Тема
|
Хубавите моменти в живота
|
|
Автор |
Flying Bug (член) |
Публикувано | 14.05.15 18:22 |
|
Така, както съм седнал пред компа с чаша меко шотландско се разрових из паметта си за най-хубавите моменти от моя живот.
Започвам от детството (ееех безгрижни и волни годинии):
Летните вечери в Младост 2, когато на тумби по 20-30 деца кладяхме огньове, играехме на най-различни игри - най-вече си "разменяхме" фунийки, жмичка, разказване на врели некипели около огньовете... от блоковете се чува дрънчене на кухненски прибори и свиркане от балконите (всяко дете си имаше уговорен сигнал, за да вечеря), обикновено се прибирах мръсен като прасе и банята преди вечеря беше някак нещо естествено за мен. Следваха сладки разговори около масата, телевизия (ако имаше нещо интересно) и после сън. Помня миговете около заспиването - широко-отворен прозорец и навън един куп щурци припяваха... ама наистина много щурци... А аз заспивам леко, уморен от всичките глупости дето съм правил през деня... Давам всичко, което имам само за една подобна вечер ама уви - никой не ми го ще и няма да ми продаде една такава вечер за толкова евтино дето се вика за глупости.
Тръби за фунийки... качваме се на покрива на блока избираме една-две антени с подходящи и за 10 секунди - на антената са останали само заоблените тръбички. След това беж... е един път ни хванаха... ама някак ни прости чичката на 8-мия етаж
Помня, че имаше период в който правехме модели на кораби от стиропор и ги пускахме в езерцето на градинката пред нас... какви славни морски битки се разиграваха около това езерце... целият ни квартал беше потънал в парченца стиропор от това
Правехме и салове - палета от строежите, натъпкани със стиропор... брях мама му - все някой тарикат разклащаше силно сала и всички се озовавахме в мръсната вода... пък никой не се зарази с някоя злокобна болест.
Правехме и страхотни къщи от тухли... познайте - пак от многобройните строежи на Младост 3 - който се вдигна пред очите ми за нула време.
Имах много красиво детство... училището беше само между другото. Рядко си пишех домашните и почти не си учех уроците... за мен най-доброто училище беше улицата. Все имаше по някой "зубър" на следващия ден да го хванем за канарче и да му препишем домашните. Вкъщи никога не ме притискаха за учене и оценки - оказа се за добро... обичайния разговор след училище между мен и майка ми (баща ми съвсем не се интересуваше от оценки) беше "Майко, днес получих 2 по математика" - обичайният отговор беше - "Нищо - ще я оправиш" и аз я оправях на тройка примерно - естествено с преписване . Никога не ми се е налагало да крия, че съм получил двойка - нямаше и защо - знаеха какво дете-идиотче имаха насреща
Помня, че се биех с момчетата от горната част на Младост 2 - те ни бяха нещо като врагове и устройвахме сериозни битки, но никога със сериозни последици. Просто така се случваше.
После дойде периода, дето посред нощ се разхождахме по центъра на София... ей така - гъз път да види...
После периодът на купоните... оттам не са много спомените ми... помня, че поканих 10-15 човека у нас обаче се събраха много съдове после за миене и ги сложих във ваната и ги накиснах с веро и гореща вода... Както и да е - помня, че майка ми бълва огън и жупел, търкайки ваната после... Естествено съдовете бях ги измил - обаче ваната...
Има още много - но сега да ви чуя вас... Кои са вашите най-красиви моменти в живота - дето си ги спомняте с умиление?
|
|
|
Баси ти трябва да си мой набор. Аз имах абсолютно същото детство с една разлика - вместо Младост 3 се случваше в ж.к. Люлин. И фунийките, и огньовете привечер, и жумичка с топка, и лодките от стиропор, и сигналите за вечеря.
