|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
|
|
Истината е една...аз далеч от тях и те далеч от мен...и няма проблем тогава...
| |
|
|
|
Твой си избор
| |
|
|
|
И теб ли като Джери?!
Напълно ми е познато ... лятото като почнат да летят особено бръмбарите, не ги изпускам от поглед и а се доближат прекалено близо, зарязвам всичко и съм на метри от него или пищя и мятам разни неща във въздуха, за да го прогоня. Зависи колко хора има около мен.
Има три гледни точки ... моята, твоята и правилната.
| |
|
|
|
Баси якото... Ама така е, като не влизам редовно...
Аз лично намирам качествата, които си посочила за изключително важни, да не кажа определящи, за пълноценното развитие, изразяване и осъществяване на личността. Иначе остават едни скрити зони, уязвими, които се пазят на всяка цена. Ужасно тъжно е да виждаш хора, които са толкова обсебени от егото си, че защитават ...
Ох... не мога. Не, не мога. Всеки да си го разбира както иска. Аз те разбирам и се съгласявам с теб, от малък. Никога не ме е било страх/не срам/ да признавам грешките си. Онези, които осъзнавам. И греша - изисквам същото от другите.
Друг въпрос. Способни ли сте да осъзнаете вината си, без да сте я разбрали вие самите, а някой ви я е разкрил? Да ви я навре в очите. Близък. На когото вярвате. Ей тъй, бе, да се замислите.
Още един. Дали другите разбират, че осъзнаваме грешките си? Кое го показва? Как ни личи, че мислим върху идеите?
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
| 
|
|
[