|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Раздялата...
|
|
| Автор |
Francuzoikata (envie de toi) |
| Публикувано | 06.06.15 12:14 |
|
|
...след 4 години. По мое желание, но кълбото нерви си стои в стомаха...постоянно ми се реве, но работя нон-стоп за да не мисля за глупости.
Каква е формулата за възстановяване?
| |
|
|
|
Нов мъж, по формулата клин, клин избива... Не я препоръчвам лично, но много жени споделят позитивна промяна за себе си...
Обикнал в тебе всичко недостойно,
достоен съм за твойта обич двойно
| |
|
|
|
Предната любов се опитах да преодолея така, но мисля, че не е за мен...не ми се целуват х жаби в търсенето на някакъв по-нормален...още месец и малко и съм на море , ама се чудя дотогава как ще я карам.
| |
|
|
|
Това с гастронома ли?
| |
|
|
|
Лесно е да се каже, но е трудно изпълнимо.
Дори факта, че вечер спиш сам и няма кой да гушнеш, това са навици, които трудно се премахват с лека ръка...даже се чудя на хората, които се развеждат след 10-15-20 години...не се чудя, а им ръкопляскам на куража.
Пък и аз съм ужасно емоционална мамицата му..да, гастронома, не е имало друг за тези години, аз съм нереално моногамна.
| |
|
|
|
Не, целувай жабите, харесай някой визуално и му се отдай... С ясната идея, че е само привличане и толкова... Без очаквания и изисквания... И после иди на море и забрави...
Обикнал в тебе всичко недостойно,
достоен съм за твойта обич двойно
| |
|
|
|
Оу, Френч, след края на дванайсетгодишна връзка усетих и разбрах, че на мен никак не ми е трудно да се освободя от навика да се събуждам сутрин с някого до мен - особено ако към края си се чувствал сам. И това не е било по вина на другия човек, а защото в някакъв далечен момент аз съм се отказала да бъда себе си. Още се връщам, де - към себе си.
| |
|
|
|
Ох, ами не мога.
Ако не ме възбуди интелектуално, забрави. Да беше само това, ами и химия искам.
Комбинации, които не намирам във Франция, но по морето по-може да ми излезе късмета.
| |
|
|
|
...хората, които се развеждат... Страдат и правят грешки... Пускат блудния син обратно... Ох, как не ми се говори за такива неща... Аз още не съм си преодоляла развода...и... Все едно, че съм омъжена и бившия всеки момент ще се върне... Макар и да знам, че последното, което трябва да се случи е това, но се улавям понякога в този филм...дано се появи по-добър събеседник от мен... Но, след раздяла се появяват мъже на тълпи готови да се притекат на помощ, това не може да не си го забелязвала, интересно е... Успех, миличка... Цункам те, купи си едно плюшено нещо и си го гушкай нощем...
Обикнал в тебе всичко недостойно,
достоен съм за твойта обич двойно
| |
|
|
|
особено ако към края си се чувствал сам. И това не е било по вина на другия човек, а защото в някакъв далечен момент аз съм се отказала да бъда себе си. Още се връщам, де - към себе си.
И при мен се случи така, загубих се някъде измежду превода.
Идеята ми е да се отдам на медитация, йога, природа, море, психолог...само трябва да издържа още месец.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | (покажи всички)
| 
|
|