ИТ
|
|
|
Най-красивия и сладък момент през животът ми беше когато унижих зверски лошо една пачавра която нямаше пари да си храни детето и тъй като преди да го направи ме отряза та аз няколко години по-късно си паркирах новия и лъскав пасат пред блокът й и слязох от него с манекенката си фигура. Тя много добре ме видя е направо не можеше да повярва на очите си!
Друг сладък момент от подобен род е като изкарах въздуха на една която ме обиждаше. Курвата се свлече на земята изпускайки торбите в адска агония и аз много се накефих. Бях й търпял обидите в продължение на повече от 3 години време което беше наистина прекалено много.
Сладък от момент от детството ми бяха първите астрономически наблюдения в края на 1987ма година с детския пластмасов телескоп. Същото първите западни велосипеди с които много обичах да дразня децата. Имах три броя и позирах с тях пред тях и те все ми искаха кръгчета.
|
|
|
68
|
|
|
А едно дете понеже отказа да играе на фунийки с нашата компания го застигнах пред тях и му пробих гърбът с една фунийка с една огромна игла на нея. После майка му беше побесняла и едва едва се разминах с шамарите.
|
|
|
Чопър ли си имал? Ако да - и в квартала ни около 75-76 г. имаше две деца с чопър. Настина беше удоволствие да го караш.
|
|
Тема
|
Re: Хубавите моменти в живота
[re: Flying Bug]
|
|
Автор |
yetti (пристрастен) |
Публикувано | 14.05.15 18:33 |
|
е, детството пак. на всеки това му е любимият период.
един път с брадчедите заринахме целото междублоково пространство с хартиени самолетчета и оставихме наште без листове хартия, вестници, списания, квот се сетиш...
+1 за темата и описанията.
Nobody fucks with the Jesus!
|
|
|
Имах не само Чопър, имах и Фуего и беемхикс. Отделно от това имах и Балканче. Балканчето ми го купиха през 1987ма, Фуегото с дисковите спирачки и амортисьорите през началото на февруари 1989та, беемхикса не си спомнях кога точно, а Чопъра на 14ти септември 1990та година. За Фуегото и за Чопъра баща ми плати по 800 лева.
|
|
Тема
|
Re: Хубавите моменти в живота
[re: yetti]
|
|
Автор |
Flying Bug (член) |
Публикувано | 14.05.15 18:34 |
|
О... хартиени самолетчета... правехме ги наистина много и много се усъвършенствахме в направата им... а хартия имахме постоянно, защото и родителите ми и съседите работеха в печатници.
|
|
|
А пукала прави ли ли сте си? Съседите не можеха да си почиват от тях. Правиха се пак от хартия.
|
|
Тема
|
Re: Хубавите моменти в живота
[re: Flying Bug]
|
|
Автор |
yetti (пристрастен) |
Публикувано | 14.05.15 18:35 |
|
знаех поне 10 вида, как се правят, даже некви сложни, почти като оригами , а в момента се затруднявам да сгъна на три лист хартия.
Nobody fucks with the Jesus!
|
|
|
Бе ем хикса излезе, когато аз вече не се интересувах от велосипеди... но чопърите определено си ги спомням - със "скорости" на рамката отпред. В кавички, щото по спомен те бяха почти бутафорни.
|
|
|
Да... и жабки също... имаше по едно време - на молив или химикалка се поставяше една вакуумна лепка от сапунерка за баня примерно и нонстоп шляпахме с нея по всичко де що беше гладко
|
|
Тема
|
Re: Хубавите моменти в живота
[re: yetti]
|
|
Автор |
Flying Bug (член) |
Публикувано | 14.05.15 18:39 |
|
Е как да не ги помня... и до ден днешен мога да направя, така че да лети дълго време по права линия.
|
|
Тема
|
Re: Хубавите моменти в живота
[re: Flying Bug]
|
|
Автор |
yetti (пристрастен) |
Публикувано | 14.05.15 18:40 |
|
един от блока имаше пежо. помня, че изглеждаше по-масивно от балканче (и пак с подобна конструкция) и поне 3 пъти по-леко. тия тва балканче от чугун ли го правеха.
