последните ти думи ми навяха асоциация с "все-по-пълното задовлояване на все по-нарастващите нужди", което щеше да стане при настъпването на комунизЪма ...

...това само между другото ...


значи, ако правилно съм разбрал, целта е да сме максимално адаптирани към околната среда ... как обаче става това на практика?

Да речем, че аз още като дете проявявам интерес и заложби към някакво изкуство - примерно пеене или рисуване ... обаче средата ми е такава, че с пеене или рисуване не мога да си изkaрвам хляба и аз съм нещастен защото съм гладен и живея мизерно, решавам да задоволя нуждата си от приличен живот, започвам да уча право, защото виждам, че изучилите право си намират лесно работа, която е високоплатена, изучавам правото за 5 години, специализирам се за още 2 - 3, намирам си високоплатена работа, бачкам по 120 часа в седмица, след още 5 - 10 години вече си купувам си апартамент на пъпа на столицата, Порше, обзавеждам се с трофейна мадама или мадами, задоволил съм си нуждата от охолен живот и възможността да избирам най-доброто от жилище, кола, секс и т.н. , обаче отново съм нещастен, защото осъзнавам че цял живот съм искал да пея или рисувам, сега имам пари, но нямам време и сили да пея и рисувам, а ако зарежа правото и се отдам на рисуване и пеене ще трябва да се разделя с високия си стандарт и да се върна към първоначалния си живот на недоимък - ето, аз съм се адаптирал към агресивната си среда, която изисква и възнаграждава прависти, а не певци и художници, но това не ме прави щастлив, защото правото не ми е интересно, налага се да лъжа и мамя, клиентите ми ме мразят, ответниците ме мразят, съдиите ме мразят, дори и обикновените хора ме мразят по принцип, защото съм богат и адвокат - сиреч, приспособяването ми не ме е направило щастлив и аз все така съм преизпълнен с отрицателни емоции - за тези 20 години яко бъхтане просто съм заменил един тип отрицателни емоции (от това, че не съм приспособен към средата си) с друг тип (че цената за приспособяването е много висока - продал съм душата си на дявола)

Това е заради моят Меркурий в Близнаци на трон - ключовата дума е разговорлив.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

стига с тоя робокоп бе...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сравняваш несравними неща. А за мен е безсмислено да споря заради спора.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз затова се смея на самото понятие 'успех в живота'.

Общо взето е еквивалент на религията - някакъв куп неща ако имаш се приема за успех и хората се хващат за това като удавници за сламка и са готови да минават през трупове и самите себе си да прецакват като си причиняват стрес, недоспиване и генерално си преебават здравето и кефа от живота

Поршетата са екстра, ама ако за да имам порше трябва да се откажа от нещата дето реално ме кефят - мерси, мога да мина и без порше. Тва не значи, че който има скъпа кола се е продал на дявола - ей тоя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това са жени и намесата им в разговора не е, с упрек към написаното, нито отношението им към мен е като към човек знаещ или не знаещ нещо, а единствено и само от силната им завист, че получих одобрението и вниманието на няколко мъже. Само с Шоко имахме диалог по темата, другите се опитваха да ви вменят колко съм ужасна, за да спрете да ми обръщате внимание и да го насочите към тях. Доста първично, но те толкова си могат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако твоята степен на адаптираност ти е помогнала да започнал да печелиш много пари, каква кола ще си купиш? Лада или Порше?

Ние придобиваме знания, умения и т.н. с цел да печелим средствата с които можем да си позволим по-голям избор. Така света е станал това което е. Ако беше следвал религията и вярванията за душата и невидимото, щяхме да живеем още в пещери и да ядем корени и сурово месо.

Успял в живота е онзи, който извървява пътя удовлетворен, а не онзи, който се е бъхтал като ненормалем, за да постигне накрая удовлетвореност. Т.е. Не да кажеш, "Ако ще карам кола, то ще е само Порше" и да ходиш пеш, да гладуваш и т.н., само за да постигнеш тази цел. А днес да караш с кеф Ладичка, утре да караш с кеф Опелче, после някое Нисанче, после Мерцедесче и накрая Поршенце ... значи си успял в живота ... а дали ще стигнеш до Поршето или само до Нисанчето ... както и ти каза ... голям праз, важното е, че през цялото това време си се чувствал удовлетворен и си могъл да се насладиш на живота, а не си го приемал като някакво ужасно място в което само с борба и лишения може да постигнеш желаното. Точно това имат предвид в мъдрите книги, като казват, че не целта е важна, а пътя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Я, разкажи за това, колко е готино да си вещица.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Просто ми кажи, защо "виждаш сламката в окото другите, но не и гредата в твоето"?

Толкова ли те е страх да имаш обратна връзка и да си искрена със себе си?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не можеш да направиш дори елементарни разсъждения извън написаното и казаното от някой друг. А това е тревожно. Аз го наричам липса на мисъл.

Иначе доста добре цитираш някои неща. Постара се, нямам намерение да отричам. Цели реферати изписа.

Обаче не можеш да мислиш самостоятелно. И извън определените коловози.

Това е поправимо, не се притеснявай. Но човек трябва да го иска и да може да бъде честен поне към себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите