Аз само ако е към близък човек - там влагам определено емоция и имайки предвид че шефове са брат ми и снаха ми - сещате се - трудно е понякога с рода... Със снахата проблеми нямам но с брат ми често се караме дзверски по работа и един път щях да си счупя крака в една врата - но не успях - тя се отвори мамка му.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

гневът Е емоция

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Емоцията е голямо оръжие, с което както можеш да убиваш, така можеш и да се самоубиеш. За това, използването и трябва да е, само в случай, когато е под наш контрол, за да не стане някой автогол.
С близките, е задължително да се говори в спокойно състояние, когато можем да поддържаме отворена стойка на тялото. Иначе се стига до подтискане на гнева и създаване на отношения поради премълчани емоции.
С не близките хора ... там емоцията е задължителна, за да бъдеш разбран правилно. Ако не поставиш граница на търпимост, която другия разпознава по емоциите ти, то не се чуди, защо ти скачат по главата. А ако я поставиш и пак ти скачат, значи самите хора не са читави.

съзнателно използвам груби думи обаче без емоция зад тях

Това често го правя аз. Когато преценя, че така трябва - нарочно и без лоши чувства. Един колега напоследък има проблеми с жена си, всичко му пречи и е станал ужасен, та се уточнихме, че щом го избива да се заяжда, той ще ме яде, аз ще го дера жив и после пак ще се обичаме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Останалите се хилят като ни чуят, а ние верно не си поплюваме... но пък споразумението ни върви идеално.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Едно е да осъзнаеш факта, че нещо е гадно и са ти причинили лошотия, неудобство, беля и да си дадеш сметка, че е отвратително, нечестно или там каквото, друго е да скочиш да бесуваш. Така погледнато - много рядко бесувам. Моят гняв обикновено е някаква суха ми констатация. Ако наистина съм наранена, по-скоро ще се скрия да се нарева едно такова глобално за цялата гадост на човешкия род. Ако е наложително да си отворя устата, ще кажа нещо, планирано с цел да покаже на другия какво е направил, не да му обяснявам дали ми е болно от нещото случено или там каквото. Но може изобщо да не проговоря.

А ако съм емоционално обвързана с някого, определено влагам емоция. Но тогава въпреки емоцията съм по-склонна да не кажа нищо, докато се освестя. Там държа да си решим проблема - и да е направена глупост, направена е. И да се ядосвам, и да не, нещото трябва да се поправи. Но мога все пак да избухвам де. Единствените ми бури са с хора, на които държа. Те заслужават да получат истината, другите не.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Eмоция"та е по-скоро метафорично казано - сори, че не го сложих в кавички. Абе влагате ли тръпка или живец в гневните изблици?


Докато човек си задава въпроси, никога няма да стигне до отговорите

Ошо

Понеже близките ми в частност тези с които работя (брат и снаха) са ми близки и там е друго нещо - изрязявам си гнева пряко и директно без нищо скрито-покрито - понякога и те го правят спрямо мен и това е ок между близки. Не се сърдим - просто избухваме и толкова - после все едно нищо не е станало. Разбираме се.

С клиенти например имам задържан гняв - щото не мога да го напсувам директно и в очите - отделно, че ще изям боя, отделно че това е клиент и без значение какво е моето настроение трябва да свърша това, което върша и толкова. Едва ли има човек, дето да не се е гневил вътрешно къмто клиент.

С останалите хора - нямам никаква емоция (с изключения, които се броят на пръстите на едната ми ръка) - без потиснат гняв - просто нещо ме провокира и аз се държа грубо - без нищо, което да го подхранва... Не и дълго време - аз не съм злопаметен и с човек, дето сега примерно сме си разменили майките си няколко пъти - утре мога да си говоря с него съвсем спокойно.

Просто така стоят нещата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако някой ми е причинил някаква вреда - отговорите на това са съвсем други - емоцията също. Но това ми е слабост - в този случай не мога да не отговоря подобаващо.

---------

Имал съм подобна колежка преди време - имаше някакво негласно споразумение - "плюехме" се най-безогледно и после се смеехме... заедно с другите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тръпка или живец в гневните изблици?

Че как ще се получи изблик без тръпка!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами ето на... при мен се получава (да нямам тръпка да се развикам на познат без никаква тръпка - просто реагирам и толкова) и питам при вас има ли го?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В интерес на истината, да. Специално за гнева все по- малко и по-малко, но да.