Nobody fucks with the Jesus!
|
|
Тема
|
Re: Хубавите моменти в живота
[re: FlLerO99]
|
|
Автор |
yetti (пристрастен) |
Публикувано | 14.05.15 18:41 |
|
имаше и едни "водни бомбички" от хартия, достатъчно плътна хартия и можеше да правиш доста големи и издържаха, почти като плик.
Nobody fucks with the Jesus!
|
|
|
70
|
|
|
Въобще скоростите на Чопъра не бяха бутафорни! 1ва скорост беше за голям наклон, 2ра за равно, а 3та беше за много бързо каране. Това че лесно се повреждаха не означава че по принцип са били бутафорни. Спомням си как един път набрах много голяма скорост точно с Чопъра на 3та по нанадолнището и как щях да се разбия с него в един бордюр. Друго слабо място на Чопъра е кормилото което лесно се чупи. Чопъра също имаше голям червен светлоотразител отзад на седалката, а моят специално беше червен на цвят.
За пръв път видях Чопъра на един съсед през лятото на 1983та година. Тогава бях изумен от огромната скорост за такъв тип колело с който той идваше към мен на нашата улица.
|
|
|
Е почти същото... Мой приятел и до днес е 70-ти набор.
|
|
|
А правили ли сте бомбички, самоделни пушки с барут от кибрит и самоделни ракети? Аз когато бях на 15 години си направих сам 13 мм оръдие с което като го натъпках с 8 кибрита и пробих външната метална врата на двора ни...За протокола стрелях от повече от 15 метра разстояние.
|
|
|
Образно казах бутафорни. Само веднъж-два пъти съм карал тогава... може би сравнявам скоростите със сегашните байкове.
|
|
Тема
|
Re: Хубавите моменти в живота
[re: FlLerO99]
|
|
Автор |
yetti (пристрастен) |
Публикувано | 14.05.15 18:44 |
|
бомбички с болтове. и други бомбички - миниум, бронз и т.н.
Nobody fucks with the Jesus!
|
|
|
Ееее, няма аналогия между байка и между чопъра. Байка е с много по-големи възможности и когато за пръв път се качих на моя първи и единствен Байк през 1997ма година имах чувството че управлявам не изтребител а направо прехващач!
|
|
|
народна топка, ръбче, криеница...съвсем класически игри в Павлово...хората се познаваха и ако се отдалечиш много, все някой щеше да те върне или поне учтиво прикани да се върнеш към къщи...
вече 6, 7ми клас започнаха и купоните. игра на шише, танци.
обичах и ваканциите при баба ми в Русе. там контролът беше още по-занижен. там ми е първата дискотека, първото возене на мотор, първата цигара.
гимназиалните ми бяха извън България. много контакти, всичко много различно...
студентските ми бяха готини.
появяването на малката, с която някакъв период си раснахме заедно.
много готини години. всичките ти илюзии са налице, вкл. и тази, че любовта с един човек продължава цял живот...тогава когато си "голям", имаш свобода, но и отговорности, но нищо на този свят не е прекалено сериозно...
после много пъти в отделни моменти или периоди...това и досега, тъй като се научаваш да си хващаш момента...
|
|
Тема
|
Re: Хубавите моменти в живота
[re: yetti]
|
|
Автор |
FlLerO99 (око на КГБ) |
Публикувано | 14.05.15 18:48 |
|
Един път един боянец понеже масово се продаваха ментета уж от миниум и бронз помислил че приятелят му го излъгал като му е продал фалшива бомбичка от миниум и бронз и взел че я е метнал в краката му. После като гръмнала ония така се стреснал все едно е видял призрак.
Това с двата болта и едната гайка съм го правил много пъти. На 13 мм ми тъпкач с него един път стрелях по една паркирала кола и й направих улей на покрива. Ако бях уцелил случайно човек червата му щяха да паднат на улицата.
|
|
|
Да, миниум и изсушена бронзова боя за печки, 2-3 камъчета, стегнато опаковани. Бая сгради "боядисвахме" с такива. Засилваме ги срещу стена и резултата беше едно голямо петно
Правихме тъпкалници - от малко по-дебели железни тръби, огънати в края, с пробита дупчица отгоре и топче железарче вътре... що кибрити са отишли за подобно нещо...
|
|
Тема
|
Re: Хубавите моменти в живота
[re: Baldrian]
|
|
Автор |
FlLerO99 (око на КГБ) |
Публикувано | 14.05.15 18:49 |
|
Помниш ли виетнамците в Павлово? През началото на 80те Павлово беше пълно с виетнамци.
|
|
|
Аз лично стрелях с болтове които тежаха сигурно поне 50 грама. Това е по-лошо даже и от бранеке.
|
|
|
помня ги
90те си бяха още там.
|
|
Тема
|
Re: Хубавите моменти в живота
[re: Baldrian]
|
|
Автор |
FlLerO99 (око на КГБ) |
Публикувано | 14.05.15 18:53 |
|
Е, изгониха ги след една престрелка с милицията мисля че в Красна поляна мисля че през 1990та година.
|
|
|
имаше решетки по първите етажи и течеше търговия с всякакви неща...90те е било...
май има няколко брака с българки и са още там в квартала.
|
|
|
Е чакайте малко да изпуша една цигара и да отпия една хубава глътка де
Вече съм на първата работа - в печатница... едно дето се вика дете идотче, дето не знае почти нищо и започва почти от нулата...
Баща ми и майка ми (лека им пръст) и те бяха полиграфисти и то от самото начало на своя живот... а всички полиграфисти бяха едно голямо семейство... Та баща ми е бил колега с директора на първата печатница дето отидох на работа... на 29.10.1986 беше първият ми работен ден... и понеже успехът ми беше изключително нисък а тогава това се гледаше... чудеха се къде да ме назначат... първо бях помощник машинист... но изглежда това не беше моето и ме сложиха на ксерокс, който обаче се намираше в компютърната зала, дето ставаше предпечата - там изкарах половин година в мотаене и около половин в помагане в работата на другите на компютрите... Колегите и колежките ме научиха за нула време на прости неща - да набереш един текст на комп например - преназначиха ме и след 4 години бях най-добрият в целия отдел. Компютрите бяха това:
А правенето на нещо сложно като таблица например беше нещо наистина сложно, щото си беше програмиране. След 4 години напуснах, защото тази работа вече не представляваше някакъв интерес за мен - можех всичко, знаех всичко... Отидох в следващата... там техниката беше наистина на по-високо ниво - най-голямата предпечатна система на Балканите до момента. Това ми даде голям тласък в професионалното ми развитие... навсякъде ми беше безкрайно интересно и навсякъде колеги ме обучаваха - а аз до ден днешен не крия информация от никой колега (макар и не от нашата фирма) Винаги съм готов да помогна с каквото мога, без да си жаля занаята. Даром съм получил и даром давам. Втората ми работа беше изключително комунистическо предприятие и хората там преди 10 ноември им искаха при постъпване до колкото си спомням до 4-то коляно биографии. Е аз нямах комунистическо минало нито баща ми и майка ми... баща ми беше обикновен работник, както и майка ми... но някак си всички ги познаваха и нямах проблем при назначаването. Сега като се замисля - аз съм един завършен връзкар - но там всичките бяха такива - бяхме като едно семейство и се покривахме един друг - истинска колегиална среда, без интриги и мръсни номера. Там бяхме "привигеровани" и си имахме хладилник, телевизор, маса - на която вечерно време, докато чакахме първата бройка от вестника правехме разпивка с мезета и гледахме телевизия или се отдавахме на сладки разговори... около 11-12 часа вечерта, когато всичко е наред с вестниците ни откарва по домовете служебна кола. Беше наистина страхотно да бъдеш част от този екип. Животът кипеше с пълна сила. Уф... да отпия малко
|
|
|
Това е интересно което пишеш. Тук е времето и мястото да похваля вуйчо ми който завърши Изкуствен интелект и Кибернетика в Брат и Слава през 1985та година и после избяга в Америка където взе докторска титла по Изкуствен интелект.
