|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Споделен сън
|
|
| Автор |
PipilotaV. ( 0-) |
| Публикувано | 26.07.12 09:32 |
|
|
Понеже тук имаше нарочна тема за сънищата, в която все ми се искаше нещо да напиша, но все и не успях..., и понеже едно от неудобствата да се събуждаш сам е, че няма на кого да разкажеш дивния си кошмар, от който се събуждаш или облян в студена пот или като парцал, и да се отърсиш от него, та затова го споделям тук... С уговорката, че винаги, когато се събудя (може и да е за добро, когато иде реч за разни страшни и опасни сънища), нещо ми се губи, някакви нишки потъват безследно, цветове избледняват на дневна светлина, детайли се изгубват някъде в ежедневното...
Та...Говоря си с дъщеря ми в стаята й. Целият под е в сивкаво- бял теракот, прорязан от почти незабележими нежно- розови нишки (такива са в действителност коридорите) и по едно време забелязвам, че в средата на стаята плочките започват безшумно да се цепят, после да се издигат нагоре, подпрени една в друга. Не обръщам внимание, продължаваме да си говорим. В един момент с крайчеца на окото си забелязвам, че нацепените плочки са заели доста по- голяма повърхност и изведнъж съзирам, че подът в детската стая на доста места прозира като дантела и виждам съвсем ясно празния апартамент отдолу, от който прониква сякаш призрачна светлина. Усещам и че всяка част от пода е нестабилна и сякаш плаваща под краката, а стъпването върху нея носи риск. Същевременно части от пода буквално се разцепват пред очите ми и започвам да изпадам в паника. Пропадаме! А дъщеря ми се смее идиотски и се люшка стъпила върху някаква отделена подова част около леглото й. Чудя се нея ли да усмирявам, домашните любимци ли да спасявам, в пълен шок съм...И не знам нито какво да направя, нито на кого да се обадя, даже и не си помислям да излезем от този рушащ се дом, чийто под започва да се цепи и в коридора. Мисля си: Господи, в дневната има книги до тавана и почти всички стени, вероятно толкова много тежат, ако и там подът рухне... Звъня на мобилния на бившия съпруг, все ще измисли нещо. Отсреща ми се обажда някакъв сънен женски глас, който и не възнамерява да подаде телефона на бившия. На всичкото отгоре ми говори на някакъв странен и съвършено непознат език. Аз пък, кой знае защо, реших да й отправя въпрос на немски. Никакъв резултат... По едно време чувам някакъв тропот и човешки говор, идващ откъм стълбищната площадка. Някаква комисия ходеше на оглед из блока и разбрах, че моят случай не е изолиран, уви, не само при мен се рушеше. Повиках ги да видят какво става у нас, надявайки се да ми кажат нещо успокоително, че ей тук някъде ще се сложат опори, ще се ремонтира еди къде си и всичко ще се оправи. Не си спомням изобщо кой какво каза, имах чувството, че всички си мрънкаха неразбираемо под носа и не ме забелязваха. Един едър мъж, чието лице не си спомням, не знам и да ми е познато (май малко напомняше възедрия изнасилвач от кримито, което гледах късно снощи), ме заговори и в момента, в който усетих някаква нотка на състрадание в гласа му, просто рухнах и се затресох от рев в ръцете му...
Другите детайли ми се губят. Изпаднаха някъде измежду процепите на "дантеления" под. А знам, че имаше и още.
По едно време имах усещането, че искам да се събудя, да получа някакво потвърждение, че този ужас е само сън, но не можах и не можах... КОгато все пак се събудих, макар че се усещах като извадена от центрофуга, изпитах огромно облекчение. Облекчението ми е още по- голямо, след като написах този сън тук. Съвсем егоистично бързах да го излея, да превърна и конкретизирам образите в думи, сякаш забодени окончателно в хербарий, и да се отърся по- бързо от тях. А имах усещането, че този клуб е единственото място, където евентуално някой ще ме прочете с разбиране или поне без да ми се чуди на акъла.
Не знам дали сънят е огледало на хаоса или хорър- музей... По- скоро е събирателен и деформиран в сюрреалистичен пъзел образ на тревогите ни, преживявания, събития, случили се около нас, понякога даже натрапчиво отражение на ехото от някакъв проблем, който продължава да търси решението си и в съня... Ох, хайде стига толкова съм словоблудствала. И благодаря за вниманието.
Редактирано от PipilotaV. на 26.07.12 09:35.
| |
|
|
|
И, между другото, заповядайте.:)
| |
|
|
|
Само веднъж ли го сънува този сън или няколко пъти се повтаря ?
| |
|
Тема
|
Re: Споделен сън
[re: ratna]
|
|
| Автор |
ratna () |
| Публикувано | 26.07.12 09:49 |
|
|
Имаше ли числа в съня ти ? Тъмно ли беше в къщата ти или светло ?
Прилича на предупреждение за предстоящо земетресение
| |
|
|
|
Слава Богу, само веднъж...
Но пък преди време имах едни повтарящи се сънища с един асансьор, който внезапно се изстрелваше към небето и увисвах в него, асансьорът се люлееше на някакъв си кабел на огромна височина, съвсем самотен, аз- съвсем ужасена. И без друго, имам страх от височини.
И другият ми мултипициран преди време сън беше, че се омъжвам, все за неподходящия, за някой близък роднина или нещо такова, все в някакви развяващи се като в каданс бели воали... Другият ми най- ужасен сън.
| |
|
|
|
:))))
не знам що но тоя висяш асансьор направо.... не мога да спра да се хиля...
дръж се здраво...нема страшно учиш се да летиш.
| |
|
|
|
Прилича на предупреждение за предстоящо земетресение
Не вярвам в предупредителната или пророческа сила на сънищата, честно казано. По- скоро мисля, че те преработват по техен си, несъзнателен за нас начин, всичко от деня, от дните ни. Нищо чудно сънят ми по- скоро да се дължи на вчерашните разправии, които чувах по медиите, по отношение на неусвоени рационално пари около щетите от земетресението в Перник... Възможно е...
| |
|
|
|
Това с летенето беше най- красивия ми някогашен сън. Готиното беше, че се получаваше без никакво усилие- просто един лекичък, незабележим пружиниращ тласък на пръстите на краката и се реех из ефира...
Но в действителност на високо краката ми омекват.:)
| |
|
|
|
Аз подобни катастрофални неща сънувам точно и само когато съм притеснена. Ама много притеснена имам предвид. И реагирам идиотски /може пък това да му е била целта на съня/ - след кошмара насън, явето ми се струва чисто и вълшебно, чак подреденичко и безопасно. Каквото и да ме е изтормозило и докарало до там да се усещам малка, беззащитна и пред рухване, ми се вижда поносимо и преодолимо в сравнение със съня. Усилила си някой твой реален страх без да искаш. Може би.
| |
|
|
|
О, да, възможно е... И аз вярвам, че сънищата ни ни чистят от натрупваната в подсъзнанието ни шлака от съзнателни и несъзнателни страхове, проблеми, изживяно, недоизживяно и т.н.
И наистина събуждането след кошмар има страхотно лечебна сила. Какво успокоение: подът е цял, стените са си тук, всички са налице, всичко си е същото по един чудесен начин, а ужасиите са били и си остават някъде там, в мрачните лаборатории за производство на абстракции, наречени за по- кратко сънища.
На всичкото отгоре, когато си пуснах радиото, звучеше точно най- любимото ми парче на Симпли Ред...
Редактирано от PipilotaV. на 26.07.12 10:40.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | >> (покажи всички)
| 
|
|
(бъгната)