a Берона знaeтe ли гo? / Контакти / Споделено

Мачерун

най-известния Mачарок в цел свят.
Лозенец!
него го хранех със захарчета напоени с валериан.
та да си фърчи така свободно над бюфетите и печката в кухнята на Мими.
свободен кат фтичка.
получаваше сичкото Bалерян останал от кокошките на Мими.
че тех ги хранех с хлебчета напоени с допа.
да се клатушкат по двора като самнамбулни самолетчета, а крилата си използваха за стабилизатори.
влачеха ги по земята, ту едното-ту другото.
като тези помощните колелца на задната ос на велосипедчетата за малки деца.

Мачерун идваше дневно време само ако аз съм там, и си иска пак трипа от батко.
че дядо ми го мразеше ного.
се му се мотаеше между краката - и той му биеше шутове, по-злобно от Стоичков.
и така го псуваше, ама откъде да знае котарака, що е тва Стоичков?

опитваше се да се оттърве от него, ама с Мачерун не стават тези играчки.
даде го на един шофьор на ТИР-ски камьон - и този го ихвърлил на 300-400 км от София.
след 3-4 дни - Мачерун пак в Лозенец, умилква ми се и иска валериан.
пак го дал на некъф шофьор, но този път в човал, стегнато вързан.
да не може да се ориенира по звездите, астронома му ниедни, котешки.
пак пристигна - и дядо ми го призна за пич.
мачка, ама пичка.
а и Мими беше започнала да се развежда - та и малко Макиавели се беше намърдал у Лозенеца май.
а Лозенец беше по онова време още като некво cелце.
близко до центъра, ама идилия с ливадки, изгреби и ного други Том-Сойерщини.
зад задния двор с кокошките на Мими - царевицa - ставашe идеално за криене.
Трепетлика - асфалтирана чрез натъпкване от ходещи човеци с една глина, от която се печат нормално само тухли.
и такива места имаше - правеха тухли на слънцето, че глината си беше там.
и улицата ставаше идеално за пpофи-игра на топчета.
най-малката плочка беше 5 стотинки.
накрая на дена, при лоша форма - имах най-малко две кутии цигари изкярени.
начи, отзад царевицата.
от едната страна един строеж, започнат преди години и поради липса на мангизи никога не продължен.
през улицата една друга къща с градинка на Ловеца.
приятел на Мими и мъжот й - а внучето му, мой приятел.
неколко ловни кучета, неколко кокошки и диверзни мачки.
Мачарун по цели нощи гонеше мачките на Ловеца, което на Ловеца му беше през онази работа.
което не му беше през онази работа, беше, че Мачарунчо му грискаше яйцата.
кокошките снасяха като отличнички на соц. труд, ама на другия ден намираше Ловеца само нежно отворени черупки от бивши яйца.

а Мачерун звънеше нощно време да го пусне Мими в кухнята.
cкачаше на мазилката до звънеца, виси си там и звъни докато някой се събуди и му отвори.
без прекъсване - лапичката залепена на копчето.
и като му отвориш - ти се хили зверски неква муцунка като от напуканата охра на Караваджио.
така се е мазал с яйцата, че и миглите и веждите с напукано жълто.
като плъх в брашно, ама лепливо и засъхнало.

една нощ се събудих и срещам Мими в кухнята.
искала да си прави топло млеко.
казва.
няколко минути по-късно леля ми, щерката на Мими.
за кенефа била тръгнала.
само мен никой не ме пита, кво правя аз по нощите.
че те нали сичко знaят.
пакости - кво друго?

и така 3-4 нощи.
околу 3 часА през ноща - тарапана по коридорите у Лозенец.
като влаковете на Сточна гара при ранжиране.
че Мачерун звънеше винаги в 3 часа през ноща.
не в три без пет или малко след три.
винаги точно в Три.
да си сверяваш часовника с добичето.
ама сичките тези нощи немаше Мчерун.
немаше звънец, немаше псувни, че ни буди по нощите.

тъpсене големо беше - седмици наред.
нищо.
следа няма от него.
а сичкото Лозенец го познаваше - ного известен беше.
ниенте.
нищо.

примирихме се, че е сменил суитата си - писнали сме му сигурно.
с ногото критики на еженощието му.
дебела глава беше.

а имаше и други приключения.
на строежа до къщурката на Мими, почнаха да въртят филм.
ФИЛМ.
ебаси вълнението.
и хлапетата от Лозенец - СТАТИСТИ.
Падам-Падам, представяш ли си:)