|
|
|
А първата мишка, с която се сблъсках в живота си беше почти квадратна с плексиглас отпред с вградена намотка... която я движиш върху нещо като специален електронен плот с подпъхнат лист с правоъгълници и квадрати с различни функции
|
|
|
Тогава бяхме напред в тези неща
|
|
Тема
|
Re: Хубавите моменти в живота
[re: Flying Bug]
|
|
Автор |
yetti (пристрастен) |
Публикувано | 14.05.15 19:16 |
|
оценките по училищата, като изключим някои елитни и то след 90те години, нямат никакво значение. примерно аз в прогимназията никога не съм учил, но и никога не съм преписвал, средната ми оценка беше над 5 по повечето предмети. за тва се чудя, как си могъл да имаш тройки и то в даскало в младост. но може по твое време всичко да е било по-строго.
в гимназията ми беше по-трудно и то щото съм езикова и самите езици са ми по-трудни, по всички останали предмети преписваха от мене девойките, особено на контролни. така си мислех, че ще почнат да ми пускат. но не би, пак си пускаха на тъпаците.
Nobody fucks with the Jesus! Редактирано от yetti на 14.05.15 19:17.
|
|
Тема
|
Re: Хубавите моменти в живота
[re: FlLerO99]
|
|
Автор |
yetti (пристрастен) |
Публикувано | 14.05.15 19:18 |
|
брат и слава е брутално...
Nobody fucks with the Jesus!
|
|
|
А от моя Правец-82 като го пипах отдолу понякога ме хващаше леко ток.
Тая игра играл ли си я?
|
|
Тема
|
Re: Хубавите моменти в живота
[re: yetti]
|
|
Автор |
FlLerO99 (око на КГБ) |
Публикувано | 14.05.15 19:19 |
|
Мисля че завърши с пълно отличие там.
|
|
Тема
|
Re: Хубавите моменти в живота
[re: yetti]
|
|
Автор |
FlLerO99 (око на КГБ) |
Публикувано | 14.05.15 19:20 |
|
През последните години ти си в челната тройка на най-интелигентните хора около мен.
|
|
|
Super PC man мисля, че се казваше... купих с и правец 8-ица тогава - ама захранващия кабел никога не беше в ред и малко да го пипнеш и прекъсва всичко
|
|
Тема
|
Re: Хубавите моменти в живота
[re: yetti]
|
|
Автор |
Flying Bug (член) |
Публикувано | 14.05.15 19:23 |
|
Ами просто училището ми беше помежду игрите и познай - игрите печелеха
Просто ученето ми беше изключително скучно... нямаше забава там. Предпочитах улицата и безбройните приключения които се създаваха там. Аз наистина бях тъпак и идиот... каквото знаех - знаех го от улицата.
|
|
|
НЕ! Бъркаш със Супер Пукман!
A тази играя която ти показах беше Диамантената мина, ето я пак-
Най-големият проблем на Правец-82 бяха флопи-дисковите у-ва. Още помня колко често им се повреждаше писецът. Също дискетите често дефектираха и човек трябваше да е адски внимателен с тях!
|
|
|
Баща ми много обичаше да играе шах на правеца и един път на много сложно ниво беше на път да го бие, когато минах аз и се спънах леко в кабела
С поглед само ме изгони от стаята
|
|
|
При мен в моя живот интернетът окончателно надделя над следването ми през втората половина на 2007ма година.
|
|
|
Имаше една игра с танкове в лабиринт - търсиш нещо като гнездо от което се пръкват и го разрушаваш... друго не си спомням - може и да съм я играл - просто не помня. В този период много дискети с игри си разменяхме и тогава се влюбих в игрите между другото... и до ден днешен обичам да играя различни игри на компа.
|
|
|
Имаше и табла на Правец-82.
