Може би почти всеки има в живота си такъв момент. Дълга подготовка, дълги надежди, среднощен страх, фокусирани сънища, мисли, цели. Нещо, за което си струва да гледаш небето нощ след нощ, чакайки да падне някоя звезда и да ти обещае успех. Казват, че участието е важно, както и че усилията не могат да бъдат напразни. Но истината е, че един миг на шанс, един олимпийски рекорд, една победа дори с незначителни стотни от секундата предопределя съвършено различен последващ развой на събитията и целия ти живот. Възрастта не позволява втори шанс след например 8 години, искам да кажа, че говоря за такива моменти - предопределящи, в които всичко е подготовка и шанс. И сблъсък на съдби. Има нещо, което всички искат, за което всички ще се борят докрай. И не е въпрос на си на макс от възможностите си, а да прецениш докъде да натиснеш и къде все пак да отпуснеш, за да не се разбиеш и да финишираш хем пръв, хем успешно.

Как се понася един неуспешен финал? Имате ли опит с това? Соня на Чехов казва "Неизвестността е за предпочитане. В нея поне има надежда". Е ли за предпочитане да застинеш в момента преди старта, когато всичко е адреналин, ужас, мобилизация? Онзи така неприятен и отвратителен момент, който имаш чувството, че никога няма да премине, преди да излезеш на ринга/сцената/стадиона и в който си казваш "Скоро всичко ще е свършило", но истината е, че си го казваш с идеята за успех, не с тази, че каквото и да става - ще мине.

На какви мисли ви навява тази моя история? Като малка вярвах, че няма как да не паднат звездите и цялата галактика, ако трябва, за да се случат нещата. Вярвах, че фатално значи щастливо, защото съдбата е благосклонна и сигурна. Сега не знам и ме е страх да повярвам, защото ако не се случи, приземяването ще е отвъд литосферата чак към магмата, ядрото и 9-те кръга на ада. А там съм била и ако искате да знаете - ми не ми хареса.


Ботев ще каже "Свобода И Смърт" и "Каквото сабя покаже".
АББА ще изпее: ''The Gods may throw a dice, their minds as cold as ice''
Мерил Стрийп ще го предаде вълшебно:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

душата... хубавите и важните неща се случват бааавно. имаш време да поспреш, да помислиш, да сбъркаш, да ти ударят няколко шамара в живота, да се освестиш, да намериш верния път и така ... накрая винаги печелиш, защото в това състезание се състезаваш само и единствено със себе си.

ти сега коя си?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В момента бих казала : Не чакам, не се надявам.

Ако трябва да съм глобална, време е за събуждане. Така го усещам.

Когато нещата започнат да ми изглеждат страшно важни, съдбовно важни, отивам в гробищата, намирам паметник с повече снимки на поколения мъртъвци под него, сядам и се вглеждам в снимките им и си мисля, че и те са имали страшно важни моменти, съдбовно важни моменти, а сега само костите им лежат там долу под краката ми и се е оказало, че нищо не е било страшно важно илил съдбовно важно, защото краят е един за всички, а светът продължава да съществува..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Именно заради това е съдбовно важно. В смъртта няма значение, но в живота има - дали си щастлив, дали си бил щастлив, дали е възможно някога пак да бъдеш.



My words fly up, my thoughts remain below
Words without thoughts never to heaven go

Не разбирам това, което си написала. Хубавите и важните неща обикновено се случват без да си дал нищо за тях, на късмет и много леко.



My words fly up, my thoughts remain below
Words without thoughts never to heaven go

Кратко литературно повествование с елемент на разсъждение:

Поразсъждавай над това, но първо гледай филма Гладиатор. Или чети нещо по темата. Или ако те мързи, недей. Ключовата реплика е "осъдените на смърт те поздравяват", която после (подозирам аз), достигайки до идеята "е, ние не сме зверове, по- добри сме", се метаморфозирала през удоволствието на креза, до пътя на парите. Древните маркетолози свързали символа на живота с тези състезания, а някой брандмениджър измислил ебати хитрия слоган. Е, кой е по- добър? Ми никой. Какъв е проблемът да сме различни, без да има по- добър, дееба.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много малко неща в живота на човека са наистина важни, но човекът се смята за толкова важен, че сам прави нищожни неща важни - едно скъсано копче или изцапана обувка на интервю за работа може да те провали, да обърне посоката на целия ти живот и да ти донесе страдания вместо радост, а какво е едно копче, една обувка?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тук говорим за олимпийски игри, рекорди, моменти, които преобръщат живота ти и го повеждат в една или друга посока. Все си мислех, че достатъчно ясно е станало, че не е въпрос на ниво драма за копчета и обувки.



My words fly up, my thoughts remain below
Words without thoughts never to heaven go

Да имаше едно провидение във форма на граф на остров, щеше да си струва чакането.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите