Имате ли нещо ваше лично, което не сте казвали на абсолютно никого? Заради категорично решение да си мълчите ли е или по стечение на обстоятелства? Днес ми е ден, в който всичките неказани неща направо ме смазват. Не се случва често, но фактът е неприятен. Не можеш да хванеш първия срещнат за ушите. Снощи колежка щеше да нощува при мен, но не дойде и си мислех, че е нормално да преспи при някой по-близък. Колко е хубаво, че ако ми се наложи, и аз имам къде да отида, но пък доколко имам наистина близък. И както ми мина това през главата, пак се почна с преговора. Съвсем без да искам - тряс.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нещата, които преживяваме, ни правят такива, каквито сме, обаче за другите хора сме като една картина, която по рефлекс се тълкува спрямо отсрещния опит и усещания, не по знанието какво е било и как си стигнал наистина до тук. Та на въпроса - нормално ли е да съм се заринала така с неща, които са важни за мен, но продължават да си седят само за мен?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за евентуалните отзиви, ще чета следобяд.
Много хубав ден ви желая!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Една единствена тайна имам, но тя дори не е важна и може би е тайна, защото е тъпа работа.

Абе, като се замисля нямам важни неща, които пазя само за себе си. Всичко си казвам. Много съм бъбрива. А това не е добре.

Ще ми се да можех да не говоря толкова и на всеки.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Иди в 40-50 и чети какво казва Уни'то. Тайните можеш да си ги споделиш с абсолютно непознати хора в трамвая примерно и то съвсем безнаказано.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всеки човек таи в себе си неща, за които не обича да говори...Не знам дали могат да бъдат наречени тайни, тъй като понякога става въпрос не за конкретно събитие, а за процеси...
Да, има неща за които не искам да говоря...има и такива, които съм споделяла само на един човек...Самата аз също нося чужди споделяния, за които не говоря...
Абе всеки си е собствена вселена...И да, интерпретациите са най-вече през собствания ни опит...Човек съди за другите по себе си...

Та на въпроса - нормално ли е да съм се заринала така с неща, които са важни за мен, но продължават да си седят само за мен?
-------------------
Ееее, та за теб, за кой друг...това са си твоите емоции и усещания...а дали ще ги споделиш е вече твой избор, но след като не си го направила, значи има причина...виж коя е причината...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мисля, че имам, да имам.Не съм казвала по скоро по стечение на обстоятелствата, което ме е довело до решение да си мълча. Или по просто казано мълча щото е толкова лично, че другите не биха се сетили да ме питат, а аз какво да ги занимавам ... това са мои неща, зная, че освен да бъде изслушана какво друго?? - Нито ще ми олекне, щото това са факти някакви си, нито ще се промени нещо. Пробвала съм да споделя такива неща... хубаво е да чуеш и друга гледна точка за тях и все пак дали това ще помогне, някой път помага да живеем по леко с тези тайни, ама личното си остава.
Та на въпроса - нормално ли е да съм се заринала така с неща, които са важни за мен, но продължават да си седят само за мен? нормално е, но пък зарината..., явно ти е период някакъв, в който се чувстваш по скоро неразбрана, дистанцирана/защото ако други знаеха това което пазиш може би щяха да погледнат по теб по друг начин/. По някакъв повод ти е дотежало от тайните, нещо е разтърсило лавиците, на които са били подредени...

Един мъдър немец на има Вилхелм Буш е писал: Wer Sorgen hat, hat auch Likoer.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Цар Траян има кози уши? Внимавай къде какво казваш, никога не се знае дали някой няма да иде точно там да си прави свирка (каквото и да означава това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... aко под кални обувки имаш предвид недостатъчно добронамерено присъствие или нездраво любопитство, то-да, аз също недопускам такова и... въпреки впечатлението, което създавам на отворена бъбривка, моите преживявания са си мои... няма какво даже даги обсъждам, понякога дори и с участващите...

Авторът на Илиадата е или Омир, или ако не е Омир, е някой друг със същото име.

Миии... нещо такова, и от двете, и не само.

Всеки миг, в който не правя това, което желая, не живея, а просто бавно умирам.