А тази игра ми беше една от любимите -
|
|
|
Диамантената мина я играех - безброй нива и все интересни. Просто от първата картинка не я познах. После излезна принцът на персия ако не се лъжа... вървиш по разни лабиринти и минаваш различни препятствия.
|
|
|
Тая игра с танковете си я спомням още и на мен ми беше една от любимите.
За добро или за зло игри на компютър не играя от 27 годишна възраст от 2005та година. Но съм мислил да си взема геймърски лаптоп за 2-3 бона и отново да започна.
|
|
|
Каратека
И аз я обичах
|
|
Тема
|
Re: Хубавите моменти в живота
[re: FlLerO99]
|
|
Автор |
yetti (пристрастен) |
Публикувано | 14.05.15 19:30 |
|
twa li e
тва съм, го виждал на 8 битова машина, но не правец и беше брутално.
Nobody fucks with the Jesus!
|
|
Тема
|
Re: Хубавите моменти в живота
[re: yetti]
|
|
Автор |
yetti (пристрастен) |
Публикувано | 14.05.15 19:31 |
|
mislq, че това не е каратеката.
Nobody fucks with the Jesus!
|
|
Тема
|
Re: Хубавите моменти в живота
[re: yetti]
|
|
Автор |
Flying Bug (член) |
Публикувано | 14.05.15 19:31 |
|
Не е баш това, макар да прилича
|
|
Тема
|
Re: Хубавите моменти в живота
[re: yetti]
|
|
Автор |
Flying Bug (член) |
Публикувано | 14.05.15 19:32 |
|
Е баш каратеката е
|
|
Тема
|
Re: Хубавите моменти в живота
[re: Flying Bug]
|
|
Автор |
yetti (пристрастен) |
Публикувано | 14.05.15 19:32 |
|
мда каратеката е.
Nobody fucks with the Jesus!
|
|
|
Във втората ми работа играехме дуум и дюк нукъм в мрежа и беше много забавно. Там са ми първите мрежови игри.
|
|
|
По мое време популярни бяха Астро Бластер и Галага на които играех с удоволствие през лятото по време на летния панаир
http://en.wikipedia.org/wiki/Astro_Blaster
http://en.wikipedia.org/wiki/Galaga
|
|
|
първата ми работа беше в една банка...безналични плащания. аз работя. хлапето е на година и половина. бившият ми войник...идилия
работата ми доскуча адски бързо, но заплатата ми беше по-висока от тази на майка ми напр. с 20 годишен трудов стаж като юрист...решаващо в случая. бяхме трима. тогава реших, че ми трябва и по- интересна професия
Редактирано от Baldrian на 14.05.15 19:35.
|
|
|
Принцът на персия не съм я играл никога.
А тази играл ли си я долу на снимката?
|
|
Тема
|
Re: Хубавите моменти в живота
[re: yetti]
|
|
Автор |
FlLerO99 (око на КГБ) |
Публикувано | 14.05.15 19:35 |
|
Определено не е това. Това което си дал явно е по-усъвършенствувана версия на същата игра. Освен това е цветна.
|
|
|
Е как... първо е така покле се сменят се бързо летящи после се появява нещо като замък и ти го рушиш тухла по тухла...
|
|
|
и серат отгоре...
Още помня как играех на Правец-82 българката компютърна игра Лунна Одисея и слушах на малкия касетофон на Грундик новата Металика 91. Беше много много яко!
