Кога човек разбира, че е на погрешният път? Когато стигне улица без изход или когато въпреки, че е на такава улица продължава да си бие главата в скалата и се мъчи да пробие тунел...
И кое е правилното - пробиването на тунел или хващането на други пътища....

При мен нещата се случват в следния ред, Шоко: стигам до стената, удрям яко главата, просвам се за известно време, докато се освестя.
Надигам се и поемам... отначало накъдето ми видят очите, безцелно.
После осмислям случилото се и търся вярната улица.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И пробиването на тунел е нов Път.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Що ми е да ходя по пътища - стоя си на кръстовищети и само наблюдавам.'найш къв кеф е?Ела на 5'те кюшета и само гледай...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

шоко, хубава тема. докато търсиш отговорите, ще видиш ако не целя, го голяма част от спектъра на човешката природа.
аз например продължавам да копая в скалата/стената. обаче това не е мъдро. но това е моя начин.

А аз не съм така...мога да си бия главата с години и пак продължавам с идеята, че прокопавам тунел...
Въпросът е, че в един момент се замислям, за безсмислието в това действие....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Зависи колко е дълъг тунела...дали няма доживот да си копаеш и пак да не стигнеш там, където искаш...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знам. И аз съм така. Ама идва момента, когато се замисляш, заслужава ли си?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Естествоизпитателки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите