|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Баба ми, котката и Витоша
|
|
| Автор |
пТичка () |
| Публикувано | 05.04.13 23:08 |
|
|
Това са нещата, които ще ми липсват...
Останалото си е в мен или ще си го взема.
Де да можех да взема и тях. А сега ще останат само в мислите и сънищата ми.
Още не съм тръгнала, а вече мисля какво ще ми липсва. Един вид сбогуване. Искам да се подготвя психически. Мразя сбогуванията. Винаги боли. Единственото хубаво нещо на края на едно е, че започва началото на друго. Затваряйки вратата, отваряме нова. Не се гледа повече назад, ако искаш да продължиш...
Разсъждавам си. Вие какво не бихте могли да прежалите, ако ви се наложи да почнете съвсем наново живота си и да се разделите с всичко старо? Установих, че за мен са тези трите: баба ми, котката и Витоша...
| |
|
|
|
накъде бе, душа? Англия, Америка, Канада? А може би Австралия и Нова? Не, едва ли, последните две, макар и далеко, не биха предизвикали такива носталгии...
| |
|
Тема
|
Re: Баба ми, котката и Витоша
[re: пТичка]
|
|
| Автор |
Чиcтoмeтka (летяща метла) |
| Публикувано | 05.04.13 23:28 |
|
|
Близките, домашните животни и домът на родителите ми, който е и мой дом.
***
Разбира се, че не сте длъжни! Но аз също не съм длъжна!
| |
|
|
|
оф, де да беше англоговоряща...
една колежка навремето ми викаше: "душе"
в началото се чудех да се обиждам ли или да го приема, като комплимент...
Редактирано от пТичка на 05.04.13 23:35.
| |
|
|
|
по-зле, франкоговоряща или дойчеговоряща?
| |
|
|
|
нацистите му гадни
| |
|
|
|
харашо, харашо е там, ще свикнеш на хуйбавото бърже-)) пък и си близко-)) А защо не вземеш котката си все пак? Инак, най би ми било мъчно за баба ми - страхотен човек беше...не бих понесъл да я напусна, колкото и тривиално да звучи....
| |
|
Тема
|
Re: Баба ми, котката и Витоша
[re: пТичка]
|
|
| Автор |
saksun (непозната) |
| Публикувано | 05.04.13 23:45 |
|
|
Няма как да продължа напред. В посоката, която чертаеш. Не бих се разделила с близките си хора за нищо на света.
Не е като да обърнеш гръб на стара любов и да се усмихнеш на нова. Това е живот.
Другото - не.
"Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи." ЛЕРМОНТОВ
| |
|
|
|
била съм, знам, че е харашо...
ама...
не всичко опира до хубавото
както виждаш - баба ми, котката... и Витоша...
не мога да я взема, тя и без това е на преклонна възраст (котката де, освен бабата) плюс това отивам в комплект с малко дете, което е напълно достатъчно
още помня как гледах замечтано Алпите, които се виждаха от прозореца на жилището и в главата ми не спираше да се върти мисълта: "Ееей, сега какво ли е на Витоша!" Осъзнавам, че е супер-малоумна мисъл, обаче някакси не мога да я спра, да я контролирам. Не знаех, че носталгията е такава страшна болест. Не и докато не ми се случи. Който не го е изпитал не знае какво е. От друга страна си давам ясна сметка, че това е като едно улично кученце, което навремето беше прибрала за през нощта една приятелка. После го пуснаха и като ги питах защо са го направили каза, че цяла нощ е драло по входната врата да излезе. Та и аз така - хем знам, че това, с което съм свикнала и ми е познато не е най-хубавото, обаче някакси просто си свикнал с него и си го искаш с всичкото му лошо и хубаво. Т.е., инстинкта е малоумен и го осъзнаваш, но как да се пребориш с него?! Дали ако си напиша с главни букви на някое от онези лепкащите листчета: "Не се поддавай на емоцията" или: "В БГ е гадно!" и си го лепна на хладилника ще ми бъде по-лесно да свикна с мисълта?
Редактирано от пТичка на 05.04.13 23:53.
| |
|
Тема
|
Re: Баба ми, котката и Витоша
[re: saksun]
|
|
| Автор |
пТичка () |
| Публикувано | 05.04.13 23:57 |
|
|
за мен е по-лесно,
тъй като нямам близки,
роднини и т.н.,
съответно към дома си не съм привързана,
никога не съм се чувствала в него като у дома си,
даже напротив - чувствала съм се много по-уютно в жилища,
които не са мои и при хора, с които не съм имала кръвна връзка
по твоята логика аз съм един вид вече умряла
всъщност, може би си права
е, сега е време да отида просто да ме закопаят,
пък току-виж възкръсна, че то не се знае - или ще е ад, или ще е Рай...
Редактирано от пТичка на 05.04.13 23:59.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
| 
|
|
