Ревността - нещо нормално или болест? / Контакти / Споделено

откровени, агресивни психопатии са ясни, както и когато някой ти е ядосан и те напсува ... всичко е изложено на показ, няма скрито покрито, няма изненади.
различно мнение, при това съвсем кротко и възпитано формулирано, което оправдава ограничаването на друг човек, с едва ли не някакъв ореол, е както когато някой ти е ядосан, но си мълчи и нищо не казва ... като това мълчание в един по-късен период ти изяжда главата, когато най-не си подготвена.
Т.е. искам да кажа, че явната психопатия не е толкова опасна, колкото прикритата такава. За едната си подготвен и можеш да се отбраняваш, а другата винаги е като нож в гърба.

И сега ако ми кажеш, че това изказване е нормално и това не ти звучи психопатско ... нямам какво да добавя ....
Ревността има и добра страна, която е начин, стремеж да опазиш скъпите за теб хора. Да ги запазиш чрез невидима пелена която ги обгръща само и само да ги защити, те да са добре, за да си добре и ти, да ги опази от лошото, което може ги нарани, а значи да нарани и теб... Тази ревност е все едно да стискаш здраво палци и да си казваш от цялото си сърце: "Дано, дано е добре, дано се обичаме, дано мисли за мен и нека сред многото избира мен"

Това мислене е типично за мъжете, които налагат физически и психически тормоз над жените си. Пребива я от бой, а после и обяснява, че го е направил, защото я защитава и защото много я обича .... айде благодарско за такова кротко и възпитано формулирано извинение, за нещо толкова смазващо като ревността.