|
|
|
Първата ми работа беше зле платена, но втората - получавах огромни за времето си суми, а и се осигурявах на тях, тримесечна карта за цялата градска мрежа, лекар, зъболекар, тримесечни премии и годишни премии... Тогава харчех като луд и имах още... дори и по виденово време... даже може би по виденово време бях най-добре с парите. До 2000 г. успяха да скапят това предприятие... шеф след шеф и ставаше все по-зле и после отидох в частната печатница на брат ми и снаха ми. Ние сме цяло семейство полиграфисти. Вече имаме 3-то поколение... очаква се четвърто . Живот и здраве май ще ставам дядо
|
|
|
Ние имахме National Panasoniс... едно смотано такова дето сега не бих го загледал дори
|
|
|
Помня че баща ми купи първия по-сериозен касетофон на Пионер през 1983та година за някаква астрономическа сума пари. Аз си спомням един разговор точно от тогава между него и един наш съсед който му го продаде че ставаше въпрос за 1300 лева, но в днешно време баща ми оспорва тази сума като твърди че са били само 300 долара. Да но 300 долара по черния курс са си още повече пари направо 1500 лева.
На стария Грундик произведен в края на 70те слушах американско диско в средата и края на 80те години когато нашите бяха на работа, а на този на Пионер слушах метъл от началото на 1992ра чак до лятото на 1995та година когато баща ми купи първата ми уредба пак от същата марка. Макар че в днешно време на нея не й работят касетките и СД-плеъра като се сложи отделен СД-плеър звукът е направо невероятен!
|
|
|
Ако не се лъжа един лев се равняваше на около 2 долара или нещо подобно... ама нямам някакви специални спомени. Веднъж съм купувал долари от виетнамец и доколкото си спомням беше по три лева -долара... Дано паметта не ме лъже
|
|
|
Официалният курс вече и аз не си го спомням, но на черно беше 1 към 3, 1 към 5. Така че баща ми е платил поне 900 лева за този касетофон който работИ цели 12 години под ред и само на него съм слушал Металика 84 над 400 пъти само през пролетта на 1992ра година.
|
|
|
На Правец-82 любими ми бяха moon patrol, тетриса и змията... Много яки игри бяха тогава...
|
|
Тема
|
Re: Хубавите моменти в живота
[re: Flying Bug]
|
|
Автор |
azshoko (искам лято!) |
Публикувано | 15.05.15 00:19 |
|
Остарявааашшшш... : )))))...или ти е скучно!...
Аз нямам много време да се замислям за спомени, щото все нещо ми е в главата и ме чопли, ама не мога май да отделя период когато съм била най-щастлива...хубави спомени имам през всичките ми години. И не знам защо ама сега ми е по-интересно и по никакъв начин не искам да се връщам назад...
А най-веселия ми спомен е когато тръгнах да се омъжвам, без паспорт.......ми от къде да знам, че трябва, аз си знам, че се омъжвам и че съм аз...що пък трябва да го доказвам!?....абеее за малко да си проваля собствената сватба......и тогава съкровището го има заснето как ме одумва...: ))))...това минало всякакви граници...: ))))..а границите са за това...да се преминават......а да не говорим, че тогава се и успах...едва ме вдигнаха да стана...
|
|
|
Ужасно много ме разсмя!!
С тия фунийки веднъж се метнах от третия етаж на един строеж, народа забрави мои-твои, скупчиха се всички отгоре да видят жива ли съм, а аз в шах /мислех, че съм на по-долната плоча/, обаче седя на купчина пясък и им се хиля, как тъй ще ме хванат! Тренингът си е тренинг - излизах вечер, скачайки от втория етаж, и се прибирах с катерене.
Когато валеше дъжд, сядахме под една великолепна богата шипка, която закриваше нашата дворна врата и играехме на телефон.
И корабчета правехме, но в кръжок, нашите бяха от кибритени клечки. Само аз бях момиче и ми викаха "Райна Княгиня", били ме взели да шия платната.
Моето училище също мина сякаш между другото, но бях пълна отличничка. Не знам как!! Отличник с намалено поведение и абонат на детска педагогическа, едновременно член на ученическия съвет и културно-масовик на училището, и това не знам как! В къщи от един момент нататък не беше добре, но всичко останало беше велико.
За най-красив момент определям нощта, в която за пръв път се качих на черешата пред нас, бях се измъкнала по нощница, играехме на жмичка, а още никой не беше ползвал дървото за криене, та се напънах. И после с мойта голяма детска любов седнахме на стълбите под верандата и той ми изпя "Написах песен, защото те обичам, защото ти си любимото момиче", това ми е най-сладкият и умилителен момент.
