|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
|
|
|
Е, не!!! Все се надявах, че съм прескочила границата.
Иначе, не страдам - аз съм.
| |
|
Тема
|
 Re: Между любовта и омразата
[re: jumbles]
|
|
| Автор |
Маги () |
| Публикувано | 22.11.12 13:33 |
|
|
не ти ли се е случвало да не отговориш на някой на любовта и след това този човек да те намрази...или по-точно да се държи зле с теб?
| |
|
|
|
Не разбирам ръката какво прави тук. Любовта и омразата не са линейни, а като Ин и Ян. И да - границата на безграничната, фанатична любов е по допирателна с тази на крайната омраза, те всъщност не се различават. Ако човек няма здрав егоизъм и се идентифицира тотално с любовта към другия и това чувство го е заляло и не е останало друго, то няма как да няма омраза - кое его не би мразило този, който така го е детронирал и го рита, когато е паднало. Все пак това да обичаш, е насилие спрямо част от личността ти, което не всеки понася адекватно.
Другото е, че човек, когато е в една еуфория и много интензивна емоция, лесно може да премине в друга - т.е. от много силен гняв в смях и обратното. Гразусът на емоцията остава същият, само спектърът се сменя. Това е защото всяка емоция се изразява все пак и на физическо ниво на възбуда на тялото, определени хормони. И вече от дразнителят зависи.
А и когато отричаме дадено чувство и все пак улавяме телесните му съпроводни, лесно можем да решим, че изпитваме противоположното. Т.е. ако някой много ни харесва и тотално имаме вътрешните задръжки, че това е невъзможно, при някои хора това може да се прояви като дразнене, гняв, дори омраза.
Но основното е, че двете крайности се преливат и са в същността си идентични. Това малко хора ще го разберат, защото безгранична любов звучи твърде хубаво, но истината е, че не сме способни на нея и затова не можем да си представим как любовта ни може да премине в омраза. Всъщност понякога любовта може да е много по-разрушителна. Да не говорим, че от любов понякога хората са способни да направят такива неща, за които другият би ги намразил. Включително родител за детето си, с цялата си любов, нали...
Може би свързващата дума е именно фанатизъм. И всъщност до какво води тази любов/омраза. Ако се противопоставя на цялото ти същество? А ако макар омраза те отведе до друг живот и ти отвори врати, от които влезе светлина, а досега е имало само кибритена клечка? Някой ще бъде благодарен, дори да го е довела омраза дотук. Друг ще ослепее, дори да е било от любов.
- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!Редактирано от Amelia Pond на 22.11.12 14:26.
| |
|
|
|
Много лесно оперираш с понятията според мен. Държи се зле с теб. Еми как да се държи човекът, да е благодарен, че си го отхвърлила? Логично е да има промяна в такава посока, защото никъде не сме се кълнели в чудеса от благородство.
- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!Редактирано от Amelia Pond на 22.11.12 14:28.
| |
|
|
|
Може би ако вместо любов говорим за страст, нещата ще изглеждат малко по- ясни, тъй като любовта в този й смисъл те отнася в едно пространство на трансцедентност, отвъд добро и зло, отвъд морални ценности, някъде, където да разделиш и разграничиш нещата е просто почти невъзможно.
Любовната страст гради пиедестали и ги разрушава с еднаква сила. А може би някои тук говорим за любовта като обич, която не преминава в омраза, тъй като нейният заряд не е само страстта, а духовната близост, и приемането в цялост.
Предполагам, че оттук идват някои различия.
| |
|
|
|
Може би и не зависи само от любовта, а от човека, от другите ни качества и преживявания. Ако любовта е като наркотик, за всеки е различна свръхдозата. А някои просто им липсват ензими да я обработят и изпадат в делириум.
- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!
| |
|
|
|
Ако любовта е като наркотик, значи ти я получаваш, а не я даваш. Да, любовта се дава, а ти не можеш да даваш. Просто на едни хора им е дадено да получават любов от много места, не защото могат да я понесат, а защото имат късмет.
| |
|
|
|
То може да е наркотик, който твоят организъм произвежда. Дори шизофренията се свързва с прекалено производство на допамин - един от хормоните, които иначе ни правят енергични, с добро самочувствие и щастливи. Но след определени дози става "токсично", ако не за организма, то за психиката или душата, нека кажем, говорейки за любов. То и ти дза го произвеждаш, за да го дадеш, трябва да мине през теб. Представи си, че трябва да родиш някакво огромно бебе с глава колкото Хималаите. Еми няма да стане. Уж добро, добро... ама... твърде хубаво не е на хубаво, са казали. Може би за такива случаи.
- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!Редактирано от Amelia Pond на 22.11.12 14:53.
| |
|
|
|
Човек не може да контролира тялото си, нито чувствата, някои емоции и така нататък. Не може и да зададе да е много красив и други неща. Така, че любовта е даденост, която някои хора получават още от деца, а други не.
Сега и Шизофреник ли ме изкара? Като не съм енергичен и със самочувствие и за такъв не ставам.
Все едно. Аз знам, че човек може само да получи любов, но не и да даде. Когато получава любов, той е на 100% уверен че я има и я е получил, а като дава може 100% да греши и затова другите да му се карат. Тоест колкото и любов да искаш да дадеш, нищо да не се получи, защото по принцип човек любов не може да дава.
| |
|
Тема
|
Re: Между любовта и омразата
[re: Маги]
|
|
| Автор |
jumbles () |
| Публикувано | 22.11.12 15:06 |
|
|
не съм го изживявала ... в смисъл ... аз никога, айде да не е никога, ама поне през съзнателния си живот не съм изпитвала омраза към човек
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
| 
|
|
