Градът на студените хора / Контакти / Споделено

Начи в София да чакаш на някой да му пука за тебе е като да чакаш от умрел писмо. Тука най-печалившо е да си най-студен от всички и по някакви причини да си на върха на социалната пирамида, тогава си он топ, но дори и тогава всички са ти чужди и ти си чужд на всички, хората са свикнали яко да ги гърбят нон стоп и приемат това за нормално, също са свикнали на никой да не му пука за тях, пример ръганите от Аладинчо потърпевши, които в крайна сметка заявиха пред медии, че случилото се е ок. Както вече успяха да ми обяснят тука хората си гледали "работата" и "бизнеса", демек жалкото съществуване, което ако в някой момент случайно придобие обществено приемлива форма, то бива изнесено за пред хората (тогава си ходят на гости, иначе не) като гостита, сватби, протести на богатите и успелите и прочее неща, където хората си разменят хладно-преуспели усмивки, докато иначе в други ситуации същите тези личности, точно като техния любим приятел СидерОФФ се крият буквално под масите. Много неща нито ги касаят, нито ги знаят, нито са ги видели, нито ги интересуват, а само гледат къде да се скрият за да не ги сполети и тях нещо. Справедливостта, когато решат да я търсят е състояние на тяхното удобство, НО най-вече, когато с това могат да се похвалят на хората. Тоест търсят справедливост, НО ако могат да излезат с новите си дрешки на протест, винаги са готови да ти помогнат, НО ако приличаш на манекенка, помагат и са радостни да го правят, само когато това им е социално изгодно, когато е социално неизгодно хич и не ги търси.

А още по-бруталния пример, понеже сега изглеждам по незнайни причини доста добре..... (почти се влюбих в себе си сутринта в огледалото), 1 изрод вчера 2 часа ме клепа и лъга някви брутални неща за мене, че съм му правила, че съм го била чукнала по главата :D :D :D аз като го чух направо не повярвах на ушите си, но което е по-парадоксалното, докато ме клепаше СЕ ЧЕГЪРТАШЕ яко за ташаците и ме гледаше сещайте се как. Е нема такива нагли изроди. И ако си мислите, че наглите лъжи не хващат декиш, да, хващат. Дееби и нагляра смотан, и аз понеже съм добродушна и през цялото време му се усмихвах, защото си мислех, че ще престане, но той не. Клепа, лъже и се дере за ташаците. Е на такъв верно как да не му отвъртиш един шамар да направи задно салто? Иначе ходя по 5 пъти на ден до полиция и прокуратура нищо. Не ти дават една жалба да си подадеш, но разни изроди могат най-безсрамно да се оплакват че си ги почуквала по главата"