|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
|
|
Ми не знам Птиче, всичко е въпрос на вътрешно усещане. Не съм мислила дали някой може да се възползва от извинението или пък да не го приеме. Винаги когато се извинявам съм искрена...а пък ако някой не иска да оцени това, няма как да променя нещата.
Все си мисля, че ако хората се усмихвахме малко повече, ако умеехме да се извиняваме, този свят ще бъде поне мъничко по-добър....защото една дума, може да промени много неща но трябва да е искрена и на време...
| |
|
|
|
Така е...и няма как да съществуваме без този кредит "Доверие", защото по принцип сме социални същества. Аз винаги съм вярвала в хората и продължавам да вярвам.
ПП Но едно е кредит, а друго е даденост....поне за мен...
Редактирано от ШokoЛaдa на 11.02.13 18:53.
| |
|
|
|
Съгласна.
Но продължавам да твърдя, че се усеща и преди да си усетил аромата, докоснал кожата, погалил косите, видял с очите... тя е в ума и разкрива душата.
| |
|
|
|
Нормално...мисълта винаги е по-бърза от действието....
| |
|
|
|
Много е хубава легендата за любовта между Психея - Душата и Ерос - Духът, доверието (в аванс), гласчетата в собствения ни ум, които ни тласкат към подозрителност, загубата на доверие - ако прекрачиш нечия граница без съгласието на другия, и прошката... която не винаги е по силите :)
| |
|
|
|
абе тва същество верно много дразнещо,
току се лепне някъде да се изкаже,
неподготвена...
и на мен се беше опитало да размахва пръст нещо...
може пък да е нЕкоя пенсионирана даскалица
и сега да си търси кого да поучава, щот й е скучно
| |
|
|
|
Пак граници...
Витал, аз не ги разбирам така нещата..граници може да има само когато се съмняваш и си несигурен... няма как да се обградиш с бодлива тел /граници/ и да очакваш, че някой ще има доверие на сляпо. Временно да....но...колко може да издържи това доверие на тъмно..
Ще ти дам пример...в дира имам доверие на двама човека....говоря, че нямам съмнение в тяхната добронамереност и позитивизъм. Отначало отпуснах малко доверие, но те ми го върнаха с лихвите, после кредита беше по-голям, но и той беше върнат с лихви....и така, докато просто сега успявам да съм себе си с тези хора, защото просто знам, че досега не са злоупотребявали с доверието. Доверието е като топка, то се поддава и връща...и така вече то наистина се превръща Доверие...
Ама всичко това са само думи, думи...всичко е въпрос на усет и усещане...
| |
|
|
|
| |
|
|
|
Нее, границите не са бодлива тел. Парадоксът на собствената безграничност се състои в осъзнаване на личните граници, след което е възможно да осъществиш пълноценни, открити отношения с другите - без обиди и нараняване, (зло)преднамерено ровичкане в нечия душа(живот). А точно последните са съществена причина за загуба на доверието, т.е. да загубиш вяра в добромереността на някого. Което води до заключението, че на хора без осъзнати лични граници е трудно да се има доверие. Усетът ти ще те подсети защо е така...
| |
|
|
|
По стила на писане ти познавам как няма вече какво да кажеш и взе да се повтаряш...ай няма те затормозявам да се чудиш какви да ги плещиш още:))
Живей
Нямам ни един миг свободен...аз съм непрекъснато със себе си. - Ставри Калинов
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
| 
|
|
[
