Преди месец загубих моя много близка приятелка. Не се познавахме толкова добре, че да страдам за нея(както ми се вменява), но от нейната смърт съм потресена.
Понякога и аз не мога да си обясня, защо хора от близкото ми обкръжение, които съм загубила не са ми повлияли така отчайващо, но е факт.
Много ми липсва тя, страшно много.
Само като се сетя и се разплаквам.
От тогава пропуших. На нейното погребение запалих първата си цигара.
Боли ме душата, като знам, че я няма.
Не съм изпитвала такава мъка досега, дори и за човека, който ми беше като баща.

Не мога да го преодолея. Не мога да свикна с мисълта, с липсата.
Първите дни въобще не се усмихвах. Сега се усмихвам, въпреки, че ми тежи. А в къщи и си поплаквам.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Стига ревала, и ти ще умреш!

Ей така сецнах майка един път като се срина на телефона. Свърши работа, но като не си ми наблизо, няма да успея да те разсмея.

Виж. Може би генерално тъгуваш. Нали човек съдел по себе си, та много изсмукани от пръсти хипотези нямам. Отива си някой млад и виждаш безсмислието в живота, хубавата част изчезва на фона на смъртта. Гледаш цялото и се чувстваш безсилна и нещастна. Не е ненормално, но както казах - и ти ще умреш. Аз също. Надявам се не твърде скоро, но все пак натам са нещата. Спри с тия цигари, че ме нервираш. Ела до нас, остави ми бележка с телефон, имам безкрайно време до понеделник и бейби я няма. Ще гледаме филми, ще ти сготвя и ще се лакираме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Стига ревала, и ти ще умреш!
--
ебаси успокоението!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нда. Склонен съм да мисля, че депресията от смъртта на близките, всъщност на ниско полусъзнателно ниво е идеята, че и ти самият си смъртен.

btw, сготви и на мен.

Думите са нищо пред целия жив човек. Тук /онлайн, в клубовете/ съм виждала как доста хора защитават идеята за подхода на "шамара". И винаги съм се чудела как може човек да се заблуждава, че може да си позволи да бъде груб с букви и без усмивка, един гол постинг, нещо тежко вътре, с някаква лечебна цел... На живо има огромна разлика, можеш веднага да реагираш на другия, а тук ако наскърбиш, е вече късно. Майка ми тогава верно се разхили. И си е лаф вече. Не че спря да тъжи, но спря да истеричничи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми аз си знам, че затова се вкисвам когато някой умре. Да, мъчно ми е и за самия човек, разбира се, но повече ми тежи цялата идея на пребиваването наоколо. Цъфнеш, погънеш се малко и айде заминал, тъпо е някак.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

физическата невъзможност някой жив да си представи, какво всъщност е смъртта.

самият преход е обаче унищожителен за психиката, ако се опиташ да си го представиш.

----

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според някви философски учения, смисъла на живота е да намериш смисъл. Бих добавил - ако не намираш смисъл в живота, просто му се радвай. Само че повечето хора са...

Защо да е чак физически невъзможно някой жив да си представи? Аз си представям. Растенията гният, животните умират, месото им гние, моето тяло е месо, значи ще изгние също. Дали съм си унищожила психиката с тая представа? Идеите за души-муши и т.н. по-скоро от любов към фантастиката се надявам да са донякъде достоверни. Енергия, пренасяне, паралелни вселени, некви такива ми звучат привлекателно, но понеже не се знае дали ще се уредя с втори живот на Зета-осем примерно, налага се да преглътна, че съм тук за малко и ще изгния.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може би ще е добре да замълча, не искам на Мръни да й стане гадно. И се извинявам, ако на някой друг му звучи също неприятно. Сигурно има значение, че като малка живях доста време с човек, който очаквах всеки момент да умре и съм се настроила така натуралистично ли, не знам как да го кажа, приела съм го момента с умирането, че ще се случи неизбежно, че няма нужда да го мисля, страдам и опитвам едва ли не да го избегна, ииии толкова. Мрънчо, наистина извинявай, разсъждавам си, мързя и пиша.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като се гледам, не ставам за философ. Освен за тип дървен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите