Доста интересна статия открих.
В пубертета и години след него избягвах да ям месо. Избягвах да ям месо не поради здравословни причини, ами защото първо не ми беше апетитно и вкусно и второ защото усещах, че организма ми няма нужда от него. В редките случаи когато консумирах месо предпочитах да е само пилешко или от риба. Роднините се учудваха, как съм могъл да засищам глада си без животинската храна и ме убеждаваха, как организма отслабвал и не набавял необходимите вещества, като съм се хранил само с постна храна. Не исках да бъда и вегетарианец, защото отвреме навреме ми се прияждаше месо или друг вид животинска храна като мляко и яйца, но повече се придържах към тезата, че човек може да оцелее без да консумира месо и, че той е създаден по скоро да консумира растителни храни, отколкото животински.
Сега обаче съм в съвсем друго положение. Месото присъства редовно в храната ми и не се замислям въобще за вредата му (холестерола) въпреки, че нямам проблеми с теглото си. Консумирам го под различни форми – от колбаси от мезета, през мазните арабски бургери и дюнери до месни манджички – ястия и предястия. Не знам метаболизма ми ли се е ускорил, или просто е нормално за зимните месеци организма да иска мръвка. Ако в ежедневното ми хранене няма нещо местно, усещам, че не съм се нахранил както трябва и не съм се заситил добре.
Какво знам за месото? Знам, че е белтъчен продукт, затова за преработването му са необходими няколко часа. Освен това, то се усвоява доста трудно, особено ако е тлъсто. Най-много за предпочитане е постното месо, много вредна е честата консумация на овче и свинско (първото хич не го обичам). Всички знаем, че постоянната употреба на тлъсто месо води до наднормено тегло и задръстване на съдовете с холестерол. За да бъде ползата по-голяма от вредата, обаче трябва са консумираме дневно не повече от 150 г постно месо или птица без кожата. А за по-доброто усвояване на месната храна, трябва да я гарнираме със зеленчукова – зелена салата и зеленчуци без нишесте, например, зеле, спанак, чесън, в краен случай – моркови и цвекло. Зелената салата облекчава значително усвояването на месото от стомашно-чревния тракт и не позволява да започнат процеси на ферментация, които могат да предизвикат дисбактериоза. Важно е, че месото не трябва да се яде с картофи, макарони и хляб, особено ако вече имате нарушена чревна микрофлора.
Ето обаче на какво попаднах, докато търсех сайтове за вегетарианци. Текста ли звучи твърде фанатично или това е самата истина за която си затваряме очите ежедневно:
Месото е НАРКОТИК. След начална фаза на удоволствие и високо самочувствие следва ДЕПРЕСИЯ, което води до увеличаване на кафе, тютюн, алкохол и други НАРКОТИЦИ! Месото разрушава ИМУННАТА СИСТЕМА. Престъпленията, убийствата, лошият морал и похот прогресивно нарастват в месоядните държави!?… Някои пълководци умишлено тъпчели войниците преди битка обилно с месо, за да ги дрогират и ожесточат. Зловонието на месоядците не се премахва с никакви дезодоранти…
МЕСОЯДСТВОТО е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
Вегетаринството е нравствен и интелектуален показател за Човещина. Индусите като вегетарианци са единственият пример в историята, които се освободили от 170-годишно английско господство БЕЗ КРЪВОПРОЛИТИЯ! Японците, когато преобладаващо бяха вегетарианци, станаха световно икономическо чудо. Сега са в упадък както западните си „учители“ по месоядство.
Месото, както всяка силна и високо киселино-образуваща храна, предизвиква отделяне на огромно количество ЗАЩИТА, алкална СЛУЗ. Тя затруднява усвояването на храната. Затова организмът изисква повече калории, за да изгори слузта. Получаваме ПОЛОЖИТЕЛНА ОБРАТНА ВРЪЗКА (както при микрофония): > силната храна изисква (за да изгори слузта) все повече и повече калории (последователност на деградацията) > концентрати > рафинати > сол > захар > месо > яйца; > безалкохолни > алкохолни > тютюн > наркотици >.
