как сте, бе? Тук беше предверието и чаках, докато ме проверяваха ония ВИПаджии от 40-50. Приятно чакане беше.
Споделям, че навънка е маматаситрака- есен. Много е готина тая година. Друго за споделяне нямам, живота е песен в България, хората се радват и танцуват по улиците и отвреме навреме има спонтанни прегръдки, и целувки между непознати минувачи по повод на намерения нефт в Черно море.
Тва е.

Не мога да разбера защо сте такъв оптимист. Сигурно сте влюбен.

Въобще не се притеснявай, не можеш- не можеш, сега, няма проблеми. Хич не си го слагай насърцето!

Привет-привет!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Петнайсет километра през великолепна есенна гора всееееки ден и да няма начин да спреш да се порадваш... оуфф. Утре ако не се пробвам да щракна нещо в движение, те пъ на!

Страшно съм уморена.

Тва е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а така...и пак в чакалнята а?.. : )))

Петнайсет километра през великолепна есенна гора всееееки ден
пеша?...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Алеле, велосипедистка? Аз? Че аз на колело се чувствам като гола

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

, веднъж излязох с колелото на детето и имах чувството, че всяка втора кола се опитва да ме убие, ненене. Пеша пък през гората смятай, че съм умряла от страх. В служебен бус се дундуркам и ако поискам да се разходя, никой няма да ме чака и няма как да се прибера. Честно ти казвам, иде ми да сляза, да легна в листата и да зяпам през дърветата небето с часове...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Честно ти казвам, иде ми да сляза, да легна в листата и да зяпам през дърветата небето с часове...
и що не го направиш?..изкефи се...
на мен есента ми е тъжна..тъжно ми е да вървя по окапалите листа..идея нямам защо..красиво е..но ми навява тъга и меланхолия...и за това не се и разхождам..

И кой ще ме прибира после? Освен това търчат лисици, а не са ми симпатични изобще. Само си мечтая.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Все ще се метна в шумата, но в някоя по-питомна градинка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не ме видя ти на хамака явно, не помня в коя тема се пуснах, това ми беше лежането и зяпане в небето за тая година.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

п.п. Лека нощ ти желая, налага се да поспя.
Много ми хареса, че беше наоколо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Bezsynna на 02.11.16 00:58.

Аха.
Оня ден вървя тука по квартала и през една малка градинка минавам. Таман майките взимат лапетата от детска градинка и малките зверчета с малките триончета се заемат да късат майчини им нерви. Моите нерви са си опънати от векове, аз така съм си се родил с опънати нерви, трептя просто с внесени трептения и си мисля за тва колко им е акъла на тия дето току що се разделих с тях. Децата сигурно има повече акъл от тях. А колко ми е акъла на мене, че се занимавам...
Докато се люшкам такъв заваляха листа. Ама много. Жълти едни такива и големи от великанско гинко, валят върху мене, чак се спрях. Гледай, викам си, чудо, направо ще ме затрупат, чак вдигнах поглед нагоре и хванах едно листо. И гласче детско току до крака ми - гледай- вика, мамо, колко листа, ще ни затрупат.
Майка му нацупено му връзва обувката, а то гледа нагоре смее се и се мъчи да хване листо.
Аха, викам и се хиля, ясно, ето колко ми е акъла.

Тва е истина, разказвах го на Бейби преди два дни и тя се съгласи- верно ми е толко.