|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Снощи
|
|
| Автор |
пТичка () |
| Публикувано | 30.04.13 00:51 |
|
|
демек миналата нощ докато си спя дочувам сякаш от мноого далече някакво дете да реве и чувам как някой ми казва:
- Твойто е!
- А, мойто ли?!
- Да (и вече под формата на мисъл: "ходи да го видиш!")
Всичкото беше сякаш само за някакъв миг, точно преди да отворя очи посред нощ и да си чуя детето. Усещането беше сякаш много бързо се завърнах в тялото си, за да видя какво иска детето ми. Супер странно ми е и досега не ми се беше случвало. Вярвам, че човека е повече от тяло, но явно за пореден път се убеждавам в това. Помъчих се да се сетя за предишните пъти и най-скорошния от тях беше по време на раждането на детето ми, когато с епидурална упойка ми правиха секцио и докато ме режеха изпитах парадокса да не усещам нищо, но въпреки това да долавям мириса на изгорялата ми кожа (режеха ме с нещо като електронож). Още тогава си помислих, че съм като животно на заколение, само където не усещам. Хаха, а пък като ме връзваха още преди това с разперени ръце на масата и самата сестра каза: "сега тука лягаш точно като Христос". А след измъчените ситуации преди това за мен да легна там си беше досущ като възкръсване, та ни най-малка мъка не ми беше тва, че се налага така да ме вържат, щото факт, че мъката си беше до преди да стигна залата за секцио. Но, да не се отплесвам в разкази за раждане (мога дълго да говоря по темата, но най-много да се изплаши некоя булка и да не понечи да ражда) Другия момент беше след като мина всичко и чаках да изляза от упойката. То не че аз толкова го чаках това, на мен даже ми беше някак забавно да не си усещам тялото от кръста надолу, още повече, че знаех как после като почна да го усещам ще почнат и болежките. Е да, ама сестрата държеше да знае почвам ли аз да усещам вече пръстите на десния си крак (че първо на него трябвало, примерно). Ми не, аз пък почнах да усещам първо на другия и й го казах. А тя много учудена: "Не, обикновено първо на десния трябва да усетите!" Ееми сега какво да направя, да си заповядам на пръстчетата ли... Ама помня, че бях в някаква еуфория - от упойката ли, от раждането ли, не знам, но се чувствах удивително добре, нищо че не си усещах краката. Обаче интересно е да почнеш маалко по малко да ги усещаш, от пръстчетата - едно по едно, после лека-полека нагоре до цялостно усещане. Ми не знам, някакси нямаше как да не се замисля как си бях напълно цялостна и ведра, и спокойна, и весела дори и докато не ги усещах. Е как така не бях половин човек докато бях с наполовина безчувствено тяло, а? Нещо друго, което е основно в случая - краката аз си ги "усещах", ама те сякаш не искаха да ме слушат, защото докато ме питаше сестрата усещам ли ги вече аз й казах Да, обаче тя, хитрушата ме накара да си размърдам пръстите - е, не ме послушаха! ма много им се ядосах! аз си ги мърдах, те не се поместват! бреей, викам си, как става тая работа, че аз дори в момента съм с кръстосани крака и да му се не види, като ги погледна хич не са кръстосани, ама защо тогава имам това усещане?!
що за илюзия е тази за несъвършените ни сетива? и как след това някой ще ме убеди да повярвам, че съм само тяло и умра ли се свършва? е да, свършва се с тялото ми, но Аз, аз коя съм, откъде съм дошла и колко време преди това съм живяла и в колко тела... въпроси, въпроси... пък съм си любознателна и като го срещна Господ на оня свят на мира няма да го оставя, докато не ми разясни всичкото!
знам, че много от вас сигурно ще ме сметнат за луда,
пък може и да не са чак толкова далече от истината
важното е, че така ми е кеф, пък и споделих, че да ми олекне,
дамм, направо съм доволна, а пък тва днеска ми пълни душата, ай да ви черпя!
и да си лягам!
(тю, птицо нощна колко си отвеяна!)
| |
|
|
|
На мен пък искаха насила да ми дават някакви обезболяващи след секциото.
