Че когато загубя доверие към някого е за цял живот. Така и с приятелите - ако някой веднъж ме предаде, забравям за него. Тоест не прощавам. Както и не искам на мен да ми се прощава в подобен случай.

Graeca sunt non leguntur

Мисля че загубеното доверие не е равно на "непрощаване" или може би греша?
Иначе и аз като теб, един път като ме предадат хората, няма връщане, може малко да им се сърдя, после ми минава, но вече не разчитам тях. Аз ако го направя ... хм, дано са ни били еднакви разбиранията за предателство, щото по принцип гледам да не правя такива неща, ако пък се случи разминаване, нека ме съдят както преценят ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И е много правилно.

Какво е предателството? Да ти обещаят нещо и да не го изпълнят? Да споделиш нещо и да го разпространят? Аз лошите постъпки спрямо мен от близки ми в даден момент хора не разглеждам като предателства. Имал нужда, решил, че така ще е по-добре - ми хубаво. Всеки има право да решава сам как да живее и как да се държи. Ако ме е засегнало някак - е, ще се оправя. Без драма. Не че съм сигурна дали е нормално. Сигурно от половин час се мъча да изровя някаква тежка случка от живота си, която да кръстя предателство и не се сещам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Без драми. Продължавам напред и толкова. Но сменям пейзажа. Въпрос на светоусещане.

Graeca sunt non leguntur

Е то отдръпването е логично направо до задължителност. Но при мен не се получава заради сърдене или понеже спрямо мен е било гадно, а защото не харесвам хора, които постъпват зле за други хора. Може да се каже и че не сме за в един пейзаж.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти прозвуча обаче много по-тежко, отколкото го виждам аз. Съжалявам, ако си имал неприятен случай. Фръц, пръц, поредна гола констатация, пльос инцидента в статистиката и всеки по неговата пътечка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз съм на този принцип. Често прощавам дреболии, но стане ли въпрос за сериозни неща и накърняване на моите принципи спрямо мен самата от друго лице, заличавам го от живота си.
Така изхвърлих една "приятелка". Така изхвърлих и съпруга.
Тръгне ли да си мие ръцете с мен и да се изказва от мое име по лични въпроси, или да ми засегне интереса без да съм причината аз, до там е.
Дали е правилно по принцип, не зная. Но смятам, че е правилно спрямо мен.
Който ме нарани, предаде, продаде или нещо подобно, няма място в моето обкръжение.
Също както ти си написал, и аз искам хората така да се отнасят с мен. Точно поради тази причина избягвам да изпадам в ситуации, в които да загубят доверието си в мен. Най-малкото, ако го загубят те, ще го загубя и самата аз в себе си.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Аз съм давала втори шанс след некоректна постъпка спрямо мен.
Оказвало се е, че съм сгрешила и не е трябвало да го правя. Защото нещата са се повтаряли, дори изпълнението е било по-нагло от предишното.
Взела съм си поука и вече прекъсвам контактите със съответния човек, доколкото е възможно. Поне ги ограничавам, де.

"Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи." ЛЕРМОНТОВ

Прошката е хубаво нещо - дава свобода на прощаващия, облекчение за опростения, но не оправдава лошата постъпка. И аз прощавам, но не забравям, и при следващо "провинение" вече съм наясно що за личност имам срещу себе си - и пак прощавам, и ако всичко се потрети - пак прощавам, но човекът вече ми е безразличен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз съм същия, СЪЩИЯ!

Навремето Камен Пенков който е приятел с баща ми изказа следната забележителна мисъл -

Който предаде един път ще предаде и втори път!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите