Да изгориш до толкова, че да не остане нищо след това.
Като цигара. Веднъж запалена е като един създаден живот. Огънят прозира в нея както всеки ден изгасва по част от живота ни. Дими като емоциите в него. Накрая нищо не остава, освен пепелта. Такъв е живота, като една цигара.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Mpъни на 02.09.13 18:57.

Да изгориш е примерно да се случи нещо страшно лошо което да изгори душата ти из основи. Нещо след което да искаш да се самоубиеш веднага.

А да се промениш, така че вече да не си ти, да не си онзи човек който си бил, да си един непознат за самия себе си ..... не е ли като да ти изгасне цигарата по средата?

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

А да се промениш, така че вече да не си ти, да не си онзи човек който си бил, да си един непознат за самия себе си ..... не е ли като да ти изгасне цигарата по средата?

Почти да.

По-добре да не описвам картината на това как душата пламва и изгаря виждайки насреща си истинското зло. Изгаря с черен огън...

За мен злото се крие в нас самите, в хората и по-конкретно в техните постъпки спрямо другите.
Ние, самите хора сме си зли. Колко от злото ще изкараме от себе си, това можем сами да решим и определим.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

И да и не.

да гориш , за да светиш ?

или да гориш за да гаснеш ?

и в двата случая се минава през горене , но силното горене води да изгасване

Огъня прочиства .
и заличава
след светлината , тъмнина

Има и тъмен огън зла светлина който изгаря душата отвътре навън замразявайки я.

има и такава , иначе няма как да се обясни това жестоко отношение и държание на много хора (един към друг) .