понеже много хора казват че търсят сигурност и са готови да се откажат от някои свои свободи в името на Сигурността
днес попаднах на тази мисъл която споделям на 202%


"Робството не започва от робовладелците.
Робството започва от робите.
То не започва когато някой извади оръжието и принуди хората да му работят.
То започва когато хората се откажат сами да се грижат за себе си и за своите семейства, когато и поискат някой друг да им осигурява необходимите неща - до края на живота им. Робството идва тогава, когато човек изостави отговорността да взема решения за своя живот, и остави тези решения на други хора.
Истинската същност на робството е в съзнателната замяна на свобода за сигурност. Робството се състои в съзнателно предаване на индивидуалните права и отговорности на други хора или институции.
Робството е в овчия инстинкт да търсиш овчар да те пасе и стриже.
На съвременния политически и обществен език можем да кажем, че робството – това са социалните грижи. В здравното осигуряване за хората, които никога не полагат грижи за здравето си. В пенсионното осигуряване за хората, които никога не искат да мислят за бъдещето. В безплатното държавно образование за децата на родителите, които могат да правят деца, но не желаят да се грижат да тях. В регулациите на икономическия и личния живот.
Всички тези неща са робство. В основата си те имат един и същ мотив:
Желанието на човека да избяга от отговорността за своя собствен живот и работа. Хората, които държат да ги получават, надават същия вик като онези израилтяни в старо време: „Добре си ни беше с рибата, която ядяхме даром, и с праза, чесъна и лука.” Имаше някой да се грижи за нас. Искаме и сега някой да се грижи за нас. Дори ако това означава да ни бият с камшици и да работим по цял ден под тропическото слънце. Дори ако това означава да ни товарят с 60% данъци, да ни карат да чакаме на опашки пред бездушни мързеливи бюрократи, да ни унижават и да ни отнемат живота, свободата и собствеността. Дайте си ни безплатната коричка хляб всеки ден !
Народ от роби няма бъдеще. По един или друг начин той умира. Било от външно нашествие, от емиграция на младите активни хора (децата на робите) или от естествена смърт. Никакъв Европейски съюз не може да го спаси. Никакви обещания за още безплатни корички хляб не могат да го спасят – те само ще го убият повече. Робите не носят мироглед за бъдещето и затова не могат да имат бъдеще.
Само свободният човек има бъдеще. Бъдещето принадлежи на онези, които сами поемат отговорността за него. Останалото е самозаблуда и утопия...."
Борис Стругацки (15 април 1933 г.- 19 ноември 2012)

Това е положението - свиквай

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Mandalay на 11.01.13 11:36.

Човек първом е роб на тялото си и после е роб на другите. Защо сме роби на телата си? Защото не искаме да се самоубием? Защо? Защото сме страхливци.

Малко може да се добави.

sol lucet omnibus

По БНТ даваха преди месец-два една постановка, филм-театър, можеш ли да се сетиш "Пътят към Мандалей" ли се казваше, с твоя ник тогава го свързах:-), за едно имение, в което млада дама идва да освободи робите, а те не желаят да напуснат имението и дори вътре не успяват да се справят с отговорността на свободата. Зациклям като не мога да се сетя нещо...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всеки пълни думичките със свой смисъл, за това и стават повечето спорове, дразги и кавги.
Всяка къща има нужда от здрави основи, от там на сетне може да бъде разчупена в своя дизайн, както е решил/и собственика/собствениците.
Ако сигурността на тази здрава основа я няма, къщата се срутва, независимо колко прекрасна е станала.
Ако не можеш да разчиташ на приятел, можеш ли да наречеш това приятелство? Ако не можеш да разчиташ на любим, че няма да ти разбие сърцето, можеш ли да наречеш това връзка? Ако не можеш да разчиташ на присъствието на съпруг/съприга, това брак ли е?
Всяко едно "ние", се гради на някаква сигурност, което ни най-малко не отнема бъдещето. Бъдещето принадлежи на онези, които сами поемат отговорността за него, за това, да може да се разчита на тях, за да има здрава основа, на която да се гради бъдещето на всяко едно "ние".
Има разлика между това да си самостоятелен играч и да си отборен играч. Второто изисква много повече умения и отговорности, което изключва робската психика.