Птиче, няма кой да те вземе за луда - споко. Всички хора се вълнуват от подобни въпроси.
| |
|
Тема
|
 Re: Снощи
[re: пТичка]
|
|
| Автор |
shshtt (късметлийка) |
| Публикувано | 30.04.13 08:20 |
|
|
Да, много е шантаво усещането, че има теб и извън тялото. Голяма загадка е мозъка :)
Това за миналите животи ми е супер интересно, както и хората които ги виждат. Не знам за себе си имала ли съм, нямала ли съм минал живот.
Имала съм някакви усещания странни, като примерно че пилотирам космически кораб или де да знам какво, но аз го водя в пространството
Голям смях са тези фантазии, щото усещането е за можене, а нямат никаква почва и на какво реално да се опра. Примерно аз съм с не съвсем добре развити физически умения и съм се отказала да опитвам да шофирам, защото просто не ставам за това -трудно ми е да си координирам движенията и да реагирам адекватно на на пътя.
А пък ако говорим за това физически къде си и какво правиш, пък как всъщност мислено си съвсем другаде и зает с други дейности, ще намесим успоредните реалности и ще стане съвсем сложно да приемане.
Любопитни са ми и на мен тези неща, но вече знам, че няма да науча нещо със сигурност за тях и не се вторачвам да ги изследвам като се случат. В повечето случаи се забавлявам, но ако мозъка твори страхотии може и да е ужасяващо.
| |
|
Тема
|
Re: Снощи
[re: пТичка]
|
|
| Автор |
шyндa (шурдилович) |
| Публикувано | 30.04.13 08:37 |
|
|
Ти ли разхождаш едно бяло куче неделя рано сутрин в парка?
| |
|
|
|
Всъщност май ще се окаже, че извън мозъка ни няма нищо - материалната действителност не съществува, т.е. съществува само в черепните ни кутии.
| |
|
|
|
да бе, представяш ли си?!
| |
|
|
|
Тоест в твоята кутия. Няма и не може да съществуват доказателства, че има нещо извън нея.
| |
|
|
|
Така де.
Ихх, ама как хубаво си го написал!!!
| |
|
|
|
Все пак, тия букви, дето в момента ги четеш, идват от някъде. Ако приемем, че не са синтезирани навън, а са продукт на интелекта ти, въпроса е какъв е смисъла той да общува сам със себе си?
| |
|
|
|
Аз не разбрах какво точно искаш да кажеш!
По ред на номерата:
1. Процесите в мозъка са толкова бързи, че може за минута да изсънуваш дълга и подробна поредица от събития и да останеш с чувството, че са минали часове. Съответно - при рева на детето ти звука го поемаш, макар несъзнателно, и мозъкът ти намира най-подходящия начин да те размърда за секунди - като изиграе сценарий, с който да те притесни, разтревожи и съответно събуди. Ти си мислиш, че се събуждаш предварително, а сънят ти се е превъртял така бързо, че се будиш просто в същия миг.
2. Няма нищо странно в усещането за мирис под епидурална упойка, тя просто не е пълна упойка.
3. Еуфорията - това е адреналин. Не е нужно да осъзнаваш нараняването, за да реагира тялото ти на него. Ти не усещаш болката, но тялото ти взима мерки да се защити.
4. За лъжовните усещания - забравих термина, а сега не ми се търси, мисля, че беше периферна невропатия. При теб временно. Но е същото, поради което има хора, които са в чудесен мускулен тонус и с прекрасно зрение, но нямат усещането на пространство, преценката за разстояние, височина, ся научно не мога да обяснявам, но не могат да сложат крак пред крак, за да вървят, просто защото се разминават сигналите в мозъка им. Той си мисли, че качва стъпало, и е сигурен, и усеща, че си вдига крака, а всъщност не го вдига. Сещаш ли се? Дефектирала си от упойката за момента.
Та с две думи - ако трябваше да си намеря нещо за душата в твоя текст, не го намерих.
Не че споря по въпроса има ли или няма душа, ама някак по-редно ми се вижда вярването в тия неща да е по по-правилни признаци.
| |
|
|
|
Проекциите на един мозък се срещат с проекциите на друг, с (не)осъзнатата идея да надскочат илюзиите и предразсъдъците си, за да видят нещо отвъд тях?
Знам ли.
| |
|
|
|
насила, казваш?
е ти кво, искаше да си те боли ли?
