|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Ааааа защо
|
|
| Автор |
ShokoLaDa (новак) |
| Публикувано | 12.05.16 21:21 |
|
|
няма тема за спам и музика, а?... : ))
хайде една лейди в черно...
И да споделя...снощи четох нещо многоо интересно..абе малко отнесено беше...амаа в основата беше това...че добротата и позитивното отношение и настроение са обект на агресия и унищожение... защо?
Защо хората искат да живеят във фалш, меланхолия, агресия ииии негативизъм? Вас дразнят ли ви усмихните и позитивните хора?
Щерчо ми каза..в класа имат една съученичка, която е толкова добра, че чак я дразни...а сега де! И защо?
ето и още една...напомняща за лятото...
| |
|
|
|
Аз изпитвам само симпатия към добрите хора. Радвам се като попадна на такива. Обичам усмивките им, чистотата им и спокойствието, което ме обзема в тяхната компания.
Добротата не е равнозначна на мекушавост и на неспособност да защитаваш позицията си, обаче. С тази уговорка.
Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ
| |
|
|
|
То днес, освен малко лигавене и глупостти, друго се не прави .
А дали някой иска да живее във фалша, агресия, негативизъм - ами, никой не иска, но ни се налага. Това е един вид оцеляване и самосъхранение. Няма как да си все усмихнат и ведър, някак не е нормално съвсем това състояние. Нито пък добър! Защо пък да съм добра към всички? На мен просто не ми пука за всички . Както израза "да бъдем себе си" О, не! Този израз се използва, като оправдание за всякакви простотии и идиотии . За това, харесвам лицемерните хора, защото те не ми създават напрежение и можем да прекараме лицемерно добре поне 5 минутки
Гладна съм!
| |
|
Тема
|
Re: 13-ти, петък
[re: Ludo2]
|
|
| Автор |
saksun (непозната) |
| Публикувано | 13.05.16 12:09 |
|
|
Този петък не е като другите петъци. Утре, събота, също е работен ден.
Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ
| |
|
Тема
|
Re: 13-ти, петък
[re: saksun]
|
|
| Автор |
Ludo2 (бях svestna) |
| Публикувано | 13.05.16 12:21 |
|
|
Така е .
| |
|
|
|
Миии мен също ме зареждат такива хора...и си ги търся... : )
| |
|
|
|
Започвам да разбирам Диоген, който е търсил поне един честен, нормален човек с факла.
И днес не се срещат такива на всяка крачка. Та затова им се радвам от сърце, щом ги видя.
Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ
| |
|
|
|
Ъ?...
Ааааа гладна сииии... : ))) това обяснява всичко...: )))
Еее че защо пък трябва да се оправдавам за простотиите и идиотиите си... : )))) и на кой..на който не му харесват става и си тръгва..
Абееее...доколкото те познавам едва ли би седяла с някой лицемерно...ако не ти се налага...... Нали не бъркаш възпитанието с лицемерието...
Аааа добротата е не защото трябва...а защото просто си такъв..и не е задължение, а състояние...
А та мен ми се спи...след обилееен обяд... : ))))
| |
|
|
|
мииии....това което четох беше доста интересно...как усмивката и добротата дразнят..и са обект на смазване и пречупване!
Ооооо хора много, характери също...но за това пък е толкова интересно... : ))
| |
|
|
|
Целият си период на детството и тинейджърството прекарах в неусмихнато състояние - бях нещастна, тъпа и аутсайдерка - знаех, че усмивката ми е грозна и не се усмихвах, имах особен свой си свят и това не ме усмихваше, имах си някакви планове и задачи, които все не успявах да реализирам във времето, в което си ги бях планирала и това допълнително ме намръщваше, Само като пътувах зад граница се връщах усмихната и по няколко дена ме държеше тази усмивка. Но още първият път като се върнах от чужбина, на улицата една възрастна жена ме подмина с ядосани думи "Ти пък на какво се усмихваш толкова, ма?" Не познавах жената, нито тя ме познаваше. Просто социален коментар.
Като родих синът си започнах да се усмихвам, и то основно за него. Не ме интересува дали усмивката ми е хубава, и дали я харесват или не. Усмихвам се и на всички малки деца независимо от коя раса са, които са около мен. Усмихвам се на любезните и приятни хора, усмихвам се на бабите, които играят комар по улиците, усмихвам се на слънцето, на дъжда и на пресният студ през зимата. Не ми пука какво мислят за усмивката ми или за мен - усмихвам се, когато ми е спокойно. а ако някой прояви и капка агресия към мен, ставам ужасно агресивна. Вече мога да си го позволя и не ми пука да съм агресивна точно толкова, колкото не ми пука да съм усмихната.
Мисля, че това, което си чела си е абсолютно вярно.
Quod licet Iovi, non licet bovi
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | (покажи всички)
| 
|
|
