Ревността - нещо нормално или болест? / Контакти / Споделено

Ревността е такава "болест" като самата "любов". Вървят заедно, но и поотделно. Когато са заедно става страшно.
В нея има симптоми и на наранено его, и усещане за притежание, и на чувство за малоценност, и на чувство за чест и достойнство, и страх....
Напълно е нормално, когато ревността се вписва в едни неписани граници на приличие. Но става патологична и опасна, когато ги премине. А обикновено отвъд границите на проява на ревността са онези физически и психически излияния от страна на "болния", които увреждат чрез агресия психичното и физическо здраве на ответната страна, обект на ревност. Отмъщението е крайната връхна точка на кулминационния момент при това състояние. И то е най-опасно.

Да, ревнувам и вещи и хора, стига да са ми скъпи. И то силно ревнувам. Но кратко време след първоначалния симптом се отказвам от обекта на ревност (особено, щом е човек и ако дава повод за ревност). Защото няма обект на моите симпатии към когото да развивам чувство за собственост и той да се опитва дори да ме дразни и предизвиква да ревнувам. Би било опит на озлобена гавра към мен, ако говорим за партньор. Чувството у мен е неприятно, като огнен нож болезнено и страничните му ефекти се засилват(съмненията).

Лека е само един - откровеност, искреност и изчистване на всички съмнения. Не се ли излекува от това, значи вече е в необратимата си крайна фаза.

Всеки, който отрича, че ревнува е просто лицемер. Всеки ревнува. Този, който твърди обратното или е имал щастието да не изпитва това състояние или просто го е срам да си признае, че и той е човек.