|
Тема
|
 Колко често
|
|
| Автор |
ШokoЛaдa () |
| Публикувано | 22.03.13 19:46 |
|
|
се сещаме за приятелите си?
Днес моята приятелка от детството ми има РД, с нея не сме се виждали от години, но въпреки всичко е в сърцето ми. Поздравих я, но си остана гадния привкус, че все нямаме време да се виждаме по-често....
Като слушам тази песен, виждам морето, нея и хиляди незабравими емоции....
|
|
|
|
|
Емоционалната близост е най-важна.
Разстоянието и времето са неща, които не винаги могат да се преодолеят лесно.
Главното е да знаеш, че в най-трудните ти моменти приятелите мислят и са духом с теб.
"Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи." ЛЕРМОНТОВ
|
|
|
|
|
Много хубава и смислена песен и много добър певец. Аплодирам!
|
|
|
Тема
|
 Re: Колко често
[re: Xюppeм]
|
|
| Автор |
saksun (непозната) |
| Публикувано | 22.03.13 20:26 |
|
|
"Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи." ЛЕРМОНТОВ
|
|
|
|
|
Не се плаши, ако трябва да се сбогуваш.
За да има нови срещи, първо трябва да има сбогуване. А щом сте приятели, непременно ще се срещнете, било след броени мигове или след няколко живота.
"Илюзии" от Ричард Бах
Има три гледни точки ... моята, твоята и правилната.
|
|
|
|
|
Така е.....но понякога вместо да създаваме спомени, се връщаме назад за да ги търсим...
Днес обаче, като се чухме за пореден път, си обещахме, че това лято ще е различно........все за хубавите неща и емоции нямаме време....а после се чудим защо сме изнервени и озлобени....
Приятелите са хората, с които се чувстваш уютно и добре ......а с нея и още една девойка, бяхме като сестри...баси как ни завъртя този тъп живот...сега средствата за комуникация са ни телефоните и нета...
Май трябва промяна....
|
|
|
|
|
Тц, аз си искам в този живот да е.........
Знаеш ли има хора, с които може от години да не сме се виждали и чували, но в момента на срещата, просто душата ми пее...
Колко малко му трябва на човек да е щастлив и доволен и понякога се чудя ослепяхме ли, оглушахме ли, та зорлем си правим живота черен...ама май най-правилната дума е, че оглупяхме..................
|
|
|
|
|
Ти пък къде отиде на другият край? Имаше и варианта, "след броени мигове".
Моето виждане на нещата .... когато сме свързани с дадени хора, чрез душите и сърцата си, колкото и време да мине в което не сме ги виждали, в момента на срещата си то сякаш изчезва. С хора, които ни свързва разума, но не са докоснали сърцата и душите ни, и след няколко месечна раздяла, се чувстваме вече като чужди. .... Ако даваме по-често думата на сърцето си, а не на разума си, живота може би ще е по-щастлив и ние самите по-доволни.
Но може и да греша, кой знае.
Има три гледни точки ... моята, твоята и правилната.
|
|
|
|
|
много често. отварям скайпа и ме връхлитат вълни от неща, които мога да ги питам или искам да им споделя. и се спирам.
|
|
|
|
|
Уфффф...аз много не правя разлика между обич с разума и обич със сърцето...все е обич.
Знаеш ли, по принцип ако си забелязала, трудно използам думата обичам те, защото просто за мен не е само дума, а тя е изпълна и с емоции. Та днес се замислих на колко човека мога да я кажа....близки хора, приятели, роднини, семейство.....ми оказа се, че наистина обичам доста хора...
Ама лошото е, че дните за размисъл са ми кът....днес бях сама и имах цялото време за размисъл...полезно беше...
|
|
|
|
|
КПД-то днес ти е било добро, т.е. нямаш наченки на оглупяване.
Има три гледни точки ... моята, твоята и правилната.
|
|
|
|
|
Абе хич ме няма...хрема, люти ми на носа, главата ми бушон, а нямам силичка да стана от леглото....едва излязох за един час.......ама не мрънкам де...ще мине..
Ето ти едно поздравче....
цял ден си го слушам...
|
|
|
|
|
Да минава по-бързо.
Ето и едно от мен ...
Има три гледни точки ... моята, твоята и правилната.
|
|
|
|
|
Ако бях мъж, щях да я свалям тази мацка........
Трудно се зазяпвам по жени....ама тази и глас и външност и песни....
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
..............
Лятото ме карат /братовчеда и жена му, тя е полякиня/ да ходя в Граево....и погледни каква реклама ми пуснаха....
|
|
|
|
|
Има три гледни точки ... моята, твоята и правилната.
|
|
|
|
|
За полякините мога да кажа само добри думи.
|
|
|
|
|
много е гадно като те завърти така живота, признавам. Има го горчивия привкус, но знай-той е двустранен, имам предвид- причините довели до това да го има са двустранни, а не само работа и лични ангажименти. Който иска - остава и те подкрепя независимо от 1)време; 2) разстояние; 3) ангажименти. И остава верен твой подруг, без значение,ч е не сте се виждали с години, ако и да живеете на две преки, образно казано
|
|
|
|
|
Е точно това е проблема, Кафе. Аз също, я имам моята приятелка във фейса, гледам снимки, харесвам публикации и с другата е така...ама на живо на една маса не сме били с години...Преди само с поглед се разбирахме...едно намигане и вече знаехме стратегията....боже колко глупости сме правили.......тогава наистина създавахме спомени....
Не знам, но човек сам прави живота си и ако не се осъзнае, кара по магистралата с бясна скорост, а не забелязва пътечките с красотите...проблема си е негов
А относно споделянето, трудно го правя, дори и с най-близките хора, все гледам да не ги товаря...за мен приятел е не да го товариш с проблемите си, а да си изкарате приятно времето заедно и с него да забравиш за проблемите си....
|
|
|
|
|
Така е, но при мен чуденката е друга....наистина ли сме толкова заети...или просто сме се отдали по течението...и само се оправдаваме....Ние сме социални същества и за да сме щастливи и доволни трябва да сме обградени от хората, които наистина обичаме....
Абе знам ли...ама май вместо да философствам, трябва да действам.......всичко е в ръцете ни........А някой знае ли къде изчезна Джоана...??? Липсва ми...
|
|
|
|
|
И аз. Братовчедката ми е страхотно същество, а братовчед ми е просто един щастливец с такава жена. Даже научих и полски малко, ама аз пък я научих на български, защото тя милата като дойде нищо не разбираше. Кръстница съм и на мъничкото им дете, с един поляк заедно го кръстихме и то в католическа църква. Беше много интересно.
|
|
|
|
|
хубаво е
|
|
|
|
|
спомних си как като малки си пеехме тази песничка с една приятелка:
от коя ли година е?
Редактирано от пТичка на 22.03.13 23:31.
|
|
|
|
|
По течението сме, срах ни е да излезем от зоната на комфорта.
И на мен ми липсва Джо! ЗАиграла се е с оня с татусите обичките
|
|
|
|
|
...ставай, обличай се и кажи къде да те чакам...отиваме да танцуваме някъде.....................
Що ми пускаш такива песни по нощите, а?......
Няма да кажа годината, тайна е...
|
|
|
|
|
Как добре се разбираме телетата.....
|
|
|
|
|
оооо...., ти да видиш
|
|
|
|
|
хаха, кви нощи - има ли за тебе таквоз нЯщо ?!
и ме амбицира да намеря годината - 87-ма - леле, кво лапе съм била!
жалко, че нямам снимки
а танците за друг път, че съм яко грипава и приличам на жива-умряла... надявам се само това да е последния зъл и мутирал грип за тази зима, защото наистина имам чувството, че всеки следващ е много по-гаден от предишния и както каза преди време една приятелка: "честно, имах чувството, че умирам"... наистина усещането е точно такова...
Редактирано от пТичка на 23.03.13 00:02.
|
|
|
|
|
Имах двама по-сериозни приятели от ония златни времена. Първият загина в катастрофа на 19 години, а вторият в момента в който видя спирането на прогресът ми в живота се отказа от мен. За сметка на това станах приятел с неговия баща който е железен. Жалко е, че е създал такова лайно.
Впрочем неговият син с когото отдавна не се виждаме има регистрация тук в дира. С първото му влизане отиде в ГЗС и си потърси секс. Нищо лошо само дето си има сериозна и доста свестна приятелка.
If ya wanna survive be prepared to shoot!
Stay hard like me,
|
|
|
|
|
Добро утро!
Има я, и снощи заспах рано рано....