мазохистка
аз пък лежах в реанимация с едно също секцио, което само се показваше как може да става, да ходи натам-насам и дори не се превеждаше, като вървеше - цяло чудо направо, като знам мен как ме болеше, а тя направо си се фукаше и повтаряше как не я боли, с което направо си дразнеше, но по едно време я излових (аз нали съм зоркото око ) как скришно си гълта някакви хапченца - ааа, то така и баба знае! ама кой и защо заблуждаваше - е на тоя въпрос не успях да си отговоря...
| |
|
|
|
добре казано
| |
|
|
|
да, разхождам едно бяло, сладко кученце,
само че двукрако...
и не само в неделя
| |
|
|
|
не разбра или не искаше да разбереш ?
че като гледам добри логични обяснения си намерила на всяко нещо,
всъщност, както всеки път намираш
смешно ми е, защото си представих как дори, примерно да кацнат извънземните и да го видиш това с очите си, наред с един куп други свидетели, ще почнеш сигурно пак наай-логично и спокойно да ги разубеждаваш, че не е това, което са видяли...
та така, тялото ми може и да взима мерки да се защити, когато го нараняват, но защо така имам чувството, че при теб ума прави същото?
съзнателно или несъзнателно сякаш се защитаваш от всичко, което е ново, непознато и различно? дали пък не си човек, който не обича промените? просто налучквам
Редактирано от пТичка на 30.04.13 16:38.
| |
|
|
|
От страх, бе, от страх не исках
| |
|
|
|
Оооооо-хо-хо-хо!!! Съжалявам, скъпа! Точно пък за извънземните въобще НЕ позна! Най-вероятно първо ще хукна да ги спасявам от нас! И не се шегувам.
Просто видях нормални случки с обикновени обяснения. Аз поначало възприемам телата ни като чудеса. Съвсем истински чудеса от неимоверна сложност - чиста, невероятна, прекрасна, необяснима магия! Страшно впечатляващи машинарийки. А енергийните полета-движения-обмени /ах, пардон, душа?/ ги възприемам далеч не така сантиментално както явно ти.
Ся да поплача, че те приземих ли?
Като измислиш нещо романтично, невидимо, странно, как да го кажа - митично и езотерично??? - то трябва да ти върши работа, за да повярваш, че сме нещо повече от малко мръвка ли? Ми аз съм абсолютно убедена, че сме повече и без да се правя на сляпа за фактите, и без да прибягвам до фантазии.
От темата ти не съм ни най-малко притеснена, за да прилагам някаква защита, напротив - съвсем приятелски подавам няколко нормални обяснения, за да не се чувстваш объркана и като пиле в кълчища от странните, невероятни и неразбираеми неща, които /мислиш, че/ ти се случват. Смятам, че когато /и ако/ на човек му се случи нещо различно и вълшебно, той трябва да го отличи, да разбере, че е такова и истински да го оцени, а не във всичкото да търси чудеса.
п.п. Бях сигурна, че нещо изпускам, за втори път днес.
Моля ти се, никога повече не подозирай един водолей, че може да се стресне от нещо ново и различно. А съм с доста кОзи планети, затова фърчането ми е не винаги разбираемо.
Редактирано от Бeзcъницa на 30.04.13 17:41.
| |
|
|
|
говорят за астрален свят, тела и пр., но само напредналите духовно явно могат да го усетят/почувтват. Е, честито, сигурно си от тях.
Пък, ако още малко понапишеш за краци и пръсти ще те пратя в ГЗС, женските крака и дупе са любимите ми, т.е.-моите фетиши, както биха се изразили неправилно някои (защото фетиша може да е само към неодушевен предмет)
| |
|
|
|
квооо?
| |
|
|
|
Водолей ли си? Затова така се разбираме
Само, където след като си пуснах поста се сетих как успокояваше Мръни там, една вечер, като се беше паникьосала от някакви светлини и сенки... Та така ми просветна, че явно целиш да ме успокоиш, обаче не знаеш, че аз съвсем не съм изплашена, ми си се кефя (което съм отбелязала, всъщност в края на темата си). Обичам подобни случки - не ги търся (т.е., това в което ме обвинявате - че един вид виждам чудеса във всичко, не, защото не ги търся), не ги предизвиквам, а просто им се радвам, когато се случат. Или както ти си написала:
Смятам, че когато /и ако/ на човек му се случи нещо различно и вълшебно, той трябва да го отличи, да разбере, че е такова и истински да го оцени
Е, оцених и споделих,
не ме е страх
| |
|
|
|
Аз бях казала за епидурална упойка да не ми се споменава. Да не ме осакатят. Голям страх. По-голям от 18 часа мъки.
