|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
|
А сегашното ми гадже е върхът. Човек на изкуството, физически готин, много интелигентен и понеже все е зле финансово и все иска пари от майка си, те вече изобщо не си говорят той е само с мен.
- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!
| |
|
не за първи път чувам, видях че е музикант... та какво за него?
| |
|
Тя не е хубава точка. Или нещо си мислим различни неща? За мен е моментът, в който ми рухва желанието да правя каквото и да било. Надеждата всичко да е добре заминава. За работа също важи. Когато кОпаш, кОпаш и изведнъж те стегне шапката, писне ти страшно, теглиш една дълга и край.
Звучиш сякаш може някой да иска да му се срине всичкото, така те прочетох.
| |
Тема
|
Re: Точка на пречупване
[re: Ludo2]
|
|
Автор |
Bezsynna (пфффф) |
Публикувано | 03.07.16 19:27 |
|
Няма такова таковата бе. За диванчето и фотьойла.
Не мога да ти кажа.
| |
Тема
|
Re: Точка на пречупване
[re: urata]
|
|
Автор |
Bezsynna (пфффф) |
Публикувано | 03.07.16 19:36 |
|
Гледай сега. Докато искам, няма страшно. Мога да бутам или да водя, каквото там се наложи, и няма да мръцна, и не е проблем. Проблемът идва като спра да искам. А мина ли момента с пречупването, вече нищо не ща. Завесата пада. Това ме притеснява. Като заскърцам. Относно как се чувствам - ами не знам как се чувствам. Не съм такава фантазьорка, че да зависи само от мен, да си го измисля и да взема да се почувствам. Не знам.
| |
Тема
|
Re: Няколко пъти
[re: nbb]
|
|
Автор |
Bezsynna (пфффф) |
Публикувано | 03.07.16 19:45 |
|
Ами не искам по-ясно да обяснявам. Но може все пак да помогнеш, аз ще си мисля по казуса каквото си ми трябва. Като се сгаджосахте с мъжа ти, какво стана, та да разбереш, че сте наистина заедно и как ви се получи? Не кога сте се документирали и не след тия 27 години, а в началото.
Може пак да не разбереш какво ми трябва, просто разкажи нещо за вас ей така.
| |
|
Не ми е хрумвало, че шляп - ще ми се падне перфектната случка наготово от раз. Но ето при такива примери /аз имам също разни/ съм правила каквото трябва, поемала съм инициатива някаква, действам, водя, човекът до мен вече хвърчи и съм му най-прекрасната, а пък на мен ми става безразлично, защото се чувствам сякаш съм го изиграла и съм си издействала отношението и ако щеш самата връзка насила, направила съм го така, че да му е добре на другия човек, а де факто не е заради мен самата, ако ме разбираш. Увяхвам като се наложи да дърпам аз и си тръгвам. Случаят не е твърдо такъв, само се безпокоя, че може да стане такъв. Някакви гадни моменти ме гонят, в които си казвам, че не ми е писано и може би не трябва да опитвам нищо повече изобщо. Да седна да зачакам принца с китките и коня.
| |
|
Това изобщо не е честно! Еди Ведър и нищо. Ми разкажи де.
| |
Тема
|
Не знам
[re: Bezsynna]
|
|
Автор |
nbb (пристрастен) |
Публикувано | 03.07.16 20:42 |
|
доколко си ме чела и имаш представа що за стока съм, но ще опитам да ти обясня. Мъжът ми ме беше харесал много време преди да заживеем заедно и непрекъснато ми показваше, че иска да бъде с мен. Да, но аз изобщо не му обръщах внимание, защото не смятах да се омъжвам и нямаше смисъл да го лъжа, нито пък да лъжа себе си. Правеше човекът опити, после ме оставяше да узрявам и така няколко пъти. Щом разберях, че ще бъде някъде, отказвах да отида, за да не се срещаме. Да, но явно не можеш да избягаш от съдбата си. Няколко човека ни запознаваха през това време, като казваха, че сме един за друг без да знаят, че се познаваме от години.Чак на едно екскурзионно летуване в Рила планина ми се отвориха очите. То тогава по цял ден бяхме заедно и видях какво съкровище ме е харесало, да му се чудиш на акъла. Мислила съм си какво ли щеше да бъде, ако по0рано бях поумняла, но явно не става така - всяко нещо с времето си.
Друго, което ми хрумна - знаех, че искам да бъда с този човек, но не исках да сключваме брак, за да подхранваме непрекъснато любовта си, а не да смятаме, аз или той, че сме си в кърпа вързани. Това, че харесваме едни и същи неща, също много ни помага. Е, малко го дразня с висенето пред компютъра, но не може да съм съвсем идеална.
Дано ти бях полезна с писанията си.
| |
Тема
|
Re: Не знам
[re: nbb]
|
|
Автор |
Bezsynna (пфффф) |
Публикувано | 03.07.16 21:05 |
|
Беше ми тъжно-полезна, но беше де, благодаря. Не ми е писано явно в тоя живот мен да ме спечелят по такъв начин. Точно тия хора, дето не ги мързи да полагат усилия за мен, не ми допадат като представа за живеене и понасяне заедно, мога да си получа всичко, но като не ми трепва отвътре, не виждам смисъл. А когото аз харесвам, е спокоен, че вече ме е спечелил. Някак е тъпо. Не връзката и не човекът. На мен ми е тъпо. Лудото ще рече, че това е спокойствие. А аз си искам и цветята, и някое малко напънче специално, иииии ще взема да се направя на непристъпна егати, ама е късно, пък и знам, че не ме бива. Ще спра с тая тема докато не съм се разлигавила напълно. Оуф.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
|
|
|