Платоническата любов / Контакти / Споделено

Като се замислих, платоничната любов не е приятелство.
Кaкто ти каза, тя е допускане в собствената ти и влизане в душата на другия, а там допускаме хора които я изпълват с нещо, което ни харесва с кредит на доверие ... слях, емоция, начин по който ни кара да се чувстваме, атмосфера и т.н. И ефекта от всичко това, е като при влюбването, но без да изпитваме страст към тялото на притежателя на душата.
Е да, но въпросният човек е нужно само да промени държание, да спре кранчето на ефекта който пробужда, да го промени към по-неприятен, да нарани егото на другия и веднага бива изритан, защото не си е изплатил кредита на доверие, камо ли натрупал такова. Т.е. Платоничната любов е влюбване в някаква част от другия, в дадено негово настроение, роля, поведение, но не и в самият човек, не и в неговата цялост дори като душевност, дори ние не сме го допуснали в цялата си същност.
Приятелството от своя страна е приемане на цялостната ти душевност, както с радостите, така и с болките и няма да те изрита, само защото си спрял кранчето на хубавото му или само защото поведението ти е наранило егото му по някакъв начин.
Точно за това винаги съм казвала, че любовта е крехка, ако не е положена на основата на приятелството, а приятелството е преди всичко доверие, което другият е натрупал в нас, а не съществува въз основата на кредит.