|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
|
|
|
Духовен водач? Само с тези две думи можеш да ме откажеш напълно от разговора. Два пъти те прочетох и ми беше достатъчно да разбера, че гледните ни точки са на двата полюса и фермани да напиша, няма как да ме разбереш, както и аз теб. Нямам духовни водачи, не искам и да имам, нямам и склонност към идеализиране.
По-добре като дете да имаш респект и да се страхуваш от родителите си,
А с това изречение хванах в пет посоки едновременно....Никога по никакъв повод не съм посягала на детето си, не съм я и наказвала, всичко между нас е на база диалог и разговори. Ако някога тя започне да се страхува от мен, това значи, че съм претърпяла пълен и тотален провал като родител...искам между нас да има любов и доверие, а не страх. Ти можеш ли да обичаш и да се довериш на човек, към когото изпитваш страх?
Но пак ти казвам, излишно е да продължаваме....твърде много различия в гледните точки имаме.
| |
|
|
|
Първия ти въпрос е несериозен, няма как да отговоря на него.
Да променям? Защо? Интересното е, че останах с впечатление, че би трябвало да знаеш, че промените стават не от външна намеса, а отвътре.
Аз и духовен съветник? Съжалявам, но това е прекалено тежък товар, не мога да го нося. Отказвам. Мога да споделя мнение, виждане, но не и да се бъда съветник, още повече духовен. Не се взимам толкова на сериозно.
Възмущавах се на възрастта за кръщаване, а мен си дадох като пример. И пак ти казвам, аз съм си вярваща, но едва ли ще ме разбереш.
Анархия? Ми че това е най-добрия ред, стига да има самоконтрол.
А сега ти пожелавам лека и спокойна нощ.
| |
|
|
|
Съществува наука за душата. И както всички останали науки не е редно всеки да започва да открива топлата вода, а да се възползва от хилядолетните познания и опит преди него. Не виждам, какво против това имаш?
Разбирам, че си за анархията и невежеството, но все пак и теб са те научили да пишеш, а можеше да не го правят. Тогава щеше да ми спестиш доста усилия тази вечер.
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Колко за другото - точно затова написах и думата 'респект', пред страх. Макар че не можеш да отречеш, че най-малките деца винаги имат и доза страх, освен респект от големите, дори и никога да не са се отнасяли лошо с тях.
А Бог е по-голям и мощен, отколкото можеш да си представим. Като наблюдавам лунно затъмнение усещам силата на планетите и ме обхваща страх(опочитание) от това колко големи сили има извън нас и колко малки сме ние. Та какво остава, ако трябва да говорим за Бог. Ако се опиташ да си представиш реално размерите и силите, за които става въпрос - страх и страхопочитание са едни от нормалните първи чувства.
По отношение на кръстниците, може да те изненадвам, но това не е игра и наистина се очаква да истинските кръстници да дават духовна подкрепа и духовно възпитание на кръщелниците си.
| |
|
|
|
Първият ми въпрос беше риторичен. Служи за да изясни тезата.
Аз съм променяла и смятам да продължавам да го правя, когато поискам.
Аз също съм кръстена като бебе, преди да проходя и се радвам, че са го направили. Но съм съгласна, че на някои хора може да не им хареса, но те пък винаги могат да го променят по-късно.
Това е бил избор на родителите, човек може да се покръсти на всякаква възраст, на кого се сърдиш?
| |
|
|
|
И както всички останали науки не е редно всеки да започва да открива топлата вода, а да се възползва от хилядолетните познания и опит преди него. Не виждам, какво против това имаш?
-------------------------------------
Провокираш ме.
Разбира се, че имам против. Духовността не е нещо насадено, не е нещо взаимствано, не са и красиви думички. Това е Пътя на човек, който изминава. Колкото и да се копират разни изрази на Дънов, или на Кастанеда или на който и да е, не трябва да се забравя, че това са неговите прозрения за живота, а дали сам е достигнал до тях или са взаимствани е отделен въпрос. Човек не може да копира духовно, той може да направи своя избор, как да живее и с какви хора и на база на това, се изгражда и личността..начина на поведение и всичко останало.
Нали не смяташ, че като прочетеш няколко книги или изслушаш няколко свещеници и вече си духовна личност, която да бъде и духовен съветник? Мъдростта от вековете...коя мъдрост? Претопяване в клишета? Човек сам осъзнава мъдростите, насадените или чуждите могат само да помогнат да разбере своите, но не и да бъдат негови.
Съжалявам за усилията ти, казах ти, различни гледни точки. Не обичам масовките и идеализацията. От всеки взимам това, което ми харесва и което си го припознавам като мое или близко до мен, но съм далеч от копи-пейст......просто съм си индивидуалист.
А сега вече наистина лекичка, че утре съм на работа, а ми е кошмар ставането сутрин...: ))
ПП и последно...не прочетеното, а действията и постъпките показват духовното израстване на човек. Давам пример - дядо Добри. Обикновен, беден и немощен старец, на който лично аз му се възхищавам безгранично. Защо ли?
| |
|
|
|
хаха...не се сърдя на никой...и знам, че всичко е в моите ръце, просто обсъждах възрастта за кръщаване...
| |
|
|
|
Отричаш мъдростта и познанието наследени от хората преди нас? Че на него дължим всичко - като започнеш от масата и стола, всяко малко и голямо нещо, което използваш, улеснява те, просветлява ти ума и т.н. Без знанията съхранени и наследени от хората преди нас, щяхме да сме в пещери, да мучим вместо да говорим и да живеем максимум около 20 години.
Няма как да се пренебрегнат духовните прозрения, стълбове и открития на хората живели преди нас. Духовната наука е като всички останали, но е много по-трудна, фина и с по-големи последствия. Разбира се, че трябва да действаш, освен да учиш. Но да си мислиш, че светът започва и свършва с теб и твоите лични спънки и проблеми .... и това да е цялата ти наука и познание за света ....
Дядо Добри не го харесвам. Той и не иска някой да го харесва. Така е избрал да живее по време на старостта си. Изкупвал голям грях. Каза, че приюта на отец Иван в Нови хан бил свърталище на блудници и дявола. Защо трябва да го харесвам. Негов си е избора, прави добро, хубаво. Да се прехласвам не мога, отвътре така ги усещам нещата.
| |
|
|
|
Весела Коледа !
Препоръчвам вместо ошото да наблегнеш на норвежкият, че да обогатиш речника
Мен лично ме разсмя с тия явла свин и орм тц тц тц тц
...а животът е тук и сега ... тялото иска присъствие .... мозъка споделяне....
| |
|
|
|
Добро утро!
Мислех да напусна темата, ама ти с няколко думи ме върна в нея, защото събуди интереса ми отново.
Не отричам нищо, просто не приемам всичко. За кое познание говорим - за материалното или духовното? Материалното е ясно, има го, а нима ти имаш духовно познание или аз, или който и да е? И от къде? Може ли пример за мъдрост или мъдрец?
Нима можеш да имаш мъдростите на един монах, или на един бедняк, или на един мултимилионер? И как ги имаш, като не това е бил твоя живот? Как можеш да имаш сходно мислене с някой, като не сте имали сходен живот? Нима монаха в манастира се е срещал със злобата, агресията, лицемерието, манипулацията и е трябвало да живее сред тях? Лесно е някой да се отдели и да започне да философства, но колко от нещата са наистина приложими в живия социален живот? За мен мъдростите не са просто думички, красиви фрази, а начин как да не бъде човек претопен от обкръжаващата го негативна среда, как да запази доброто и човещината си, а те са във всеки..има ги.
Израза на всяко познание е в действието, иначе защо ти е? Да си мислим колко сме добри, знаещи и можещи, ама само ние да си го знаем?
Колко от нас могат наистина да приемат различното, без да го съдят, нападат и търсят от къде е и защо е? А се правят на широко скроени, защото някъде са прочели, че мъдростта е такава. За това и дядо Добри и отец Иван и всички други които помагат безкористно не могат да се приемат, а се търси защо са такива, а те просто са различни...искат и действат и резултата е факт. Научих се това, което аз нямам или не мога, да му се възхищавам, а не да завиждам, защото знам, че ако поискам мога да го постигна и да го имам, от мен зависи, но нямам волята и не съм готова да платя цената му /не материалната/, а другите са го направили, защо да не им се възхищавам? Заслужават го!
Много може да се говори по темата, но едва ли е нужно. Всеки има своите истини, своите гледни точки, своите начини и своите нагласи и единственото важно и ценно е да не нараняваш, да не пречиш и да не обиждаш себеподобните си. Поне за мен.
Доскоро не вярвах, че съществува човек, с който да се разбираме от половин дума, е има, факт! И там комуникацията е уникално лесна, защото не се обяснявам, не съм следена, и не търсят под вола теле, а и не ми се казва какво мога и какво не мога..каква съм, и какво трябва да пиша...свобода в общуването и всеки уважава другата гледна точка...дори да има и различия.
Отплеснах се, сори! Споделих своето виждане за мъдрост и духовност, но не отричам чуждото, ако е различно.
| |
|
|
|
Не съм хлътнал по ОШО,нито пък съм станал сектант.
Стремя се да не се привързвам към нищо като учение или догма.
Та нали имах доскоро в живота си фанатични Дъновисти-вегетарианци.?
Отвратих се от това коевто всъщност бяха,зад многото им маски на благоприличие и етикетничене.
Просто видях в Ошо наистина мои си истини,които в Библията не съм прочел.
Ошо казва да не се привързваш към нищо.
Това и ще направя.
Може би единственното ми трайно привързване ще е към хората които истински го заслужават-семейството ми.
И хората които по принцип са истински в мен.
Имам страхове,но всеки ги има.
Изхвърлих много страхове и задръжки.
Има и още за изхвърляне.
Дали го живея праведно живота,то това е относително.
Всичко е относително,а и не обичам наистина категоризациите.
Правил съм грешки да категоризирам хората..понеже съм искал може би повече да са като мен.
Грешка беше.
Да си бъдат каквито искат..нито аз ще вредя някому,нито те искам да ми вредят.
Всъщност се учудвам,колко малко истински хора изобщо има около мен напоследък.
Многото приятели..пълни калитковци..роднините и те...всичките капут марка.
Кой ме потърси досега за коледа след като през годините все аз съм звънял преди..почти никой.
Уътре ще имам имен ден.
Да видим..кой ще се сети реално за мен.
Покрай отметките на фейса ми честитят рожденния.
Да видим утре..
Така е...няма вечни приятели и роднини.
Има вечни интереси.
Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
| 
|
|
[