| |
|
|
|
еми то няма как иначе да се случи секциото без упойка... на една позната й го бяха правили с пълна упойка като питах от къф зор ми обясни, че именно да не я увредили евентуално с упойката в кръста... е то, ако е писано... ама едното за сметка на другото - като си с пълна няма да те увредят, обаче няма и да си чуеш изплакването на детенцето, пък да си го видиш... абе най-добре си е естественото раждане, според мен, въпреки че на мен ми е трудно психически да го възприема, ако трябва на мен да се случи, та явно ако не със сигурност, то поне с голяма вероятност, като да съм била мъж в предишния си живот...
| |
|
|
|
не е било умишлено тва с пръстите и крачетата - ама си и ти, как може от цялата тема точно това да те впечатли! верно ти е някакъв фетиш... да не си оня ми бивш, на който не му бяха харесали пръстите ми... ама пък от други работи не се оплака... хахааа днеска ръся простотия след простотия, та май ще спирам
| |
|
|
|
Ми и при нея видях само нормални неща, кво да направя. Във всеки случай хич не разчитай да излъжа за едното успокоение. Ако те нападнат слузести гадове и ми ги снимаш, със сигурност ще ти подскажа, че това е моментът да се ужасиш качествено, дори мога да ти планирам как най-полезно да се паникьосаш. Но няма да те излъжа, че сънуваш! В никакъв случай!
Сега ми кажи какво е чудото, което си намерила, че имам четири неща, от които не мога да се хвана за никое, още нямам идея кое те е най-силно впечатлило. Няма да го коментирам, ясно е, че за тая тема не ставам, просто искам да знам.
| |
|
|
|
ами впечатли ме, че не съм сънувала, просто сякаш се завърнах от някъде в тялото си - усещането беше именно такова, пък ти си го наричай сън, щом така ти харесва само че аз знам какво усетих а то не е лесно да се опише и като се опише с думи някакси му се губи смисъла, та разбираемо е да не ми се разбира (сори за тафтологията, но беше умишлена )
Редактирано от пТичка на 30.04.13 18:10.
| |
|
|
|
хахахаха: ))) вие жените понекога не се усещате, па после ние сме били виновни
| |
|
|
|
за всичко сте виновни
| |
|
|
|
Еми, жените не ставате за философия.
| |
|
|
|
За щастие.
| |
|
|
|
Всъщност като се замисля, ставате за точно 4 неща.
| |
|
|
|
Наздраве по тоя повод!
И не го мисли толкоз.
| |
|
|
|
Хмм, и няма да ми се опълчиш с опровержения? Не ми е интересно така.
| |
|
|
|
явно това е целта
я изброй 4-те неща!
Редактирано от пТичка на 02.05.13 17:26.
| |
|
|
|
Като пишеш толкова дълги неща, пълни с безсмислици, мислиш ли, че някой сериозен човек ще се захване да ги чете.
| |
|
|
|
е, тук сме все хора без работа...
а ти пък си бил много сериозен (щом си ме прочел цялата)
П.П.
пък снощи сънувах, че летя и мани летенето, ами си бях летящ дух и се тренирах да преминавам през разни материални работи, после видях, че някакъв негър ме следи и побеснях, и реших, че ще го пребия та отидох да го бия, обаче и той дух и аз замахвам, а ръцете ми минават през него и така не мога да го ударя - побеснях направо и почнах да му крещя: "умрии, ще те убияяя!" и мятах едни юмруци, обаче крещях до полуда, така, че се събудих от виковете си... почвам да си мисля, че или действително си летя нанякъде докато спя (демек - душата ми) или напълно яко си откачам... то смешно, ама снощи не беше хич весело, пу как пък не пукна тоя гад, ма не можах да го докопам и това си е! освирепях, обаче от злоба, друг път чак толкова бясна не съм се сънувала, та ми е смешно що за агресия тая в себе си... ееей, сега дали ме прочете, аа?
| |
|
|
|
а пък снощи явно още преди да си легна съм спяла, щот тва парче от сигнатурата го слушах поне 15 пъти, само където съм му написала името, ама съм забравила да му сложа линка и сега се чудя що ли пък не мога пак да си го пусна...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
| 
|
|
(distance)
