|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
Тема
|
Тема за релакс
|
|
Автор |
rumen77 () |
Публикувано | 16.09.14 20:44 |
|
И все пак човешкият живот не е нещо напълно безсмислено. Всички ще станем храна на тая прекрасна природа.
Човек трябва да се чувства щастлив и от най-малките неща, дори само от факта, че е жив. Но тогава на какво могат да разчитат мъртвите?
Цял живот спорове, вестници и безсмислени дейности.
А сега изведнъж всичко се е отдръпнало.
Всичко, което познаваше, стана неразбираемо.
Помниш ли как се катереше по дърветата?
Едно малко птиче ти беше приятел.
Вече всички са мъртви, човече,
и старците, и кучето в колибата.
И къщата пропадна, и всичко се смали.
Как копаеше дупки?
Сега хората са различни, не ги познаваш!
Не знаеш накъде ще те поведе тая улицата.
А и не те засяга.
Сега копаят с багери цели трапове.
Забравил си.
Спокойствие изпълнено с празнина
обхванало е хоризонта.
Даже люляците не миришат,
не бързат, спят кротко още.
Зомбитата избиха цялото човечество!
А те бяха ликвидирани от извънземните.
Ти още чакаш твоята любима да дойде да те отключи.
Дори още не си разбрал, че си мъртъв.
Понякога зяпаш през прозореца.
В далечината някакъв загубен робот се лута,
оставил всякаква надежда.
Не му мисли, усмихвай се!
Ако би могъл наистина да приемеш, че не си ок, би могъл да престанеш да доказваш, че си окей. Ако би могъл да престанеш да доказваш, че си окей, би могъл да разбереш, че е окей да не си окей. Ако би могъл да разбереш, че е окей да не си окей, ти би могъл да разбереш, че си окей такъв, както си. (Книга на лъжите – Вернер Ерхард).
Един човек мислел, че когато загуби партия шах, е претърпял поражение. След като учил 2 години при знаменит дзен учител, той разбрал, че е претърпял поражение, ако е спечелил. Все още недоволен, той учил година и половина при Нарсуфин и разбрал, че ако е загубил, но е доволен от загубата, тогава е претърпял поражение. Тогава отишъл три години в Хималаите и от Махариши разбрал, че ако е победил, но се чувства виновен за това, е претърпял поражение.
| |
Тема
|
Re: Тема за релакс
[re: rumen77]
|
|
Автор |
Filer099 (нещатен на КГБ) |
Публикувано | 16.09.14 20:57 |
|
Хубава приятна тема, аз лично предпочитам да релаксирам с качествена музика и с чаша уиски, но вече се налага да започна да се пазя от алкохола.
| |
|
Аз понякога с бира, но както казват, не е като едно време, и нея я развалиха. Но поезията все още ми е помага да избягам от грозната действителност.
| |
Тема
|
Re: Тема за релакс
[re: rumen77]
|
|
Автор |
Filer099 (нещатен на КГБ) |
Публикувано | 16.09.14 22:16 |
|
Бирата ми се отразява зле, те всичко развалиха и водката и кока-колата, само скъпите уискита май не смеят да пипат. Относно поезията в интерес на истината ненавиждам я и друга поезия освен текстовете на песните на любимите ми метъл-групи не обичам да чета и да слушам.
| |
|
Обичам да ми правят масаж.
Никога няма да изминеш
своят път до края,
ако се спираш и хвърляш камък
по всяко лаещо куче
| |
|
Мииии не знам, но според мен релакса е вътрешно състояние...постига се и без намесата на външни фактори...единствено само музиката може да ми подейства т.е. да допълни релакса...
Абееее много на мода станаха някои думички и много взеха да се изкривяват...а нещата са елементарни, отпусни се и достави удоволствие на себе си...може и за минути...зарежда! Просто освобождаваш съзнанието...
А какво значи за теб релакса?
| |
|
Никога няма да изминеш
своят път до края,
ако се спираш и хвърляш камък
по всяко лаещо куче
| |
|
Състояние на отпускане и спокойствие, почти блаженство. При мен като че ли идва от самосебе си, от дъжд на вятър разбира се, обикновено придружено от някаква приятна сънливост. Тогава ме кара с нещо да се занимавам, макар понякога сядам във фотьойла и съвсем бавно се унасям в някакво полусънно състояние. Пускам си книги на компа, имам разни програми, дето четат текстове, или излизам и стоя някъде на слънце, което в такива моменти ми действа благотворно, дори и да е много силно. Някой път ми се иска да съм с някой и да го слушам, всичко ми е интересно и ми донася спокойствие. Но всичко свършва. Към музиката последните години имам по-малко желание отпреди. Бягането често ме вкарва в дълбок релакс след тренировка. Но има моменти, макар и рядко, когато ме повлича нещо негативно или нихилистично на пръв поглед, обикновено след периоди на умора, например теми като старостта и смъртта. Но и дума не може да става за черногледство. Тогава тия неща все едно че идват, за да накарат човек да спре за момент, ако той не е могъл да го направи сам, да помисли по друг начин и да си почине, и пак се получава нещо като релакс, почти
| |
|
Всеки го обича!
| |
|
На някакво събиране Мулла Насредин случайно попаднал сред подбрани кръгове. Опитал се да заговори тоя-оня, но удрял на камък. Накрая не издържал и нахокал един мъж:
- Откъде накъде, ти, любезни, си толкова високомерен? Кой си ти?
- Как така, нима не знаеш! Аз съм управителят на областта!
- Добре, но това все още не ми говори нищо. Имаш ли някакви планове, синко?
- Ще стана губернатор – отговорил гордо мъжът.
- А после?
- Министър.
- И още какъв?
- Премиер.
- След това?
- След това – въздъхнал гостът изненадан? – След това никакъв.
- Виждаш ли? А аз още сега съм никакъв. Затова, ако обичаш, пред мен не се надувай! – отговорил Насредин и отишъл да разговаря с друг гост.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
|
|