Сетих се още много, но да не досаждам. Хубава тема, развесели ме!
|
|
|
Ох, не мога да се сдържа! Аз бях шампион по колоездене на училището, единствено момиче изобщо в състезанията, голяма мъка за момчетата. Балканчето ми беше малко тегаво за без ръце и карах с внимание, но с един школник направо летях.
|
|
|
Вярно е, че остарявам - не ми е скучно - просто вчера се замислих за това, което е зад мен. И аз във всичките си периоди имам хубави моменти - но това да си забравиш паспорта на сватба и да се успиш...
Аз съм тръгвал на море без бански
Много си права, че границите са за това да се преминават - за какво друго са?
|
|
|
Браво на теб!
Аз школник така не съм и карал никога. Бях прекалено мощен за този рахитичен велосипед.
|
|
|
Изобощо не досаждаш - темата е за това. Пиши си на воля
Ти си била като Роуз от Двама мъже и половина - винаги скача от балкона
|
|
|
Школник и аз имах в един период от живота си - но много бързо му стопих лагерите
|
|
Тема
|
Re: Хубавите моменти в живота
[re: Flying Bug]
|
|
Автор |
Ludo2 (бях svestna) |
Публикувано | 15.05.15 12:26 |
|
Точно такъв беше курса, а дънките в Корекома на "Рила" струваха 18 $ и 22$.
Татко работеше в чужбина и имаше бонове, не даваха долари. Обаче, той не ми даде да си купя едни дънки и аз, уж случайно намерих някакви монети (бронзови) в къщи и ги продадох на едни търговци в градинката на "Кристал" за 18 $ . Развоя на събитията не е приятен, въпреки че имах дънките .
Редактирано от Ludo2 на 15.05.15 13:36.
|
|
Тема
|
Re: Хубавите моменти в живота
[re: Flying Bug]
|
|
Автор |
azshoko (искам лято!) |
Публикувано | 15.05.15 12:48 |
|
Ехааааа...виж как ми дойде в подходящ момент това инфо.... : )) Тъкмо мислех да звъня по печатници....
Искам на моето дете за РД-то и да и направя един доста емоционален подарък, да и издам книжка с нейните неща. Значи 200-300 бройки ще са, без комерсиална цел, т.е. ще бъдат за подаряване. Представянето и, ще го направя точно на датата на РД и съответно след него ще бъде и празнуването. Та...ще видя колко страници ще излязат нещата й / в момента ги събирам/ и после ще ти искам оферта за печат. Книжката ще е мъничка, корицата ще е с нейна снимка и ще се казва Светът през погледа на едно 16 годишно момиче...е може да има и някакво друго заглавие де...
Та става ли, като имам малко по-ясна визия да ти дам имейл и да ми пратиш оферта за печата?
Трябва да съм готова с книжката до началото на октомври....
Сори за спама....ама и това трябва да го реша и ми дойде супер, че се занимаваш с това....
|
|
Тема
|
Re: Хубавите моменти в живота
[re: Flying Bug]
|
|
Автор |
azshoko (искам лято!) |
Публикувано | 15.05.15 12:50 |
|
Миии разбира се....: )))))...все пак трябва да има и "нарушители", нали така... : ))) За границите говоря.
|
|
|
Сори ама сега съм зает - довечера ще говорим ако ти е удобно
Don\'t play with fire, play with God
|
|
Тема
|
Re: Хубавите моменти в живота
[re: elmariachi]
|
|
Автор |
azshoko (искам лято!) |
Публикувано | 15.05.15 13:32 |
|
Аз никак не бързам, когато може, просто споменах идеята си. Има многооо време...
|
|
|
Хайде поздрав за компанията
|
|
|
И от мен един поздрав.
|
|
|
Еее благодарско
|
|
|
Няма такива.
|
|