Месото съдържа малко витамини и минерални соли. Има огромно количество ТОКСИНИ. Мускулите на закланите животни съдържат опасната отрова КСАНТИН. ИЗЛИШЪКЪТ от животински белтъци нарушава метаболизма, отравя с пурнови отрови – ревматични болести. При клане се образуват хормони на стреса. Те силно рушат нервите на месоядите. Болестта „луда крава“ не е от вирус, а от животински белтъчини в храната на тревопасните. И хората (не месоядни) страдат от „луда крава“, но развратът е масов и лудостта поради месоядство се приема за обичайна. След клане кръвта се съсирва и месото се втвърдява, затова то се оставя да „узрее“, за да омекне, т.е. да загние. Всяка гнилоч повишава кръвно налягане, атеросклероза, подагра, ревматизъм, главоболие, неврози и психози, епилепсия, язва, диспепсия, лошо храносмилане, лош дъх, миризливи крака, глисти, развалени зъби, бъбреци, екземи, трихиноза, РАК ! (д-р Бернар Серу, „С лице срещу Рака“, изд. „Роше“, 1985; д-р Уолтър Уилът, проф. в Харвардски Университет).
Месото повишава пикочната киселина, причина за огромен брой „цивилизовани“ болести. В страни, които не консумират месо, няма нито един случай на рак или инфаркт. Месото, яйцата и рибата на открито ГНИЯТ, млякото не – то вкисва, а растенията се консервират за дълго. То е лоша и безвкусна храна, затова винаги му добавят подправки.
Най-силните и издръжливи животни са вегетарианци – слон, кон, камила, а не тигър или лъв. Японското племе, дало най-добрите борци, е яло ориз и боб. ЧУДЕСАТА на йогите (Христос) и бойните изкуства са невъзможни с месо. Бойците от манастира Шао Лин ядат само растителна храна, предимно зеленчуци. Древногръцките борци са яли житни храни и плодове. Като прояли месо, станали „тъпи“ и заприличали на месоядни животни, затова Диоген ги оприличил на свине и волове. Дьо Лесепс, строил Суетския канал, твърди, че без вегетарианците араби и индуси едва ли каналът би бил завършен. Великите цивилизации на индуси, китайци, египтяни, перси, гърци, римляни съвпадат с времето на вегетарианство. След началото на месоядството започва разврат на всички лични и обществени системи и крахът на тези цивилизации е неизбежен. Според Триптоломеевите закони месоядството е най-строго забранено, особено за интелектуалци. Платон в прощалния си диалог „Република“ (4 век пр. н.е.) представя Сократ, дал образец за град, на когото предписал хранене с житни храни, плодове и зеленчуци. Сенека (1 век от н.е.): „Растителните продукти са достатъчна храна за стомаха, в който сега тъпчем най-различни същества“… „Когато животът е бил по-прост, не е имало нужда от толкова много лекари, нито от толкова много хирургически инструменти и сандъци с лекарства. Здраве имало поради простото живеене. Многото блюда носят много болести. Забележете колко много същества поглъща един стомах – рушител на земята и морето. Не е чудно, че такава противоестествена храна носи разни болести… Пребройте готвачите и вие не ще се учудите, че има толкава много болести.“ Плутарх: „Най-често се разстройва храносмилателнят тракт от месна храна, защото тя бързо го затлачва и оставя лоши последици. За човека е най-добре да не яде никак месо, защото земята ни дава достатъчно много неща, които служат не само за храна, но и за наслада.“… „Вие ме питате на какво основание Питагор се е въздържал от месо. Аз пък от моя страна се чудя, какво чувство, мисъл или причина е ръководила оня човек, който пръв е осквернил устата си с кръв и е позволил на устните си да се допрат до месо на убито същество; който е наредил на своята трапеза обезобразени трупове на убити животни и ги е обявил за всекидневна храна – това, което преди малко е било същество, надарено с движение, със сила, с усещане и глас, с душа?“ Хезоид (8 век пр.н.е.) рисува „Златния Век“, в който месото не е познато като храна.
Въпреки, че в тази информация сигурно има много верни неща (като това, че при клане в животните се образуват хормони на стреса), не ме отказа от възможността да консумирам месо. Според мен, човек не бива да изпада в крайности, а да консумира умерено и с мярка месните храни. Мисля, че един такъв баланс не би бил вреден за никого…
Можеше да стана тревопасно,ама се запознах преди това с Дъновисти-вегетарианци.
|