Човек не се чувства самотен, когато е сам. Нито когато никой не то харесва. Човек започва да се чувства самотен, когато някой го харесва и може би му харесва тази компания и после самотата тежи. Никога не съм се чувствала самотна и честно казано съжалявах тези които изпитват самота. Всъщност да си сам е лесно, трудно е само когато някой ти липсва. :(

Ако някой ти липсва, Реги, просто го потърси. Вероятно и ти му липсваш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е толкова просто. Но мерси, че толкова бързо ми отговори. Вече започнах да се чувствам наистина самотно

През 90те години се чувствах много самотен защото не можех да си намеря сериозна та и несериозна приятелка и следствие на униженията на които ме подлагаха жените тогава психиката ми така мутира, така се изроди че стигна до това положение всякакво женско присъствие да ми е крайно досадно и да се чувствам най-добре сам далеч от всякакви хора.

А напоследък забелязах че и огромна част от мъжете около мен от добри и верни приятели в един момент се превърнаха в досадни навлеци и в празнословни дърдорковци от които само гледам да се отърва даже и по принцип. От моите приятели интересни ми останаха само двама-трима и то главно заради общите ни интереси в сферата на оптиката, компютрите и на музиката.

Точно сега в момента разпитвам в един сайт за запознанства един бивш съученик-олигофрен който не може да оцени правилно ситуацията и не може да подуши отдалеч опасността, разпитвам го за една секс-оргия която с тази в която бях влюбен в продължение на повече от 3 години през 90те и която авантюра завърши с побои и можеше да завърши и много много по-зле. Оказва се най-накрая че кучката се е начукала с един наркоман от нашата гимназия на балът та и свирки му е правила не на терасата, а в тоалетната на НДК вместо да излезе поне един път на кафе с мен. След тази история като я разбрах през юли 1998ма година изкарах буквално една адска седмица и от тогава не само престанах да бъда човек, ами и започнах да виждам всичко в червено и черно като през инфра-червеното око на терминатора.

Колкото и гаджета и бройки за една вечер да съм имал от тогава реално нито една от тях не е получила истински шанс и сериозно отношение от мен само с изключение на две които се осраха тотално. Станах тотален изрод, започнах да шибам циганки, наркоманки, всякаква измет и с течение на времето всякакви емоции тотално изчезнаха от мен. И имам чувството че ако не я стъпча тази гад няма да живея нормално, ама да стъпча така че да се размаже и никога повече да не може да се надигне.

Ами те приятелите са ми олигофрени повечето, тези които не са олигофрени се занимават със собствен бизнес, имат семейства и са доста доста по-големи от мен.

Досега в моята практика съм попадал само на две наистина свестни жени около мен, но първата беше много много глупава, а втората външността й беше кофти. Ако някой който и да било той мисли че аз направя някакъв компромис за сериозна връзка с глупачка или със селска кифла нещо сериозно се е объркал. А и вече започвам бавно но сигурно да слагам възрастова бариера като на уволнение подлежи всичко над 25 години.

Така че шансовете за това да имам сериозна връзка освен ако не стане някакво ЧУДО стават все по-малки защото аз ставам все по-стар, все по-непривлекателен и едновременно с това вдигам летвата още по-високо!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прощавам посмъртно. Ако Господ може да прости аз не мога. Все още я сънувам и все още кроя планове как да я смажа, да смажа животът й и да я видя в руйни. По ирония на съдбата ми тя отдавна живее в Аризона в същия град в който живее друг мои голям враг - майка ми. Нищо чудно ако получа наследство след 10 или 20 години когато тя вече ще е бабичка там в Америка да й съсипя целия живот и то баш накрая.

Е, селска кифла звучи обидно. Като се има предвид, че живея на село и понякога като дразня хората им избива да ми викат кифла. Освен това на моменти съм леко глупава, особено по три пъти на ден като превъртял списъка : къде са ми слушалките къде са ми ... Търа-бъра, сигурно е доста дразнещо отстрани, даже със сигурност знам, че за някои е доста дразнещо. Въобще ясно ми стана, че не съм желаната от тебе жена, ама аз и не се опитвам, понеже си имам свои (не бих казала вкусове, но да речем карма), и все пак чисто приятелски можеше да ми го спестиш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите