Денят започна красиво - вън валеше сняг и бялата пелена бе покрила всичко с чиста непорочност.
Приготвих си раницата и тръгнах към станцията на метрото, култивирайки празничното усещане, което снегът създаде у мен.

Стигнах до станцията, бръкнах в задния си джоб и извадих една от картите, които се използват за да се пътува в метрото. Бях взел картите на цялото семейство, тъй като смятах на връщане да ги върна, защото вече няма да ни трябват, а в тях все още има пари. Както съм правил винаги, опрях картата на определеното място, вратичката се отвори и аз тръгнах към перона. Само след секунди млад мъж застана до мен, представи се като полицай и поиска да види картата, която току що използвах. Бръкнах в джоба, извадих всички и взех да се чудя коя точно беше. Той, много внимателно, говорейки ми на "сър" ме покани в кабинката, където се продават билетите.

Разрови картите, провери ги на машинката и ми каза, че съм използвал точно тази, която е на сина ми. Принципно, тези карти са с намалена цена и ... сещате се. Взе ми имената, адрес, място на раждане и т.н. и ми направи рейдио чек. Чист съм, това разбрах. Обясних му, че имам достатъчно пари в моята си карта, както и в останалите и че това е станало по погрешка. Той прилежно си записа всички данни в едно черно тефтерче, точно като онези, които сте виждали по филмите и ми говореше мило и на "сър". Питах го какво ще се случи сега, той се усмихна и отвърна, че сина ми трябва да си извади нова карта и следващия път да внимавам коя карта използвам. Чудесно. Но не.
След проверката в нета, се оказа, че използването на карта с чужда самоличност е престъпление. Тоест, Единакът може да бъде изправен пред съд и да има криминално досие. Всъщност, кого заблуждавам, почти сигурно точно това ще се случи.

Пътуването след това мина нормално.
Ходих по разни институции, проведох един изключително приятен и поучителен разговор. След това се запътих към основната цел на излизането днес - посещение при дъщеря на приятел със сериозни проблеми. Ходих, поговорихме си, предадох каквото трябваше. Момичето има проблем, чието решение е единствено в нейни ръце, но за момента е неспособна да се справи. Подобни човешки драми ме разстройват и след това минават дни, докато се възстановя. Особено, когато тя се разплака и ме запрегръща. Връщаше парите, които и давах, като ми казваше да ги изхарча за децата си. Няма пари, но ми подари някакъв парфюм. Набута ми го в ръцете, въпреки, че не исках.

На връщане, поради бялата красота наоколо, метрото имаше сериозни закъснения, прекъсвания в линиите и мръзнах часове, докато се прибера.
Загубил съм способността си да разчитам знаците... Да приема ли подаръка на онова момиче, или да го дам на баща и?

По първата ти тема - Сериозна работа. Все пак да се надяваме, че чак досие няма да ти отварят, като на престъпник.

По втората - След като момичето ти е набутало парфюм в ръцете, значи е искала да го приемеш. Недей да го връщаш. Ако тя разбере може да се почувства пренебрегната или да й стане тъжно. Ако следващ път я видиш или чуеш, може да й кажеш, че го използваш и ти е харесал много. Така ще й стане приятно, че си я уважил и запомнил. Е, то все пак е и до характер кой как ще тълкува всичко около себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Направо съм си престъпник, чета си из разни английски сайтове, няма да ми се размине. Ми...

Парфюмът... Не знам. Някак си като го гледам и ми става кофти заради първата история.

Защо пък заради първата?
То метрото няма общо с парфюма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защото целта на излизането ми днес беше за да видя това момиче. Тъпо е, знам, но така се чувствам.

Запази подаръка. Щом е даден от сърце, редно е да го запазиш.
А за другото...да, наистина, понякога човек попада в такива ситуации, че се изумява как мухата може да се превърне в слон.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ааа..в смисъл, че като видиш парфюма и се сещаш как ще те изкарат престъпник. Като гледаш парфюма неприятно ли ти става и изпитваш ли нежелание да го гледаш и използваш? Ако е така, то тогава можеш или да го подариш на някой друг или да го върнеш, както сам писа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Проблемът е налице. Въпросът е до какво ще доведе после.
Засега няма да му мисля.

Правилно...не му мисли....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато правя нещо импулсивно - получавам уроци като тези с карата... И си казвам: уж съм тръгнала с добро, за добро, а с какви дреболии се дъня... явно нещо в дребните неща ми убягва.
Срещата с момичето е просто доказателство, че животът няма твоето сито. Теб те вълнуват такива срещи, а животът просто си тече. Всеки си има проблемите и търси начин за справяне. Момичето има проблем ... а прави подарък, ти имаш проблем и се ровиш в нета. И сега ?! На кого са му по по проблемите. Няма смисъл, просто дай от себе си ...
Отоговорът за значиците е в поучителния разговор

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите