|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Успехът
|
|
| Автор |
мpънмpън (теле-патка) |
| Публикувано | 07.11.12 08:31 |
|
|
Снощи в миг на просветление и след прочита на коментар по клубна тема, ме озари идеята да пусна следното запитване:
Какво за вас е успехът?
Кой как го разбира това?
Какво означава да е успял човек?
В какво се изразява успехът на човек?
Кариера ли, семейство ли, деца ли, пари ли, що ли?
И ако може без нападки и спам, моля!
| |
|
|
|
Клише - здраве, за теб, близките ти, сърцето е вътрешния ти авторитет, т.е, независим си от това, което обществото счита за успех, и си щастлив.
Познавам хора, притежаващи имоти по целия свят, и с възможности да имат какво ли не, но не могат им се насладят пълноценно поради здравословни проблеми, като верижна реакция един след друг, и то на членовете на цялото семейство. Познай за какво мечтаят?
| |
|
|
|
Авторът е успял човек. Преводачът е успял човек. "Останалото е мълчание."
Аз не успях
(Тъга по романтиката)
Приличам аз на камъка в торбата -
във мене зрее взрив, във мен сега
значение на скръб прие тъгата,
загадъчно все пак - като дъга...
Светът, наречен Нов, е вече стар,
а Стария - разбиха на квадрати.
Науките сега са във разгар,
изчезнаха хусари и пирати.
Всезнаещи невежи днеска в транс
подреждат всичко във редиш - стройно.
За новите идеи плащат в брой, но
за «еврика» ти вече нямаш шанс.
Скалите край брега - от вятър лъснати.
В тях късно е да се разбия днес.
От Клондайк мойто злато е намъкнато,
а черният ми флаг виси злочест.
Под тинята са приказните струги,
а всички мохикани - под пръстта.
Сушат контрабандистките фелюги.
ребрата си по плитките места.
Притиснати в калъфи от метал,
висят добри кинжали по стените.
Разби се на трески върху скалите
последната надежда - моят сал.
Партньорите напуснаха редиците,
осъществиха своите мечти.
Набраха точки, имат си позиции
в всеки мост зад тях сега пламти.
Игрите на комар сега са кът.
Авантюристи - звани и незвани -
по прерии добитъка пасат,
конете там се правят на мустанги.
Дуелите ми - те се състояха,
участвах в тях за чест и за престиж.
Но изстрелите вече отгърмяха...
Не бяха малко - как да ги броиш.
Спокойно и без мене се оправиха,
а трябваше това да свърша аз.
Получиха плесник и ни забравиха
мръсниците, живели между нас.
Аз «Към чертата!» не успях да кажа.
Но всичко - за гърмеж в Дантес - ще дам.
Но кой съм аз? Крадецът на миражи
от църквата мъглива «Нотр-Дам»?!
В далечни векове, години, дни,
жените мои вече са живели.
И друг се люби в моите постели
насън, наяве, е моите жени.
Заети ми на одърите, смъртните -
били те сняг, чаршаф, простор зелен.
И в болници военни милосърдните
сестри не мен окъпваха, не мен.
Другарите ми са във вечността.
Достигна всеки Лета или Прана.
Не срещна никой на легло смъртта -
смъртта им бе насилствена и ранна.
Отвъд са вече техните души,
вините си докрай неосъзнали.
Тук всеки - без проклятие, с възхвали -
спокойно свойта чаша пресуши.
Умеещите правеха и струваха,
но всички те навреме и е размах
отплуваха, пропяха, пророкуваха...
А аз пропуснах. Аз не излетях.
© Добромир Тонев. Превод, 1984
---------------------
„Умиране няма и задачата има решение.” - Ст. Джонсън
| |
|
|
|
Някъде там, близо до пресечната точка на мечтано и постигнато, е и усещането за успех.
| |
|
|
|
Това е една много обширна тема.
Основното е, да успееш да намериш златната среда в която нито да опъваш струната прекалено, нито да си я отпуснал до момент на дрънкане. И когато постигнеш златната среда, ти имаш музиката и остава да се научиш да танцуваш с живота.
За мен има две крайности, небето и земята или иначе казано, духовното и материалното. Отдаването напълно на което и да е от двете е отдалечаване точно от тази златна среда. Духовното те кара да си слагаш много ограничения, за да го постигнеш /не прави това, не прави онова, лиши се от това, лиши се от онова/, отречи се дори от тялото си, за да постигнеш духовното/ както е направил дори Буда в пустинята/. Материалното от своя страна, ти разрешава всичко. Колкото повече пари имаш, толкова повече неща можеш да си позволиш и да накараш другите да преминат своите граници на удоволствие, за да задоволят твоето. ... Обаче, и двете крайности имат една и съща цел. Те карат човек да загуби своята златна среда, комфортна зона, музиката и танца с живота ... да загуби истинският живот, който сме имали всички на детската площадка, с истински емоции, истински отношения, търсещи, проявяващи се без страх .... И когато го загубиш, разбираш какво всъщност си имал. Защото само загубата, поглеждането от позицията на нямащ, може да ти покаже истинската стойност на нещата /жаждата на водата, глада на храната и т.н./. От там на сетне, когато си в една от крайностите, почваш или да отпускаш границите или да ги стесняваш, за да достигнеш до загубеното. А златната среда е показана много добре от снимката на Буда върху лотоса. Тялото му използва земното/земята/материалното, а духът му черпи от небесното/небето/духовното. А отношението ни към тялото в една златна среда, трябва да е както към храм в който да се радва духа. ... Нали си виждала храмовете? Те никъде не са само колони и покрив /както стават телата на прекалилите с ограниченията/, те са големи, пищни, с накити, с рисунки на красиви хора, които според мястото на храма правят какво ли не, от самобичуване, до сексуални оргии, но всички са изпълнени с духовното. Т.е. всеки може да си избере проявлението на духа/рисунките/, но за да има вътрешен дух, си трябва храм/тяло, което да е привлекателно за окото, а не да отблъсква.... Постигнем ли златната среда, храмът ни ще се напълни със земни дарове и духовността ще прелива. Защото не ние пълним храма си с духовност, а хората около нас. Храм без хора е само една постройка. А това е истинският успех, детска площадка на която си играем с много деца, от които едни си тръгват, други идват, но веселието не се губи.
Та такива ми ти работи за успеха.
| |
|
|
|
За златната среда съм абсолютно съгласна. Аз смятам, че духовното и материалното са две различни неща, които ен могат да се взаимозаменят и както ти си писала, са необходими и важни.
| |
|
|
|
Може би когато цената за това, което имаш, е поносима. Иначе какво - да успееш да се опазиш. От какво. Може би от себе си. Може би свободен, а не подчинен на всяко желание.
- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!
| |
|
|
|
Днес е поетичният ми ден.
:-)
Ако
Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!
Ръдиард Киплинг
| |
|
|
|
Значи си хванала пътя към успеха.
| |
|
|
|
Прекрасно.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[