|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
Тема
|
Ей, Споделено,
|
|
Автор |
Green Light (бях "на гости") |
Публикувано | 31.10.16 16:27 |
|
как сте, бе? Тук беше предверието и чаках, докато ме проверяваха ония ВИПаджии от 40-50. Приятно чакане беше.
Споделям, че навънка е маматаситрака- есен. Много е готина тая година. Друго за споделяне нямам, живота е песен в България, хората се радват и танцуват по улиците и отвреме навреме има спонтанни прегръдки, и целувки между непознати минувачи по повод на намерения нефт в Черно море.
Тва е.
| |
|
Не мога да разбера защо сте такъв оптимист. Сигурно сте влюбен.
| |
|
Въобще не се притеснявай, не можеш- не можеш, сега, няма проблеми. Хич не си го слагай насърцето!
| |
|
Привет-привет!
Петнайсет километра през великолепна есенна гора всееееки ден и да няма начин да спреш да се порадваш... оуфф. Утре ако не се пробвам да щракна нещо в движение, те пъ на!
Страшно съм уморена.
Тва е.
| |
|
а така...и пак в чакалнята а?.. : )))
| |
|
Петнайсет километра през великолепна есенна гора всееееки ден
пеша?...
или си станала велосипедистка... : )))
| |
|
Алеле, велосипедистка? Аз? Че аз на колело се чувствам като гола, веднъж излязох с колелото на детето и имах чувството, че всяка втора кола се опитва да ме убие, ненене. Пеша пък през гората смятай, че съм умряла от страх. В служебен бус се дундуркам и ако поискам да се разходя, никой няма да ме чака и няма как да се прибера. Честно ти казвам, иде ми да сляза, да легна в листата и да зяпам през дърветата небето с часове...
| |
|
Честно ти казвам, иде ми да сляза, да легна в листата и да зяпам през дърветата небето с часове...
и що не го направиш?..изкефи се...
на мен есента ми е тъжна..тъжно ми е да вървя по окапалите листа..идея нямам защо..красиво е..но ми навява тъга и меланхолия...и за това не се и разхождам..
| |
|
И кой ще ме прибира после? Освен това търчат лисици, а не са ми симпатични изобще. Само си мечтая.
Все ще се метна в шумата, но в някоя по-питомна градинка.
Не ме видя ти на хамака явно, не помня в коя тема се пуснах, това ми беше лежането и зяпане в небето за тая година.
п.п. Лека нощ ти желая, налага се да поспя.
Много ми хареса, че беше наоколо.
Редактирано от Bezsynna на 02.11.16 00:58.
| |
|
Аха.
Оня ден вървя тука по квартала и през една малка градинка минавам. Таман майките взимат лапетата от детска градинка и малките зверчета с малките триончета се заемат да късат майчини им нерви. Моите нерви са си опънати от векове, аз така съм си се родил с опънати нерви, трептя просто с внесени трептения и си мисля за тва колко им е акъла на тия дето току що се разделих с тях. Децата сигурно има повече акъл от тях. А колко ми е акъла на мене, че се занимавам...
Докато се люшкам такъв заваляха листа. Ама много. Жълти едни такива и големи от великанско гинко, валят върху мене, чак се спрях. Гледай, викам си, чудо, направо ще ме затрупат, чак вдигнах поглед нагоре и хванах едно листо. И гласче детско току до крака ми - гледай- вика, мамо, колко листа, ще ни затрупат.
Майка му нацупено му връзва обувката, а то гледа нагоре смее се и се мъчи да хване листо.
Аха, викам и се хиля, ясно, ето колко ми е акъла.
Тва е истина, разказвах го на Бейби преди два дни и тя се съгласи- верно ми е толко.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
|
|