|
още ми е смешно, като се сетя за днешния шантав ден
ама ужасно се чувствах още от сутринта - успах се, кафе не пих, не ядох...
изхвърчах, закъснявах за работа, едно такси изпуснах - не работело и тъкмо реших, че ще тичам до спирката (а от друга страна въобще не виждах смисъл в което) и какво да видя, спира някаква кола до мене - а, такси! - йеееееее! видял ме, че другия ми отказва и ме откарА, ама по пътя имаше некви щури намеци как някои момичета, като си нямали пари да платят можело и по друг начин да си плащат... смях се, щото ме е возил и друг път и е голям шегаджия, но в първия момент шок, щото може да ми е баща, пък кви ми ги подмята... смях та тва първия луд
после, излизам обедна почивка и тъкмо да се отърся от всички простотии и да поема глътка чист въздух, излизам една стресната от вратата и срещу мен се натъквам на някакъв мъж, който едва не се блъсна в мен (незнайно защо неуспявайки да се размине), ококори се срещу мене и с един стряскащ, заповеден тон ме попита къде обядвам моляяя? чистосърдечно му казах, че ме е стреснал и попитах защо се интересува, а той ме упъти къде му било заведението и спомена, че предлагали много вкусни неща, супички... викам си, не ми пречи да си ям дюнера...
трети луд - отивам за дюнер, влиза некъф чичка, който не откъсва ухилен поглед от мене... разбирам, че ми се радва като на дъщеря (не ми се иска да си мисля за друг вид радост баш от чичката) и така, взимам си дюнера и се обръщам с гръб да си го изям без да ме зяпат, обаче чичката докато си чака неговия застава на позиция в мой профил, така че да забелязвам с периферното си зрение, че не спира да дзяпааа почва да ръси некви смешки, говорейки си с дюнерджията, ама гледа към мене... както и да е, накрая понеже вече се бях наяла и излизах се включих с коментар по темата, обаче чичката хукна с мене навънка, задмина ме, а после въодушевено се обърна, все така ухилен до ушите и ми изивика: "ако и вие сте насам да вървиме заедно!"- Ъ?!? измънках, че завивам ей тука (което, разбира се, беше чиста лъжа)
и тогава се замислих как половин ден нищо не бях яла, кафе не бях пила, чувствах се заспала и болна и въобще, обаче открай време не мога да го проучея това как и защо се случва - когато се чувстваш най-зле изглежда да изглеждаш най-привлекателна? нима е възможно? или просто чичковците днес са луднали и зажадняли за... агнешко... неее, не, голЕм смех... шантав ден, и доста ми беше зле, и много работа, ама пък и ей такива луди хора, където да те стреснат, разсмеят... общо взето след майчинството ми е много забавно сред хората - гледам ги и им се чудя на акъла, сякаш отново съм в техния свят и ги опознавам... малко съм като дошла от гората - хахааа, обаче пък някакси тази дистанция, която се е изградила от отчуждението ми сякаш ми помага да погледна с нови очи на хората, така, сякаш ги виждам за първи път... не знам дали ви се е случвало и дали можете да ме разберете, но наистина, даже за един шофьор вчера си мислих, че и той е бил някога дете, бебе, че майка му го е хранила, гушкала и обичала... не знам, може и да откачам, обаче наистина преди подобни мисли не са ми минавали, а сега някакси хората са ми едни такива мили, приятни или поне се опитвам да ги разбера, просто вече не ги заклеймявам тоя такъв, оня инакъв, а някакси търся и намирам обяснение кой-защо-е-такъв или какъв пък би могъл да бъде, ако не беше този и ако живота му се беше стекъл по по-различен начин, дали нямаше да бъде по-усмихнат, по-ведър, по-щастлив, вместо да крачи така унило, угрижено... хаха, а може би съм си сбъркала професията, дамм, трябвало е да се занимая с психология... фотография, английски, танци и още 5-6 любими неща, ми аз кво правя - тъна в един офис и гасна вътре... бе то гасна-гасна, пък я виж как се разпалват после чичковците по мене... не е истина... голям майтап... ахахаааа
|
[