За танци винаги има време, тъй че няма проблем....
Аз днес съм по-добре и за това списъка ми със задачките нарастна, даже и миене на прозорци включих...
|
|
|
|
|
и ти ли си болна?
кви ти прозорци - навън е 3 градуса!
изчакай го малко да се затопли
|
|
|
|
|
Ми, Фйле, не съжалявай, след като те е оставил, значи не ти е бил приятел. Нали знаеш, в живота винаги има хора, които идват и си отиват....
|
|
|
|
|
Яко....вчера направо полудях...глава, гърло, нос...сълзи...ужас...
Днес поне за сега....течовете спряха.......ама да видим де...
Абе, остави градусите, проблем е вятъра, защото за да измия прозореца, трябва да се катеря по перваза....защото никой не правеше сметка като поставяха дограмата, че тя все пак трябва да се мие. Имаме един огромен прозорец, но той не се отваря. Не могло да се направи да се отваря, защото бил много тежък...Ама нищо де, малко адреналин..
|
|
|
Тема
|
Re: Колко често
[re: ШokoЛaдa]
|
|
| Автор |
шyндa (шурдилович) |
| Публикувано | 23.03.13 10:32 |
|
|
Поздрави я и от мен тая твоя приятелка, да е жива и здрава
|
|
|
|
|
скъпа, фащай мъжО да ги мие!
при нас редовно ставам свидетел на мъже, които мият прозорци, простират и т.н., което ме подсеща за нещо, наскоро прочетено:
жената - на късмет,
куче и мъж - както ги научиш!
явно тукашните жени са добри обучителки...
(трябва да ги питам как се прави)
|
|
|
|
|
Никога не ми е бил истински приятел. 12ти клас имах проблем с един голям гадняр от съседния клас в когото се бях втурачил от години. Имахме дребно пререкание в общ за двата класа час. После копелето съвсем случайно ме видя да си тръгвам от часове, пресрещна ме в двора на гимназията, блъсна ме и ми наби главичка. Не му скочих защото имах цветни лещи в очите и можеше да ми ги вкара направо в мозъка. На следващия ден викам въпросният приятел и негов съсед да ми пазят гърба. Намерих копелдакът и веднага му скочих на бой. От там се намеси баща му и моите "приятели"като го видяха духнаха. Охраната на училището ни разтърва и аз си тръгнах. Надалеч от оградата на гимназията гаднярът подкрепен от свой съученик-бъдещ дилър на наркотици в София ме застигнаха и пребиха от бой. Ако не беше бащата на копелдакът да уреди нещата дипломатически можеше ме убият.Буквално върху главата ми валеше вихрушка от крошета и шутове. Това в продължение на бая минути.
След години когато баща ми купи 8 годишен пасат не можех да се отърва от присъствието на фалшивият си приятел. Това беше пролетта на 2002ра година. Когато през 2007ма закъсах сериозно с парите той просто изчезна от живота ми.
Сега когато пак съм добре такъв боклук просто не ми и трябва. Да не говорим, че откакто стана жандармерист самочувствието му стана космическо. И бързо забрави кой през 1992ра го обучаваше да се бие и кой през 93та го вкара в фитнес-културизма.
Мога да му пусна снимка, но Киро е забранил такива неща и ако ония ме види ще стане страшен скандал.
If ya wanna survive be prepared to shoot!
Stay hard like me,
|
|
|
|
|
Аааа не, аз съм малко от старото поколение и на мъжете в женската работа им нямам доверие. Никога не съм допускала мъжа ми в кухнята, а да ходя и да премивам по него, а благодаря, предпочитам да си го свърша сама. На него най-много прахосмукачката да му връча...за друго му нямам вяра......но пък той прави и ми поднася кафето, т.е. той е шефа на кафемашината...
|
|
|
|
|
На всяка цена...тя е червенокоса и зеленоока...мацка е...
Абе знаеш ти на кой да правиш поздрави
|
|
|
|
|
Файле, някой път като те чета и ми става мъчно...явно бая отрепки е имало около теб, а ти си им вярвал...
Гледай миналото да си остане там където е било...и продължавай напред...
|
|
|
|
|
Абсолютно!Отрепка до отрепка. Много други подобни примери мога да дам, но не искам на пълня дира с описание на отрицателни преживявяния.
