в обществения транспорт. Просто трябва да свикне да не му тежи това положение и да не възприема като проява на слабост своята същност. И бездруго след определена възраст е трудно тя да бъде коригирана, а и достатъчно са тези, които винаги налагат своето и не им пука много, та нека има и други...
Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ
| |
|
Фрий Соул - не я познавах тогава, пишехме в 1 форум:
"Не е груб егоизъм да се грижиш за душата си."
каза ми го в подобен на твоя момент
винаги ще помня това изречение
| |
|
Май почти всеки го има този проблем.
Сподели сега конкретни подробности и примери, за да оформим учебната програма като за теб...
ad infinitum ...
| |
|
Аз съм кофти парче, и като такъв се чувствам прекрасно.
Накъде и се обърна хората ми изглеждат ени добри, слънчеви, лъчезарни, и направо ми се допява.
Обаче пея фалшиво, славей мож да си абортира яйцето.
| |
|
Бих те научил да постъпваш така, че да не ти се иска да избухваш и да чупиш нещо. Да ги отпочваш по-отрано. Като не мога сам да се науча, поне да науча някой друг.
Awaken my child, and embrace the glory that is your birthright.
| |
|
Мдам, не тр да се стига дотам...
- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!
| |
|
... е кой да те научи, голямо момиче, на тези неща? Сама трябва! по-скоро е трябвало, след 30г. възраст е късно да се учиш ... нищо не се променя след това... внимавай само да не се вкараш в големи бели и толкова... дори излагайки проблема си в публичното пространство има опасност да го задълбочиш, получавайки неадекватни реакции от пишещите...всъщност, какво конкретно имаш предвид с това словоизлияние?
| |
|
+1
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | >> (покажи всички)
|
|
|