Re: Между любовта и омразата / Контакти / Споделено

Не разбирам защо така често се казва, че двете чувства са свързани. Щото били такива противостоящи. Хоп от едното - задължително другото. Или поне ей така, лесно, възможно, логично. За мен изтриването на чувство, изчезването му, заличаването става единствено с безразличие. Безразличието ми е антипод както на любов, така и на омраза. Замяната на любов и омраза /независимо в коя посока/ просто не я схващам. Сигурна съм, че силата на емоцията при определени хора търси някакво проявление в момент на криза, рухване, загуба, просто канализирането на тази енергия в посока от любов към омраза /особено пък обратното!/ ми е странно. Да намразиш някого, когото си обичал, е чиста злоба и гадост, чак не знам защо така се дразня като го помисля. Ок, някакъв гняв, някакъв стремеж за отмъщение също сигурно. Омразата била показвала наличие все пак на чувства. Какви чувства?? Един кипеж в човека, дето той не може да си го оползотвори и гледа да го натресе по някой друг? Ударът по любовта е безразличието. Краят на омразата - също. Минаването от едно към друго за мен не е истинско, и чувството не е истинско, кръщава се еди-как си по липса на по-удачна формулировка, но е само признак за вътрешната му на някого борба и неясност. По-кратко казано - ако се случи човек от любов да кацне на омраза или обратното, считам, че едно от двете чувства е било самозаблуда.