Може да е различна. Тук ще започна с обсебващата любов. Имам приятелка, която само за това живее. Прати ми е едно нейно стихотворение, то не е нещо особено, но е много показателно, затова ще го пусна:


Искам сълзите ти. Искам да плачеш. За мене. От мене. Със мене. По мене. Искам да бъдеш нещастен в ръцете ми. Само мой, уязвим и самотен. Само с мен. Обруган и бездомен. Само мойте ръце да те галят. Само моите думи да те утешават. Само моята нежност да ти дава утеха... Нека... Нека страдаш без мен, нека ти липсвам. Как го искам, Господи, как го искам! Да ти изпия сълзите. Да ти целувам очите. Да се сгушиш във мен. Да съм твоя утроба. Както ти си ми гроба.

Каквото и да й се случва, винаги на първо място в живота й е някой мъж. Приоритет номеро уно. Професионални успехи, приятели, аз, проблеми, здраве, сън и тн - всичко това бива поставено на втори план и тя хуква веднага щом любимият й свирне или звънне, или текстне и тн и е готова да си промени всичките планове, само за да го види, той да е добре. Пълна обсесия. Ама кажете, това ли е любовта?

И после - а вие имате ли си някоя своя обсесивност? Аз си имам нещо подобно, ама ще пиша по-късно за себе си, че да не размивам много заглавния постинг

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А като се насити на съответния мъж, прави ли ти впечатление, че си намира нов и пак постъпва така докато му се насити и на него?

Хобитата могат ли да се счетат за обсесия?

Това е третият мъж, с когото се повтаря този модел. Но май сега е най-сериозно.

Хобита, разбира се, че могат, зависи колко обсебващи са

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Amelia Pond на 05.07.16 23:49.

Аз не разбирам много от психология, но съм забелязала, че такива обсебващи персони много често сменят мъжете, когато им се наситят. Май докато траят хормоните, свързани с влюбването, после мъжът е аут и се търси следващият.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Искаш да кажеш, че твърде силната емоция изгаря бързо? Сменя ги, ама на няколко години. Този например е от 3 години и половина някъде. И си е на 100 обсесията постоянно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, точно така.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И освен това се пристрастява към силната емоция и търси все по-силна.

Според мен това е свързано със себедоказването. Другият човек й е нужен само за да се чувства значима. Като майките, дето тровят децата си, за да ги виждат другите като прекрасни, грижовни, безкрайно предани, добри и важни, забравих как се казваше. Тъжно е така, изглеждат заменими обектите на тая любов, важното е да има някой там, да си е неин и тя да тича по него. Това се усеща, между другото. От другата страна се усеща като да си просто обект на мечтата, но не и личност, не съм сигурна дали го казах добре. Абе залъгалка. Неискрено е. И гадно. Да те обичат заради вътрешните си нужди да адресират чувства навън, а не заради теб самия.


Аз не знам дали си имам обсесия. Брои ли се, че полудявам, ако видя трохи от хляб на плота в кухнята? Де да знам. Не мисля, че имам. То е да зависиш много силно от нещо, да не се усещаш на място в света без него, да те влече като слънцето и въдуха, нещо такова? Малко съм като Монк в едно отношение, като се замисля. Ако нещо е подредено уж под прав ъгъл, ама е малко крив, все ще посегна да го наместя...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хубаво го е написала. Ако се набарат с някой, ще им е интересно.
Аз може би си имах някаква представа за жена от дете и като я видях, бях трети курс, се възпалих малко повече и още преди да се опознаем се разделихме, но живях с тая представа дълги години. Жените, почти не ме интересуваха, но по-късно тази жена едвам я познах като я видях преди няколко години. Тогава тя с превърна в две жени, една реалната, към която започнах да изпитвам някакво разбиране, и образ, запечатан като в кехлибар, който обезсмисли всичко останало, който не се променя и вече има все по-малко общо с каквото и да било.

От другата страна се усеща като да си просто обект на мечтата, но не и личност, не съм сигурна дали го казах добре. Абе залъгалка. Неискрено е. И гадно. Да те обичат заради вътрешните си нужди да адресират чувства навън, а не заради теб самия.


Изключва ли тази вътрешна потребност самият обект? Аз пък си мисля, че бих искала да съм обичана така, толкова всеотдайно и неистово. По-скоро за нея ми е кофти, че така се посвещава на някого и всичко и всички други отиват/ме на заден план.

Безсънен Монк си ти значи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите