ти си имаш, нали си самолет. пък аз съм цвете някакво, стоя си с корени в земята и не летя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да бъдеш цвете е голяма отговорност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хвана мееееееееееее, ух

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Каквато съм, такава ме обичай..

Не съм светица, с ореол не ме обличай,
не искай безпогрешна да съм аз,
не ме съди, а само ме обичай,
макар и грешна, истинска съм аз.

Не се опитвай ти да ме променяш,
не искай да съм по-добра,
каквато съм, такава ме обичай,
аз съм човек, а не мечта..

Недей да търсиш себе си в мен,
недей очаква, да съм твоя сянка,
щом искаш ти да си до мен,
каквато съм такава ме обичай.

Не съм светица, просто съм жена,
и мразя силно и обичам,
и всеки ден по-нещичко греша,
прощавай ми и само ме обичай..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Есента вятъра не понесе ли цветовете ти?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защото съм ЖЕНА

Такава съм, защото съм жена –
променлива, влудяващо различна.
Понякога съм ангелски добра,
понякога на демон заприличвам.

Недей да ме упрекваш, че безчет
любовни думи мога да повтарям,
а после, по-студена и от лед,
с мълчание от студ да те изгарям.

Че може днес от гняв да се взривя
и в мене да изригнат сто вулкана,
а утре - кротка, мила и добра –
да легна аз до мъжкото ти рамо.

И зарад мен горкото ти сърце
без милост и без жал да е сломено,
а след това, с наивност на дете,
да плача за врабче с крило ранено.

Не ще ме разбереш, не ме вини!
И други преди теб не са успели.
През вековете колко ли жени
духа си буен в мойта кръв са влели!

И в лабиринтите на моята душа,
когато безвъзвратно се изгубиш,
недей, не ме упреквай за това!
Ти сам във мен поиска да се влюбиш!

Автор - Мария Вергова

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите