хубаво / Контакти / Споделено

С любовта на живота ми изкарах веднъж една лятна вечер не, ами цяла нощ в делничен ден (т.е., на следващия бях на работа) на гости на леля му, а там беше и един негов приятел - странна дружинка се заформихме, ама ни се получи много весело и хубаво. Алкохол не пия и тогава не пих, те разбира се се черпиха, но както винаги се шегуваха, че те пият, пък аз се напивам. Беше много весело, не знам, някакъв странен дух имаше на уют и приятелство, и споделяне. Дори не си спомням точно за какво си говорехме. За мен тази вечер и нощ беше време споделено изцяло с най-милия ми човек. Седях до него, слушах приятния му глас, докосвахме се, прегръщахме се. По някое време помня, че беше хванал да ми чете Шекспир, а аз лежах на дивана с глава на коленете му и го слушах. Стараеше се да чете бавно и романтично. А аз нещо го бъзиках, че си придава важност и се смеехме. Не знам, помня ги лелята и приятеля, ама някакси смътно. Просто помня, че бяха мили и весели, но за мен тази вечер си беше нашата - на мен и него, заедно, цяла нощ, като никога друг път... По някое време на нощта помня лелята ми предложи да ходя в спалнята да си легна. Отказах, исках да се насладя докрай на преживяването, не исках да заспивам. Будала, ще кажете, можело е някой да ме посети сигурно в стаята, като легна, а?! Ами, будала или не, честно казано въобще не ми е хрумвало даже това, не ми се е приисквало просто. Исках само да си седя до него и да му се радвам - на гласа, на очите, на усмивката, ръцете му, всяко едно движение... Просто го попивах с очите си, запаметявах сякаш, за да мога след време да си спомням с усмивка, както сега го правя. Не знам, вълшебно ми беше и ми беше напълно достатъчно. Не исках нищо повече и не исках нищо да променям. Сякаш всичко беше напълно такова, каквото трябва да е и всяко нещо си беше на мястото, до най-малката подробност. Просто думите не стигат да опиша чувството... На сутринта, тръгвайки за работа той стана да ме изпрати до вратата и ме хвана за ръка, водейки ме натам. Очаквах целувка на вратата, но се появи приятеля му и понеже си е зевзек взе да се шегува и го задърпа за другата ръка. Вътрешно побеснях и задърпах любовта си по-силно към мен, да ама онзи не пускаше. А любовта, сякаш разпъната на кръст се засмя искрено и доволно. Подразних се, но си казах, че това е лудост да се тегли така човек в двете посоки и няма да участвам в това. Пуснах го и забързах към асансьора, а зад мен се чу едно: Обичам те, миличка! от което изтръпнах, заковах се и се обърнах. Той се усмихна ведро и влезе вътре, теглен за ръката от онова ухилено чудовище, което точно в този момент ми идваше да убия!