Сега имам двама истински приятели, но и двамата са семейни с малки деца и нямат никакво свободно време за мен. Единият набор 75 дребен бизнесмен не можеш да му затвориш устата. Тая ебал, оная ебал, цяла България ебал!Другия набор 79 е другата противоположност - мълчи като риба.
If ya wanna survive be prepared to shoot!
Stay hard like me,
|
|
|
|
|
Това, че са семейни не пречи , важното е наистина да са ти приятели...
Не знам, Фйле, аз съм имала страхотни детски и тин. години....просто като се върна назад само се усмихвам...и наистина ми е гадно, когато някой е имал лошо детство....Но пък при вас момчетата е по-различно, вие се репчите, биете, после пак сте приятели...абе все едни непонятни за мен неща...
|
|
|
|
|
Сега ще кажете, че съм безчувствена, но след един бърз преглед, установих, че нямам потребност и желание да се свързвам с хора, с които сме изживявали хубави мигове навремето, колкото и близки да сме били. А и знам, че с който трябва, ще се срещна, когато трябва.
|
|
|
|
|
двама смеДаже като ги срещам, ако не са ме видели се крия за да не ми губят времето с обичайните глупости.
никой не поздравявам за РД-та и подобни лиготии.И страшно се дразня като получавам такива.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Защо да ти кажа....напротив, всеки сам знае какво му харесва и какво не, за това е интересно, защото сме различни......А пък и никога не градя мнение за човек, на база чужди взаимоотношения....
Не знам, аз много държа на приятелите си...и всяка среща с тях, независимо случайна или нарочена, ме прави щастлива...
Преди няколко дни ми се обади един приятел от 90-те години, а с него не сме се виждали от преди да се омъжа....много му се зарадвах, сега го чакам в офиса...много ми е интересно как и с какво се е променил...
|
|
|
|
|
Подобно. Имам си един приятел още от детската градина и училище, с когото се срещаме относително често, но без драматични съжаляваници за това колко време е минало от последната среща, и е гот това, че продължаваме да сме на една вълна - интересуваме се от едни и същи неща, четем едни и същи книги, независимо един от друг - пълен синхрон. Предполагам това се дължи на факта, че умовете ни са били дресирани заедно по една програма.
|
|
|
|
|
Нее, Шоко... Мен ме вълнуват повече новите хора, които идват в живота ми - вероятно не мога да обясня точно какво имам предвид.
|
|
|
|
|
...ми и с това се различаваме, на мен пък ми трябва време за да свикна с някой, новите хора не са ми интересни, ако не искам да ги опозная, а ако поискам, просто ми трябва време...
Както и да е...разбрах те...
|
|
|
|
|
Тръгнало ти е да срещаш стари познайници - този приятел, а преди съученик, който харесваше.
Ами човек никога не знае какво ще се случи, да.
"Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи." ЛЕРМОНТОВ
|
|
|
|
|
.......е то няма начин, миналото ни е част от нас......но този наистина е много добър приятел, в истинският смисъл на думата приятел, или поне беше де, не знам, сега може и да се е променил.......това са все пак повече от 17 години..
|
|
|
Тема
|
Re: Колко често
[re: ШokoЛaдa]
|
|
| Автор |
шyндa (шурдилович) |
| Публикувано | 24.03.13 15:36 |
|
|
айде да ме запознаеш с нея, тя кръшка ли?
|
|
|
|
|
Да са ти живи и здрави!
На мен сега ми е "супер интересно" - в някакъв ад съм и не се знае как ще изляза от него.
|
|
|
|
|
...Шурдич, ти няма ли да се кротнеш....
Няма да ми закачаш приятелката...
|
|
|
Тема
|
Re: Колко често
[re: ШokoЛaдa]
|
|
| Автор |
шyндa (шурдилович) |
| Публикувано | 25.03.13 08:43 |
|
|
аха, не ме даваш толко лесно, а?
|
|
|
|
|
М`че то такъв като теб за даване ли е........
|
|
|
|
|
Аз се сещам често.
Има хора, за които няма нужда дори да се сещам, защото просто си ги нося постоянно в сърцето, нищо че може да не сме се чували и виждали от години... Като горчиво усещане у мен остава, че вероятно аз се сещам по-често за тях, но не ги виня. В забързания свят, в който живеем надали е нарочно, просто така се получава...
|
|