Исках да кажа, че сигурността, не е липса на свобода, напротив, дава много повече свобода, стига самият човек да няма робска психика.
На днешно време всичко ни дава повече свобода и то точно въз основа на сигурност. Печката ни пече по час и съобщава кога е готово яденето, микровелето топли пак по час и пак съобщава, пералнята също е по час и тя съобщава, колата съобщава кога какво и липсва и ако има проблем ... имаме сигурността и не е необходимо да гадаем кое кога, защо и поради какво/представи си, за всяко нещо да трябва постоянно да мислиш и да го следиш, дали ще имаш свобода?/. Т.е. имаме много повече свободно време през което да вършим каквото искаме. А колко хора използват тази свобода за нещо полезно и колко я използват, за да запълнят това свободно време в безсмислени неща?
Сигурността дава свобода, а не я отнема, но кой как ще я използва е вече въпрос на личен избор.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всичко идва от възпитанието. Ако човек се е родил роб и/или е прекарал най-ранните си години сред хора, които го възпитават като такъв, тогава това е най-естественото му и вероятно развитие. Ако родителите му са посели семената на страха у него, то най-вероятно той ще разцъфне като роб на страха. Тогава той би се отказал от много неща, търсейки сигурността.
Тук трябва да се направи разлика между страха и предпазливостта. Страха е по-скоро деградивен, понеже е крайно състояние на духа. Предпазливостта е умерена, рационална и полезна. Ще дам пример с космонавтите. Те са предпазливи, но не се отдават на страховете. Могат да се дадат и други примери в които безопасността е приоритет, но е недопустимо да се поддаваш на страха.

Като цяло не съм съгласен с тезата на автора.

Сигурността дава свобода, но ако можеш да се довериш на тази сигурност, ако можеш да и повярваш.
Интересни неща си написала, но сега нямам време...после ще ти отговоря, както и на автора на темата, защото не съм съгласна с написаното.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не споделям идеята, че робството се крие в неща като здравното осигуряване или пенсионните фондове. Намирам, че да се използват такива примери в защита на личните ни права и свободи е недопустимо. Използването на тези идеи/фондове/възможности зависи отново и единствено от личностните ни качества и разбирания.

Робството е в липсата на интерес и липса на знания. Най-черните векове за човечеството са били маркирани с ниско образование.

Но все пак, тази тема ми дава възможност да отворя и една подтема, една основна грешка, която допускат хората готови да дадат личната си свобода: "Нямам нищо да крия- нямам от какво да се страхувам". За жалост не съм намерила на български подобни статии, затова пускам на английски "разбиването на мита".

Публикувано в

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като каза, че не се сещаш.. Има един синдром на затворниците, които прекарали известно време в затвора, не могат повече да приемат живота извън него и правят малки престъпления, за да се върнат обратно. Та, аз не се сещам за името на този синдром.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз си пуснах мнението преди да прочета всички отговори, но исках да кажа, че огромна част от написаното от теб е така, но ако направим разликата, която е написал MilitryMind- страх срещу предпазливост. Разум срещу истерия, знание срещу емоция. Едно общество базирано на добре обмислена, добре организирана предпазлива (спрямо реалистични заплахи) среда, е общество, което може да предостави основите за личната свобода. Страхът не може, той ни сковава, кара ни да реагираме неадекватно, да не се замисляме, да не търсим. Мисля че MilitaryMind добре го е написал и аз споделям, че личностните ни качества са основите.

Въпросът винаги е в реализма. Хората, които се страхуват, усещат дълбоко, че страхът им е реалистичен, а други може да не смятат така.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите